AirGroup2000
НАЧАЛО | ЗА НАС | КАТАЛОГ/SHOP | ЗА РЕКЛАМА | ЗА КОНТАКТИ | АБОНАМЕНТ 2018 |

Орбан подкрепя Груевски. В ущърб на българските интереси · САЩ дава 500 млн. евро отстъпка за закупуване на F-35 · Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява поне още два мандата · Посмъртно Тръмп отличи Елвис Пресли с президентския Медал на свободата · 5600 морски пехотинци са мобилизирани · "Таймс" обяви анимацията "Маша и мечката" за руска пропаганда ·
catalog

ВРЪЗКИ



АБОНАМЕНТ
2018

















 

ТЪРСАЧКА
Google

 

ПОСЛЕДНИ ТЕМИ ОТ ФОРУМА
» Wizz air, 2018-10-30 (0)
» Какви са размерите на 'суич панела' при Cessna 172, 2018-10-22 (0)
» Издирвам матроси постъпили 1987 в Омк и Танкери База Варна, 2018-09-26 (0)
» PzKpfw IV J - НВИМ - София, 2018-08-29 (0)
» Търся екипаж. Средиземно море. Веднага!, 2018-08-21 (1)
» СНИМКИ: УЧЕНИЕ БРИЗ 2018 С УЧАСТИЕТО НА ВМС, ВВС И СВ, 2018-07-21 (21)
» Въпрос за Медицинско Свидетелство Клас 1, 2018-07-19 (2)
» RIAT 2018, 2018-07-18 (0)
» Въпрос относно влизането в армията, 2018-07-17 (3)
» НАЦИОНАЛНО СПИСАНИЕ ЗА АВИАЦИЯ "КЛУБ КРИЛЕ" 4 2018, 2018-07-07 (4)
» Музей на авиацията-Бургас, 2018-07-05 (11)
» Военен хеликоптер падна на Крумово, 2018-06-11 (15)
» СПИСАНИЕ КЛУБ ОКЕАН БРОЙ 1 2018, 2018-06-07 (0)
» НАЦИОНАЛНО СПИСАНИЕ ЗА АВИАЦИЯ "КЛУБ КРИЛЕ" 3 2018, 2018-06-07 (2)
» МЕЖДУНАРОДНО ИЗЛОЖЕНИЕ "ХЕМУС" 2018, 2018-05-30 (44)

 

РЕКЛАМА

 
 

66 . 2003-12

София , 2003 г.

Автор: "ЕЪР ГРУП 2000"

Приложени са: снимки, чертежи, статии

Съдържание:
“Джобните самолетоносачи” на Русия
Морската война е немислима без авионосните кораби и Русия за пореден път ще трябва да започне от нулата, ако иска да поддържа реномето си на велика сила

Нашият редовен читател Светлозар Георгиев от Габрово пожела да научи нещо повече за руските кораби от проект 1143 и 1144. Темата е доста голяма за един брой и тук ще разкажем само за първия проект.

Втората световна война налага като водещи родове сили на флота подводниците и самолетоносачите. Тези два класа кораби логично получават приоритетно развитие след войната, а стремежът да се противопоставят един на друг довеждат до появата на атомните многоцелеви подводници и на противоподводните самолетоносачи.


“АНЗАК” – ФРЕГАТИТЕ НА АВСТРАЛИЯ И НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Модерни многоцелеви ескортни кораби, които двете държави използват за защита на своя морски суверенитет, икономически интереси и като средство за намеса в световната политика
Предисторията
През последните две десетилетия Австралия и Нова Зеландия се стремят да бъдат активен фактор в световната политика и икономика. Макар и в състава на Британската общност, те се придържат към относително самостоятелен военнополитически и стопански курс. Това им помага да се превърнат в държави лидери, които оказват влияние върху процесите на развитие не само в зоната на южния Индийски и югозападния Тихи океан, но в немалка степен и на целия Азиатско-Тихоокеански регион.


МОРСКОТО ХУМАНИТАРНО СПАСЯВАНЕ – ДОБРОВОЛНО?
К. д. п. Никифор ГЕРЧЕВ: “Да се плава и оцелява на море е еднакво важно”.

К. д. п. Никифор Герчев е роден на 20 юли 1937 г. в с. Маломир, Ямболско, израства в Бургас и на 14 години постъпва в Централната морска школа във Варна, където става републикански юношески шампион по гребане и по флажна сигнализация. След като през 1956 г. завършва Морското училище по специалност “Навигация” е назначен за помощник-командир на десантен кораб от ВМС, а след 9-месечен специализиран курс – за командир на Радиолокационен пост на нос Емине. Принуден е да напусне военния флот, защото не се вслушва в препоръките как да започне семейния си живот. В гражданския флот плава на буксири, танкери, първи капитан е на спасителния кораб “Перун”. Като заместник генерален директор на СО “Воден транспорт” отговаря за спомагателните дейности, а след това като заместник-директор на Института по воден транспорт – за административните въпроси. От 1990 г. за кратко е първи временно управляващ менинговата фирма “Промар”. Създава фирма “Мартур” за морски аварийно-спасителни работи. Член е на Лондонския морски институт, оторизиран представител на морските администрации на Маршалските острови и Либерия, участвал е в спасяването на повече от 20 кораба (в т. ч. в Средиземно море и на р. Дунав) и над 200 души, бедстващи в морето, ръководител на операцията за изваждането на турския кораб “Мехмед Аслан”, потънал в Бургаското пристанище през 1997 г. До закриването на УПМКАП е бил началник на аварийноспасителния му отдел. От създаването му през 1996 г. е изпълнителен директор на обществени начала на “БУЛСАР”.



Първият корабен дневник на български мореплавател
(капитан I ранг Станчо Димитриев)

Капитан I ранг Станчо Димитриев получава военноморското си образование в Англия. Завършва Кралската военноморска академия (Ройал нейвъл колидж) в Гринуич през периода 1890-1894 г. След това служи в Дунавския флот в град Русе, откъдето е командирован от Военното ни министерство във Франция, със съдействието на френския представител за флота капитан II ранг Пол Моро. Целта на командировката е да извърши плавания в Атлантическия океан до Канарските и Азорски острови с френския учебен ветроходен кораб “Мелпомен”.



ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЕРИБОТНО ПЛАВАНЕ
Иван ВЪЛЧЕВ - ръководител на направление “Фериботи” в “Параходство БМФ” ЕАД, пред “Български морски форум”

Иван Вълчев е роден на 8 септември 1964 г. в гр. Ямбол. Завършил е Математическата гимназия в родния си град и Одеския институт за инженери за морския флот по специалност “Експлоатация на водния транспорт” през 1989 г. Три години работи в "Параходство БМФ" ЕАД в сферата на фериботното плаване – диспечер, товарен помощник-капитан на ферибот, организатор производство. В продължение на 10 години в частния бизнес се занимава с търговия, спедиция и производство в различни фирми. От юни 2002 г. е ръководител на направление “Фериботи” в Параходство БМФ.


Речни гиганти за Европа от... Китай

Нарастващият обем разнородни товари превозвани по реките и каналите е на Западна Европа, спецификацията и унификацията на корабния парк, както и търсенето на пътища за снижаване разходите и себестойността на превозите с цел оцеляване в условията на жестока конкуренция, доведоха до създаване и масово навлизане в експлоатация на речни кораби с тонаж над 3000 t и максимални размери – 110x11,45 m, при газене от 3-3,6 m. Тези размери съответстват на съществуващите ограничения за габаритите на корабите, експлоатирани в различните участъци на Европейската водна мрежа, наложени от съответните компетентни органи.
Използваните пътища за създаване на такива големи кораби са два:
Удължаване на съществуващи единични моторни кораби, със съответното им оборудване с нови, по-мощни бързооборотни двигатели, увеличаване височината на борда на корпуса за експлоатация при по-голямо газене, преустройство и намаляване броя на товарните трюмове, модернизация на люковите закрития и още много други такива дейности.

ГЕРМАНИШЕР ЛОЙД – 10 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ
К. д. п. Йордан ДИНЧЕВ – управител на Германишер Лойд България ООД: “Клиентът избира класа на кораба”

К. д. п. Йордан Динчев е роден на 21 април 1946 г. в с. Градево, Благоевградско. Средно образование завършва в Свищов, а ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” – през 1970 г. по специалност “Корабоводене за гражданския флот”. В плавсъстава на Параходство БМФ работи 10 години – помощник-капитан на 8 кораба и капитан на 2 кораба. Правоспособност “капитан далечно плаване” придобива през 1976 г., а през 1978 г. завършва специалност “Международни икономически отношения” в тогавашния ВИИ “Карл Маркс”. Технолог е 2 години, а 11 – ръководител на направление “Трампово плаване” в Параходство БМФ. В продължение на 5 години е управляващ директор на задграничната фирма на Параходството “Болкън енд блек сии шипинг Ко” в Хамбург. От 1999 г. е управител на Германишер Лойд България. Водещ одитор е по международните кодекси ISM, ISPS и ISO 9000.


ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО СЕ ХАРЕСВА НА ЕКИПАЖА
Това е максимата на корабния готвач Румен Топалов, спазвана през 26-годишния му плавателен стаж

ЗАКУСКА
“Голяма работа, като си готвач от 30 години. Аз пък от 40 години ям”. “И какво можеш да сготвиш?”. “Нищо, отначало ми готвеше майка ми, а после – жена ми”. Този анекдотичен диалог между моряк и готвач на кораба по повод вещината в кулинарията само идва да напомни, че на борда няма майки и съпруги, че има една длъжност, еднакво отговорна сред другите членове на екипажа. Че и повече, най-малкото, защото е единствена. Наближавам 50-те, от тях повече от половината плавам по моретата, първите 10 години като помощник-готвач, останалите – като “майстор”, както ни наричат. Убедил съм се, че на кораба храненето не е само първа жизнена необходимост. То е ритуал, психически комфорт, уважение, почти единственото нещо, с което може да се угоди на екипажа, да го накара да се почувства “у дома”. Затова нямам “специалитет на майстора”. Правя това, което се харесва на екипажа.


ВЪВ ВМС ПРЕЗ НОЕМВРИ

• На 1 ноември (Архангелова задушница) матроси от Учебната база на ВМС участваха в отдаването на почит към загиналите във войните от 1912 до 1918 г. на паметника им в Траурния парк във Варна.
• От 4 до 15 ноември фрегатата “Смели” с командир капитан II ранг Огнян Колев, на борда на която бе и командирът на Патрулния дивизион капитан I ранг Спас Борисов, участва в учение “PASSEX MED 03” на Южното командване на НАТО в Средиземно море.
• На 12 ноември Военноморската база - Варна отбеляза 105-годишнината от създаването на своя предшественик – Морската част, след разделянето на Дунавската флотилия.


КОМАНДИРСКА ИЗПОВЕД

И капитан I ранг Пеньо Тумбев се приобщи към увеличаваща се група на морските офицери от резерва, събрали кураж да превърнат спомените за живота и службата си в четиво, построено по традиционната формула за такъв тип откровения. На шестдесетина страници и с дузина снимки “Аз бях командир на кораб” проследява битието и военноморската кариера на автора, разхвърляни по седем населени места в страната и едно в чужбина. По-малко редове са посветени на събития и личности от родния край и фамилията, на курсантските и “академическите” спомени, на щабната служба и реализацията в гражданския сектор, докато относителният дял, разказващ за годините в южните флотски гарнизони, 18 от тях – на един миночистач, е разбираемо най-голям. Той съответства както на заглавието на книжката, така и на убеждението на П. Тумбев, а сигурно и на огромното болшинство морски офицери, че командир на кораб е най-важната, отговорна, самостоятелна, престижна (още много прилагателни могат да се изредят) длъжност във флота.


ИСПАНСКИ КАНОНЕРКИ ВЪВ ВОЙНАТА ЗА КУБА

На 8 декември 1894 г. представители на кубинското въстаническо движение се събират в Ню Йорк. Там трима от техните предводители – Хосе Хулиан Марти, Енрике Колясо и Хосе Мария Родригес - подписват т. нар. “план за въстание”, по който се предполага да започнат бойни действия срещу испанската армия за отвоюване свободата на острова. Малко по-късно той е приведен в действие и води до избухването на т. нар. Втора кубинска война за независимост.
В разразилия се въоръжен конфликт на испанските флот, базиран в Куба, се пада да играе една от водещите роли. Корабите в състава му веднага са привлечени за действия срещу силите на въстаниците, но се оказват крайно недостатъчни. От множеството бойни съдове, който Испания дислоцира в пристанищата на острова след Първата кубинска война за независимост (1869 – 1878 г.), в експлоатация са само няколко. Недостигат и новите кораби. В началото на въстанието испанците разполагат едва с 4 малки крайцера, две големи канонерски лодки и 6 малки. От януари до август 1895 г. там са съсредоточени допълнително крайцерите “Реина Мерседес” и “Алфонсо XII”, три по-малки и 5 минни крайцера. Но и след като на практика прехвърлят цялата си военноморска сила от колониите, испанците пак се оказват неспособни да се противопоставят ефективно на въстаниците.


“МАЛКИЯТ” ПЪРЛ ХАРБЪР
На 8 юни 1967 г. американският разузнавателен кораб “Либерти” става жертва на военнополитически интриги и израелската авиация

По време на Шестдневната арабо-израелска война (5 – 11 юни 1967 г.) източната част на Средиземно море става арена на една изключително кървава драма. На 8 юни 1967 г. плаващият в неутрални води американски разузнавателен кораб “Либерти” (бордови номер CTR-5) изненадващо е атакуван и почти потопен от уж приятелските израелска авиация и флот. Странните обстоятелства около инцидента и необяснимото му потулване от ВМС на САЩ дават основание да се смята, че е предварително планирана акция на американските и израелските тайни служби...

Прочути кораби
Линейните крайцери през Първата световна война

Продължение от бр. 11/2003 г.
През Първата световна война англичаните предлагат да вземат "под наем" 4-те японски крайцера, но срещат учтив отказ. "Конго" участва в множество сражения през Втората световна война и е потопен от торпедата на американската подводница "Сий лайън" на 21 ноември 1944 г.
Вторият кораб от серията - "Хией", е заложен в Йокосука на 4 ноември 1911 г., спуснат е на вода на 21 ноември 1912 г. и е завършен на 4 август 1914 г. По време на Първата световна война не участва в бойни действия, а през Втората става първият унищожен голям японски кораб. Потопяват го притаилите се в тъмнината тежки американски крайцери, от които получава над 50 попадения от 203-mm снаряди и на следващия ден (13 ноември 1942 г.) е допотопен от американски самолети торпедоносци.


НИТО ЕДНА ПОВРЕДА ПО ГЛАВНИТЕ ДВИГАТЕЛИ

Матрос Светослав Аврамов е роден в гр. Берковица на 30 май 1971 г. Завършил е Техникума по механотехника във Варна. Служи година и половина като моторист на граничен катер 522 в Бургас. След казармата и женитбата си работи като корабен монтьор във Варненската корабостроителница. След нейния фалит любовта към морето, опитът от наборната служба, дотогавашната професионална реализация, а така също и необходимостта да се издържа вече 3-членното семейство са сред мотивите, предопределили важен житейски избор – кадрови матрос във ВМС. След маратона от представяне на куп документи, изпити, психотестове и интервюта Светослав е назначен за моторист на корвета “Бодри” през септември 2000 г. Всъщност той е кандидатствал за моторист на миночистач, но въобще не го притеснява алтернативният вариант. Бързото си навлизане в службата дължи на помощта на офицерския кандидат Мариян Атанасов. Матрос Аврамов счита за много важно (намеса на съдбата) обстоятелството, че е попаднал сред екипаж от професионалисти и личности, в каквато среда е по-лесно да се преодоляват трудности и се получава удовлетворение от един напрегнат и специфичен труд. Той си обича работата, харесва си длъжността, затова и след изтичането на 3-годишния контракт (и двете страни нямат възражения) продължава службата си на “Бодри”. Възрастовият доайен сред кадровите матроси цени достойнството и стабилността на избраната професия и възприема като неизбежна необходимост всяка четвърта нощ да не бъде сред семейството си. Плаванията и ученията – отделно...
Електромеханичната бойна част от 12 души с командир лейтенант Румен Николов има своята вътрешна йерархия – на най-ниското й стъпало е матрос Аврамов – един от тримата мотористи. Според разшифроването на бойния му номер той е от БЧ-5, трети боен пост, втора бойна смяна, втори човек от смяната. Отговаря за единия главен двигател. В първи кубрик, където общо са 14 матроси, неговата койка е на втория етаж, в матроската столова се храни с втора смяна.


“МУЛТРАШИП” И СЛУЧАЯТ “ТРИКОЛЬОР”

На 13 декември 2002 год. в 2:15 часа сутринта автомобиловозът Tricolor се сблъсква с контейнеровоза Kariba в Северно море. Контейнеровозът плава по маршрут Антверп – Хавър. В резултат на катастрофата Tricolor получава пробойна, преобръща се и потъва след 30 минути.

Награди на списание “Клуб океан”
ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ ПРЕЗ 2002 ГОДИНА

В изпълнение на договореност между Главния щаб на ВМС и Издателство “Еър Груп 2000”, публикувана във вестник “Военноморски преглед” (бр.1 от 2002 г.) петчленна комисия с председател началника на Управление “Подготовка на силите” капитан I ранг Георги Лозанов обсъди предложенията на командирите на съединения и определи, утвърдените след това от началника на Главния щаб на флота контраадмирал Нейко Атанасов екипаж на кораб с най-голям принос за изпълнение на задачите за годината, както и офицер, старшина и матрос, отлично изпълняващи функционалните си задължения. Колективната награда – видеоапаратура, и индивидуалните ... ще бъдат връчени от издателството... В този брой разказваме за екипаж, офицер, старшина и матрос на годината.


НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ТОВА УЧЕНИЕ

Командирът на десантния дивизион от Военноморската база - Бургас капитан I ранг Мален Чубенков е роден на 6 февруари 1962 г. в Ямбол. Завършил е ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” по специалност “Корабоводене за ВМС” и Военноморската академия в Санкт Петербург. Цялата му досегашна служба преминава в южното съединение. След училището е назначен за щурман на среден десантен кораб “Сириус”, няколко месеца след това – за командир на БЧ-2, а изпълнява длъжността и на помощник-командира. По 3 години е помощник и командир на кораба. След академията 1 година е в щаба, а 5 в тила на базата. В десантния дивизион отначало е назначен за началник-щаб (изпълнява функциите и на вакантната командирска длъжност), а от 2001 г. – за командир на дивизиона (тогава пък е непопълнена длъжността на началник-щаба).


“Петропавловск”
Пет важни страници от историята на руското и съветското корабостроене

С това име са свързани поне три важни географски обекта на територията на някогашния Съветски съюз, но единственият град наречен точно така вече е на територията на Казахстан. Става дума за някогашната крепост Петропавловск, основана през 1752 г. на Ишимската укрепена линия и станал по-късно главен търговски пункт на Русия със средноазиатските държави.
Половин век по-рано Петър I започва изграждането на новата столица на империята си и залага първият й камък на 16/27 май 1703 г. не в основите на бъдещия дворец, а на първият форт, който трябва да защитава града откъм морето.


ВМС утре
МНОГОКОРПУСНИЦИТЕ – НОВАТА СИЛА В АМЕРИКАНСКИЯ ФЛОТ
Новите направления във военното корабостроене на САЩ

През последните години в САЩ активно се развива широкомащабна изследователска програма, насочена към повишаване на стратегическата мобилност на въоръжените сили и на възможностите им за реакция на световните кризи. Тя е пряко свързана с американските планове за съкращаване на оперативните нормативите за изпращане (по въздух и вода) и разполагане на войскови формирования от Америка до всеки район на планетата. Съобразно тях, до 2010 г. една експедиционна бригада (около 16 500 души) следва да бъде прехвърляна до указаната “гореща” точка, с придадената й техника и средства за осигуряване, за не повече от 96 h. Пет дни е крайния срок, определен за предислокацията на дивизия (50 000 души), а 30 дни (вместо настоящите 75) – за 5 дивизии.


ПИОНЕРИТЕ НА АРКТИКА

При усвояването на морските пространства на Арктика всепризната пионерска роля играят руските помори. С това име остават в историята обитателите на обширното Поморие (Поморье), както тогава се наричат северните руски земи по бреговете на Бяло море, Онежкото езеро и реките Онега, Северна Двина и Печора. За източна граница на тези земи е приета Уралската планинска верига. Наистина в Европа съществува и полската област Поморие край Балтийско море, но самите поляци я наричат Поможе, а германските им съседи – Померания.


Високи скорости в Порт Лом

Всяка година Първият кръг от шампионата по водомоторен спорт и турнир за купата на Пристанищен комплекс Лом, се превръща в една атракция за жителите на града и околните селища. Да прекарат почивните си дни далеч от ежедневните грижи и да намерят прохлада в изключителните горещини край водите на голямата река, в Лом се събраха хиляди почитатели на ВМСпорт от цяла северозападна България. Тази година традиционно добрата организация на състезанието включваше и отлично, тихо и горещо време и през двата дни. Състезанието бе осигурено с медицински екип с линейка, пожарен автомобил, водолаз и аварийно-спасителна команда. И тази година главен съдия бе Тодор Трайков със секретар Стефка Трайкова. Тук бе и репортера и коментатор на БФ по ВМС, Димитър Арабаджиев от Кърджали. И в двата дни тренировките и приемане на документите, започваха от 9,00 часа, а стартовете от 16,00 часа.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ПО ТЕЛЕМОСТ

На 10 ноември по време на пресконференция на началника на Главния флотски щаб контраадмирал Емил Люцканов ВМС за първи път пуснаха в гражданска употреба (за военни цели се използва ежедневно) телемост между Варна и Бургас, където представителите на медиите имаха възможността едновременно да възприемат експозето на адмирала и отговорите му на идващите от двете посоки въпроси. На основата на съвременни технологии и съществуващата модерна техника (мултимедийни проектори) компютърно-комуникационната система, практически реализирана от капитан III ранг Станимир Маринов от Главния щаб и капитан-лейтенант Светломир Димитров от Свързочния полк, позволи на журналистите от всяка от двете точки да следят събитията в другата чрез видеостени (във Варна и на живо).


РАКЕТНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ ПРЕД МОГАДИШО

През януари 1972 г. 10-а оперативна ескадра на съветския Тихоокеански флот (ТФ) застава на рейда срещу главното пристанище на британския остров Сокотра в Индийския океан. Там на някои от корабите започват профилактични ремонти, но като цяло екипажите се отдават на отдих след дългата бойна служба. Преди това съединението следи отблизо хода на военните действия по време на Индо-пакистанския конфликт (21 ноември – 17 декември 1971 г.). То има готовност да атакува, изпратената в Бенгалския залив, авионосна ударна група на VII американски флот, ако се намеси на страната на Пакистан. За щастие обаче това не се случва. И вместо морски битки следват няколко визити до пристанища на приятелски държави.

БЛАГОДАРЕН СЪМ НА ЕКИПАЖА

Офицерският кандидат Иван Тодоров е роден на 6 септември 1965 г. в Бургас. Завършил е Техникума по механотехника. След новобранството на “Пясъка” по мнение на лекаря на поделението (такава физика не е за изпускане) една година служи при “тюлените”. Открил у него качества и старание, командирът му на група мичман Христов отдалеч подготвя матроса за по-сериозна военна служба. Малко бал не му достига за Морското училище, но в Мичманското училище е приет веднага по специалност “Корабоводене”. След 2 години новопроизведеният млад старшина е назначен за палубен боцман на минен заградител във Военноморската база - Бургас. Докато го вози на “стоп” в шкодичката си от Атия до града, един офицер му препоръчва да кандидатства за вакантна длъжност на командир на катер в Спомагателния дивизион. Началниците не възразяват на желанието му и Ив. Тодоров “захапва” стария водолазен катер 323 през 1988 г. През есента на следващата година екипажът е командирован във Варна, където още в КРЗ “Флотски арсенал” започва да усвоява новостроящия се водолазен катер. На него офицерският кандидат Иван Тодоров е командир от влизането му в строя на 20 януари 1990 г. – близо 14 години. През тях той изживява много рядко постижимото щастие за всеки военен моряк – да командва чисто нов кораб, да трупа опит, знания, звания и признание – има специалност “рулеви” първи клас, непосредствено преди да получи звание офицерски кандидат, завършва едномесечен курс в Учебната база на ВМС през 1999 г.


РЕФОРМИ В УНИФОРМАТА

Военноморската униформа винаги е била продукт на функционална целесъобразност, историко-традиционни и естетически изисквания, влияла се е от духа и предизвикателствата на времето. Естествено, първите униформи на българските военни моряци от Дунавската флотилия, създадена през лятото на 1879 г. на основата на подарените от Русия кораби, наподобяват руските военноморски униформи. Със заповед на военния министър 315 от 1883 г. “модата” сред българските морски офицери извиква белия кител със златен галун, копчетата с гравирани котви, черната копринена вратовръзка. Появяват се еполетите (за щабс-офицерите с висулки) със сребърни корони, котви и звездички.


ВАКАНЦИЯ СРЕД ЛЕДОВЕТЕ

Ние, жителите на Европа, инстинктивно възприемаме зимата като сезон на студа и снега, през който туристическите яхти са на стоянка или са извлечени на брега в очакване да се върнат по-умерените температури и небето да стане по-ведро. Винаги обаче забравяме, че по същото време лятото властва в южната половина от Земното кълбо – онази, която се намира “отдолу”. При достатъчно желание за пътуване и интерес към необичайните географски зони (както и с достатъчно дебел портфейл) през този период може да бъде предприето крайно увлекателно ваканционно приключение в далечните южни морета – например до крайната южна част на Патагония, където Тихият океан се среща с Атлантическия под “навъсения поглед” на нос Хорн. Идеята не е толкова странна, както би могла да ни се стори на пръв поглед. Редица пътнически агенции предлагат не само подходящи плавателни средства с подготвени екипажи, но и многократно проверени маршрути сред островите на Огнена земя, като гарантират приятно пътуване в условията на пълна безопасност. През местното лято температурата в този регион варира между 15 и 18 градуса, а планираният маршрут преминава през добре защитени от стихиите водни пространства. Постоянната връзка с метеорологичните станции и следенето на промените в атмосферата с помощта на спътници позволява спокойно да се изчака най-подходящият момент за излизане в открито море. Плаването се извършва сред дива и незамърсена природна среда, като на места ледниците “слизат” до самата морска повърхност и пътешественикът остава с впечатление, че плава сред ледени планини. Флората и особено фауната предлагат гледки, които са единствени по рода си в света: китове, моржове, тюлени, пингвини, делфини, морски слонове и други обитатели на студените води.


МНОГОКОРПУСНИЦИТЕ – НОВАТА СИЛА В АМЕРИКАНСКИЯ ФЛОТ

През последните години в САЩ активно се развива широкомащабна изследователска програма, насочена към повишаване на стратегическата мобилност на въоръжените сили и на възможностите им за реакция на световните кризи. Тя е пряко свързана с американските планове за съкращаване на оперативните нормативите за изпращане (по въздух и вода) и разполагане на войскови формирования от Америка до всеки район на планетата. Съобразно тях, до 2010 г. една експедиционна бригада (около 16 500 души) следва да бъде прехвърляна до указаната “гореща” точка, с придадената й техника и средства за осигуряване, за не повече от 96 h. Пет дни е крайния срок, определен за предислокацията на дивизия (50 000 души), а 30 дни (вместо настоящите 75) – за 5 дивизии.

“ЙОРК” ЗАКРИ СЕЗОНА

През отиващата си 2003 г. общо 20 кораба на 9 чужди държави (Франция, Грузия, Германия, Гърция, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Великобритания) посетиха български пристанища за участие в учения или на приятелски посещения. В последните дни на октомври, последен поред, но първи по водоизместване, във Варна бе разрушителят от ВМС на Обединеното кралство “Йорк” с командир капитан II ранг Мат Харви. Корабът бе посрещнат с катер в точка с координати Ш = 43°11.0 N, Д = 27°57.0 E, а малко по-късно – с оркестър на Морската гара Варна. В програмата на визитата се включиха военният аташе на Великобритания у нас полковник Ричард Чанглински и неговият помощник-капитан III ранг Марк Уорлоу.

ISBN:

цена: 3.00 лв.

Поръчка:

Бройка:

Кратко съдържание


 
КОШНИЦА
Кошницата Ви е празна. Добавете продукти от каталога ни!

ПРОФИЛ



Рег. потреб.: 5970
Последен: EfrosiniaTsvetkova80

ГОРЕЩО

НОВО

Кухнята на мама Дора, книга 2

2017 , София

Автор: Дора Панчелиева

цена: 10 лв.

Още...


Порталът към небето и звездите – Летище Каменец книга 3

2016 , София

Автор: ген.Михо Михов, авторски колектив

цена: 15 лв.

Още...


Порталът към небето и звездите – Летище Каменец книга 4

2017 , София

Автор: ген.Михо Михов, авторски колектив

цена: 20 лв.

Още...


Два юбилея в един живот – Ние, ракетчиците!

2017 , София

Автор: Полк. Стоян Балканджийски

цена: 10 лв.

Още...


Авиация и изкуство

2017 , София

Автор: Иван Петков

цена: 15 лв.

Още...


Италианските ВВС през войните - 1939-1945 г.

2017 , София

Автор: Иван Бориславов

цена: 15 лв.

Още...


Луфтвафе книга 7

2017 , София

Автор: Иван Бориславов

цена: 15 лв.

Още...



Copyright ©2006-2014 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com
eXTReMe Tracker