AirGroup2000
НАЧАЛО | ЗА НАС | КАТАЛОГ/SHOP | ЗА РЕКЛАМА | ЗА КОНТАКТИ | АБОНАМЕНТ 2015 | |

news Естонските ВВС ще заменят Ан-2 с британските Sherpa | 29 години от гибелта на капитан Димитър Атанасов и майор Пенко Хамбарлийски | До края на 2014 украинските ВВС ще поучат първия Ан-70 | ВВС на Саудитска Арабия получи самолет за ДРЛОиУ Saab 2000 AEW&C | Руските пилоти не проявяват агресивност към немските изтребители Typhoon над Прибалтика | Законопроект може да снеме статуса на Украйна като необвързана държава |

catalog

catalog

ВРЪЗКИ

АБОНАМЕНТ
2015


ПАНАИР НА КНИГАТА
9-14 ДЕКЕМВРИ

















 

ТЪРСАЧКА
Google

 

ПОСЛЕДНИ ТЕМИ ОТ ФОРУМА
» Енергийната Война!, 2014-12-17 (5)
» СТАРТИРА АБОНАМЕНТ 2015! БЪДЕТЕ ОТНОВО С НАШИТЕ ИЗДАНИЯ!, 2014-12-08 (1)
» РЕТРОСАЛОН БРОЙ 105, 2014-12-05 (1)
» НАЦИОНАЛНО АВИАЦИОННО СПИСАНИЕ КЛУБ КРИЛЕ бр. 11/2014, 2014-12-05 (7)
» Военно формирование 54 990 –Батальона във Враца, 2014-12-01 (9)
» ЕЪР ГРУП НА ИЗЛОЖБАТА НА КНИГАТА 9-14 декември 2014 г.!, 2014-11-27 (7)
» Mk 17 ne pali., 2014-11-24 (0)
» Базов миночистач" Прибой", 2014-11-23 (0)
» БМП2, 2014-11-14 (1)
» Новини, 2014-11-12 (1)
» Пристан при село Мечка (Стълпище), 2014-11-12 (0)
» Пристан село Станево (Лабец), 2014-11-12 (0)
» НОВИ КНИГИ-За сем.Стаменкови, Из история на бг авиация и още, 2014-11-10 (2)
» половин година от убийствата в Мариуопол, 2014-11-10 (1)
» Министър Николай Ненчев, 2014-11-07 (25)

 

РЕКЛАМА

 
 

79 . 2005-01

София , 2005 г.

Автор: "ЕЪР ГРУП 2000"

Приложени са: снимки, чертежи, статии

Съдържание: Име на борда
“Академик...”

Предложението е на инж. Иван Цомпов, който дори изброява някои от интересуващите го “академици” – Йоффе, Туполев, Федоров... Своя ред продължават да очакват Божидар Иванов от Стара Загора (за Trafalgar и “Северодвинск”), Светослав Василев от Плевен (за Arleigh Burke) и софиянците Кирил Кирилов (за Narwhal, Shark и Scorpion) и Игнат Димитров (за Queen Elizabeth и Nevada). Пишете ни кои други кораби желаете да представим.

Най-високото научно звание академик (гр. – akademikos) се дава на действителен член на академия. Самото наименование академия, преди да стане събирателно понятие за научна, художественотворческа или учебна институция, първоначално се отнася за местност в околностите на Атина, посветена на митичния герой Академ, а академици се наричат привържениците на някоя от десетте гръцки философски школи. Въпреки тяхната привидна равнопоставеност за първоосновател на Академията се смята Платон, а това става през 388 г. пр. Хр. Впоследствие Академията преминава през три етапа на развитие – стара (388–270 г. пр. Хр.), средна (270–150 г. пр. Хр.) и късна (от 150 г. пр. Хр. до 529 г. н. е.), след което византийският император Юстиниан I (483–565 г.) я затваря.

Нови технологии
ARMARIS – звездата на EURONAVAL

Щандовете на DCN, THALES и ARMARIS привлякоха огромна част от вниманието на най-голямата изложба в Европа за военноморска техника EURONAVAL. Събитието се проведе от 24 до 27 октомври 2004 г. в изложбения комплекс в Бурже край Париж. В огромната зала на площ от над 30 000 m2 бяха разположени щандовете на всички водещи световни производители на военноморска техника и оборудване. Интересът към щандовете на трите френски компании бе провикиран не само от площта им и множеството макети на бойни кораби, но и от качествено новите технологии и продукти, представени за първи път пред специализирана публика. Пример за това са най-новите програми, по които работи в момента ARMARIS съвместно с DCN и THALES Naval France: универсалният вертолетоносачен кораб-док Mistral за френските ВМС; новите варианти на подводниците Scorpene; първият европейски атомен самолетоносач Charles de Gaulle; програмата за ПВО фрегати Horizon (съвместно с Италия), новата БИУС SETIS. На фона на това разнообразие трябва да се отличат два продукта – френско-италианската многоцелева корвета FREMM.

СЪКРОВИЩАТА НА БАЛТИЙСКО МОРЕ

Дъното на Балтийско море е известно като последен пристан на хиляди потънали кораби. Тук са намерили своя край викингски дракари, караки, галеони, броненосци, фериботи.
Големият естонски изследовател Вело Мас, който със своя изследователски кораб претърсва морето надлъж и нашир, разказва: „Съдовете, потънали в този басейн, са непокътнати – те са се запазили благодарение на климата, химическите съставки, пясъка, морската вода и чакат своя ред да бъдат открити от хората.” Той е директор на талинския морски музей и твърди, че на дъното на Балтика има „стотици викингски кораби, средновековни търговски съдове и бойни кораби, участвали в двете световни войни.” Ненапразно неговите приятели го преименуват на естонския Шерлок Холмс, защото открива най-различни находки. За него родното му море е археологически рай.

Стратегия за приватизация на „Параходство Българско речно плаване” АД

Резюме

Настоящата стратегия е разработена в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 7 и чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (“ЗПСК”) и има за цел да определи основните аспекти за организация, провеждане и приключване на приватизацията на БРП, която да осигури прозрачна и икономически ефективна продажба на акциите от капитала на дружеството на максимална цена на финансово стабилен стратегически инвеститор, който може да осигури ефективно управление и развитие на дружеството.
Българският речен търговски флот е в по-голямата си част морално и физически остарял и не е в състояние да се конкурира с динамично променящите се условия, наложени от развитите европейски държави по горното течение на р. Дунав, каквито са например Германия и Австрия.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА КОРАБОСТРОЕНЕТО
КАРАВЕЛИ И КАРАКИ
Корабите, които “отключиха Океана” и направиха света познаваем

Едва ли има по-популярни кораби от каравелите. Снабдени с първата, все още неразвита артилерия, те смело се втурват в океанските простори и стават реалната сила, която събужда Европа от летаргичния й сън и отново я връща на световната сцена. За разлика от предшествениците си, новият тип кораби не плават край брега, а вече са в състояние да пресичат огромни водни пространства (и да се завръщат през тях), без да се страхуват от нападенията на аборигените в новооткритите земи, които на всичко отгоре се оказват и по-изостанали в развитието си от европейците.
Самите кораби все още са несъвършени, но по думите на известния венециански мореплавател Кадамосто, участник в португалските плавания край Африка, са “най-добрите кораби, които някога са плавали по море” (1456 г.). Леките и маневрени кораби са чудесно приспособени за плаване в неразучени води и в плитководни басейни. Първите каравели се срещат изобразени в една картина на Амброжио Лоренцети “Чудото на св. Никола” в Бари (Италия). Нарисуваните корабчета са с по 2–3 мачти. Подобни кораби се появяват на север едва през XV в. Те са поръчани от Ханзейския съюз и се наричат хулки.


СЪДБА – МОРЯК НА ТРИ КОНТИНЕНТА
К. д. п. Стоян Добрев – Странджата: “Трябваше между фуражките да има и едно бомбе”

Оставам си жител на Варна, дори да е вярна щампата, че се чувствам “гражданин на света”. И все пак, на прага на 6-ото си десетилетие, след 35-годишна професионална реализация се изкушавам да подредя спомените си не толкова хронологически, колкото по континенти.
ЕВРОПА
Закърмен бях с морето и офицерството. Още учих в началните класове, когато по няколко месеца през летата прекарвах като юнга на бойните кораби. На есминеца бях дубльор в свързочната бойна част, имах си собствена малка койка в кубрика, ушита по мярка матроска униформа, нося си белега от ноктите на корабния мечок Максим. За малко да “проваля” поредното голямо учение – докато се сетят началствата кой може да е прибрал корабните макетчета от магнитната маса на командира, минути преди да докладва на министъра тактическия си замисъл. После преминах на стражевите кораби. Бях свикнал с корабния аромат, звънци, плавания, стрелби, традиции. Не ми тежеше. Но офицер не станах. И днес обаче, когато видя военен кораб, нещо трепва в мен, събужда онова хлапе в матроска униформа.
Кандидатстването в Морското училище нямаше алтернатива. Освен военната закалка бях най-младия в националния отбор по водна топка, на два пъти бях печелил маратона Галата-Варна, бях пионерски и юношески републикански шампион на 100, 400 и 800 м. плуване свободен стил и на 100 м. бътерфлай. Целта ми беше да постъпя в гражданския профил, въпреки че тогава баща ми командваше военния флот, а всичките ми братовчеди бяха поели курс към офицерството (после двама от тях също станаха адмирали). Шегувах се, че като се съберем мъжете от фамилията, между фуражките трябва да има и едно бомбе. Всъщност, петте години в столичното английско училище ми откриха и други хоризонти, научиха ме да гледам по-далече от териториалните води, които имаше кой да ги пази.

ВМС НА ЧИЛИ ПРЕД “ФРЕГАТНА” ДИЛЕМА

Холандски или британски многоцелеви фрегати да бъдат купени за усилване на чилийския боен флот? Това е въпросът, който вече няколко месеца се обсъжда във военното министерство в Лима. И дали скоро ще получи отговор или дискусиите ще продължават, докато заинтересованите страни от Амстердам или Лондон не направят по-изгодни предложения, засега не я ясно.
Чилийските военни среди и в частност командването на ВМС, се изправиха пред дилемата, след провалянето на плановете за придобиване на 3 нови многоцелеви фрегати (т. нар. проект Fragata). За тях се предвиждаше да бъдат отделени $850 млн., но бюджетния дефицит доведе до орязването на парите за отбрана. Затова през януари 2004 г. се стигна до решението вместо с нови, флотът да бъде усилен с 3 - 4 кораба от същия клас, но “втора ръка”.


НОВИТЕ НОРВЕЖКИ ФРЕГАТИ ТИП “ФРИТЬОФ НАНСЕН”

Най-малките бойни кораби в света, снабдени с автоматизираната система за бойно управление Aegis

Предисторията
Кралство Норвегия е една от 12-те независими държави, които през април 1949 г. основават Организацията на северноатлантическия договор (North Atlantic Treaty Organization – NATO). Както е известно, това е доброволен съюз за колективна отбрана по смисъла на чл. 51 от Хартата на ООН, който гласи: “... неотменното право на индивидуална и колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията...”. Решението за включване в него е изключително важен исторически избор за най-северната европейска страна. С вземането му тя намира начин да гарантира националната си сигурност и икономически интереси. Нещо, което не й се удава напълно в миналото.

Последното пътуване на подводниците на Третия райх

След смъртта на Хитлер, т. нар. „временно правителство“ във Фленсбург, начело с адмирал Карл Дьониц се задейства и евакуира висши военни от Германия. За целта са използвани 20 подводници, които „благоразумно“ са обявени за потопени.

Аржентинецът Карлос де Наполи обича да си спомня пред приятели за eдна история от детството си, в която познат немски военен му разказва, как през 1945 г. доплува до Аржентина на подводница. Историята придобива официални измерения през 1998 г., когато CEANA - комисията по разглеждане дейността на нацистите в Аржентина, публикува своя окончателен доклад по тази тема. В документа се потвърждава, че през 1945 г. от всички подводници на Военноморския флот на Третия райх само две (U-530 и U-977) достигат бреговете на Аржентина, след което екипажите слизат на морската база в Мар дел Плата и се предават на военните власти. Също така е приведена и подробна информация за съдбата на други подводници на Вермахта.


ПОДПИСЪТ Е НАЙІ-ГОЛЯМАТА ОТГОВОРНОСТ
Инж. Христо БИХЛЮМОВ – управител на INSB Bulgaria Ltd., гостува на сп. “Клуб ОКЕАН”

ИНЖЕНЕР – В МОРЕТО И НА БРЕГА
Почти не помня родното си село Трояново, където съм роден през 1945 г., защото от 5-годишен живея в Бургас. За разлика от хилядите хора, които нефтозаводът “обра” от региона, родителите ми се преместиха в морския град заради учителските си професии. Мускули и морско самочувствие трупах няколко години, тренирайки гребане с каяк. Учейки в Електромеханотехникума, още не знаех, че съществува Морското училище, но когато дойде време да се кандидатства, аргументите на свакото – морски офицер и единствен моряк в родата, добиха тежест в семейния съвет. В онзи период пълната държавна издръжка не бе за пренебрегване. Та “заведе” ме роднината във Варна и попаднах в групата на срочнослужещите кандидати. Понаучил от тях нещо за казармата, така и не се отказах от предстоящите й 5 години, макар и в учебен вариант.
В средата на 60-те още не бяхме “нация техническа”, но да си инженер бе много престижно. Напливът за механици в училището бе много голям, въпреки че и навигаторите имаха право да сложат едно инж. пред имената си. С диплома само няколко стотни под пълното отличие се наредих едва 56-и сред приетите. За малко да остана зад оградата. Във физкултурния салон - спално помещение, някой си бе харесал точно моите панталони, а явяване по къси плажни гащи пред мандатната комисия не бе прието. Отсъствието се равняваше на отказ от училището. Цанко, с когото се знаехме от Бургас, в последния момент ми услужи със сакралната вещ.
Морското училище, преминало за мен в много учене, разнообразявано от много децибели на ударните инструменти, които ми бяха поверени в ротния оркестър, ми даде професия и приятели, но най-вече – отговорност и организираност (радващи началниците и недолюбвани от някои подчинени), които вече три и половина десетилетия ме водят в професионалната ми реализация.



ЗА “ТЮЛЕНИТЕ” НАПИСА ЕДИН ОТ ТЯХ

Сборникът разкази “Тихина” на Христо Милков е сюжетен прецедент в морската литература. За първи път, като че ли случайно – в навечерието на неговата 35-годишнина, се разказва за едно от най-секретните поделения на ВМС. Толкова секретно, че десетилетия е наричано с името на местността (Тихина), където се е родило, с фамилиите на неговите командири, със съкращения, номера или абревиатури, с може би правилната, но неосъществима идея, освен в ограничен служебен кръг, за него да не се знае нищо. Едва през последните години леко приповдигнатата завеса на военните тайни, отварянето на армията към обществото и света и евроатлантическият интеграционен процес позволиха на медиите и гражданството да идентифицират въпросното поделение с нищо незначещите словосъчетания “специалните части на ВМС” или “специализирано подразделение”, а служилите в него мъже приеха по подобие на чуждестранните си колеги благородно-уважителното и романтично-перконого прозвище “черноморски тюлени”, колкото и трудно откриваеми да са те по родното крайбрежие.


Айнщайн или експериментът „Филаделфия”

През октомври 1943 г. на военните специалисти е предоставена възможност да извършат опит за телепортация на бойния кораб от ВМС на САЩ „Елдридж”. Разрушителятизчезва, а на участниците в тайния експеримент се случват странни неща.
Морският офицер Карлос Мигел Алиенде, наблюдател на може би най-загадъчното събитие на ХХ век, разказва: „Корабът стана напълно невидим за човешките очи. Останаха живи малко членове на екипажа, който взе участие в експеримента. Повечето полудяха – тях и до ден днешен ги държат в съответните учреждения. Един изчезва, скачайки през прозореца на собствената си квартира пред очите на жена си и малкото си дете, двама матроси неочаквано се запалват. Не се знае каква енергия са използвали учените, но мощността й е голяма. Едни виждат двойно, други се смеят без причина и се клатят като пияни, трети пък твърдят, че са видели рая и са общували със съществата, които го населяват. След експеримента всички свидетели са уволнени като негодни за военна служба, подписвайки се да не разгласяват за случилото се.

Руските броненосци тип “Пересвет”

Историята на проектирането, постройката и бойната служба на броненосците тип “Пересвет” отразява цяла епоха в руския флот. Те са предназначени за действие в европейски води и в Далечния Изток. Построени са по програма от 1895 г, и могат да плават като ескадра или да изпълняват самостоятелно мисии. Новите броненсоци имат по-голяма, отколкото предшестващите ги кораби тип “Полтава”, скорост и мореходност, но по-слабо артилерийско вьорьжение и брониране. По време на Руско – Японската война те действат в една ескадра и побеждават в морската битка на 28.08.1904 г. в Жьлто море.


Необикновената съдба на Ан Бони и Мери Рийд

Историята на пиратството разказва не само за мъже, но и за жени корсари. Едни от най-известните сред тях са Ан (Енни) Бони и Мери Рийд. Техният жизнен път с малки изключения е документиран. По-младата от двете пиратки – Ан, е родена през 1690 г. близо до Корк в Ирландия, като извънбрачно дете на виден адвокат. След смъртта на своята съпруга той се оженва за някогашната си слугиня, майката на Ан и се преселва в Америка. Мнозина млади и богати мъже от Каролина ухажват адвокатската дъщеря, но тя се влюбва в простия моряк Джеймс Бони и се омъжва за него против волята на баща си. Младата двойка заминава за Западна Индия в Ню Провидънс, където лодкарят си намира работа като... пират. Скоро обаче Джеймс Бони се оказва дребна риба за Ан. През 1718 г. младата жена се запознава с квартирмайстора на известния корсар Чарлз Вейн Калико Джак. Неговият прякор (calicot – фр. груба памучна дреха) е измислен заради панталоните му, които притежава от времето, когато е служил във военния флот. Платът на сини и бели райета постепенно придобил цвета на гниещи корабни стени, а самите панталони намирисват на водорасли, катран, кръв и мръсотия.


Какво може фирма „Шотел”


Напоследък се забелязва изключителен бум в използването на т. нар. „ПОД-системи” в морското корабоплаване, и то най-вече при пътническите кораби. Като най-пресен пример в тази насока представлява представянето на най-големия и най-нов пътнически кораб в света – „Куин Мери II”, притежаващ такива системи, и на страниците на списанието. Но може би не са много хората, които знаят, че и по европейските реки и канали, и то предимно при новите пътнически кораби, се използват аналогични системи. Това са продукти предимно на фирмата „Шотел” от Германия, която произвежда такива системи за управление и задвижване на корабите и различни други плаващи средства, като само на р. Дунав тя присъства от над 35-40 години! На много български моряци са познати системите „Шотел-навигатор”, монтирани на различни самоходки и съдове, като например и на м/к „Лойзах” – собственост на българска фирма. Фирмата произвежда и доставя различни системи, като например наскоро представения „Шотел Електрик Пропулсор” (или СЕП), при който в торпедото на самата „ПОД-система” е разположен асинхронен или синхронен ел. мотор, на вала на който са закрепени един или два гребни винта за задвижване на кораба, а цялата система може да се завърта на 3600, като захранването с ел. енергия се осъществява от бордови дизелгенератори. Най-новият продукт на фирмата е системата „СТП 440” (или „Шотел Туин Пропелер”), специално разработен за монтаж на новите речни пътнически кораби с дължина от 100 до 125 m, плаващи при много трудни условия по европейската водна мрежа.

БЪЛГАРИЯ – РЕГИОНАЛЕН ОТЛИЧНИК
Д-р инж. Златко КУЗМАНОВ – директор на дирекция “Комуникации и информационно обслужване на корабоплаването”, пред “Български морски форум”

Златко Кузманов е роден на 7 март 1948 г. в Стара Загора. В родния си град завършва Техникума по радио и телевизия, а във Варна – ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” по специалност “Морски свръзки за ВМС” през 1972 г. Службата му започва като командир на радиовзвод и продължава като научен сътрудник във Военноморския филиал на Военно-техническия институт. След 3-годишна редовна аспирантура във Военната академия “Г. С. Раковски” в София защитава дисертационен труд в областта на шумоустойчивото кодиране на информацията. В продължение на 15 години, до 1992 г., когато напуска армията с последно звание капитан ІІ ранг, работи в Морското училище, където е старши преподавател и заместник-началник на катедра “Морски свръзки”. През този период ръководи едно от основните направления на проекта “Обхват”, впоследствие известен като “Екран” – предшественик и военен аналог на днешната гражданска Система за управление на корабния трафик (VTS). В частния бизнес се занимава с проектиране и изграждане на радиосистеми и системи за кабелна телевизия.

РАЗРУШИТЕЛЯТ „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ” ПОД БЪЛГАРСКИ ФЛАГ

Разказ от Христо Чалъков за бойните плавания и живота на борда на един уникален български кораб

От брой 12/2004 г.

В Албания на борда на разрушителя „Георги Димитров” се качиха множество граждани, включително деца и сираци. Екипажът уши матроска униформа на едно от сирачетата. Някои от колегите предложиха да зачислим детето като юнга и да го приберем в България. По този повод капитан ІІІ ранг Вичо Вичев написа стихотворение. Междувременно екипът на БЧ-5 почисти изпарителите и обезопаси системата . Заредихме с питейна вода. По време на зареждането областната управа нареди да бъде спряна водата на част от Дурес. Този жест ни впечатли изключително. Гражданите на Дурес явно живееха бедно – по улиците и във фабриките, които посетихме видяхме доста недохранени хора. Въпреки това една група албанци ни донесе вкусен бял хляб, непознат в България. В нашите ВМС в края на 50-те години се полагаше само хляб „Добруджа”.
На 31 януари 1957 г. се състоя прощален митинг със 17 залпа в чест на министър Тагарев - пълномощник на Народна република България в Албания. Контраадмирал Б. Орманов и генерал-майор Винчани произнесоха дълги речи. В 17.30 h под звуците на военен оркестър корабът се отдели от кея на Дурес. Хиляди албанци ни изпратиха с възторжени викове „Ура!”. При излизането от пристанището „Георги Димитров” бе съпроводен от два торпедни катера. По-късно те се завърнаха в Дурес. Правителствената делегация предпочете въздушния транспорт пред морския и се завърна в България със самолет.


Морски труженици
Буксирите
В открито море, пред входа на пристанището или в големите реки те носят службата си “до поискване” и винаги са готови да ни протегнат другия край на буксирното въже

За тях се сещаме само при нужда. Но в световен мащаб към тях ежедневно се обръщат стотици съдове. Както в нормална обстановка, така и при нужда от помощ. Защото дори най-съвременните и снабдени със съвършени навигационни средства кораби се сблъскват, засядат, горят, потъват... Особено в теснини, в проливи и край пристанищата. Причините за бедствията са различни, но най-често се дължат на човешките грешки и “непреодолимите сили на природата”.
За осигуряване на безопасността поне на хората и поне в крайбрежните води в началото на XIX в. се създават частни спасителни компании, снабдени с гребни катери. Спасяването на корабите става възможно по-късно, когато се появяват парните буксири. С тяхна помощ голяма част от авариралите кораби успяват да достигнат до най-близкото пристанище. Оказването на помощ в открито море става реално осъществимо с появата на радиото.

ISBN:

цена: 3.00 лв.

Поръчка:

Бройка:

Кратко съдържание


 
ПРОФИЛ



Рег. потреб.: 5520
Последен: ?????

ГОРЕЩО

НОВО

ЗАПОМНЕНИ ПОЛЕТИ - Преиздадено и допълнено издание

2014 , София

Автор: Ангел Кибарски (зам.командир на авиобаза Граф Игнатиево, служил и в Узунджово)

цена: 12 лв.

Още...


Четирима братя и едно небе (историята на летците сем.Стаменкови)

2014 , София

Автор: Андон Андонов

цена: 10 лв.

Още...


Страници от историята на българската авиация

2014 , София

Автор: Иван Петков

цена: 12 лв.

Още...


ЛУФТВАФЕ КНИГА 5

2014 , София

Автор: Иван Бориславов

цена: 15 лв.

Още...


"ЛУФТВАФЕ", КНИГА 4

2013 , София

Автор: Иван Бориславов, "Еър Груп 2000"

цена: 15 лв.

Още...


Долма кухня

2013 , София

Автор: Дора Панчелиева

цена: 8 лв.

Още...


Преживяно в небето - катапултирали се летци разказват!

2012 , София

Автор: Любомир Пръвчев

цена: 10 лв.

Още...


КОМАНДИРЪТ - ген.Васил Вълков

2012 , София

Автор: Тодор Вълков

цена: 8 лв.

Още...


ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДА (1990 - 2011 г.)

2012 , София

Автор: Иван Петков

цена: 10 лв.

Още...


Страшните ракети на 76-та ФРБр-НЕ Е В НАЛИЧНОСТ

2012 , София

Автор: о.з. полк. Марин Шкодров

цена: 15 лв.

Още...


Записки по българските ракети-НЕ Е В НАЛИЧНОСТ

2012 , София

Автор: Димитър Атанасов

цена: 15 лв.

Още...


ЛУФТВАФЕ - КНИГА 3, Luftwaffe 1935-1945

2012 , София

Автор: Иван Бориславов

цена: 15 лв.

Още...



Copyright ©2006-2014 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com
eXTReMe Tracker