Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Сеизмолог: България е в период на сеизмично затишие · Ето кой посегна на партията на Слави Трифонов · Българската спирачка: Преграда пред Турски поток · Самолет заседна покрай писта · В Пентагона са загрижени за военния потенциал на Русия и Китай · Експерт: В София най-много загинали пешеходци в Европа ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Съб 14 Дек 2019, 18:39
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
История
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 18 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 16, 17, 18, 19, 20 Следваща
Автор Съобщение
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 29 Фев 2008, 11:56    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Кланът Кастро табу и за ЦРУ
638 пъти нападали Ел Команданте


На Острова на свободата няма улици, носещи името на лидера на кубинската революция, няма статуи на Ел Команданте, нито пък на банкнотите грее ликът на Фидел Кастро. Той е може би единственият латиноамерикански авторитарен лидер, който не е наложил съвсем явно култа към личността си. И точно затова държи в дълбока тайна личния си живот. Изисква същото и за безбройните си кръвни роднини. Дори и след като предаде властта в Куба след 49 години на брат си Раул.
"Няма друг световен лидер, за когото информацията ни в личен план да е толкова
оскъдна и противоречива признава Брайън Лейтъл, бивш топанализатор на Куба и Кастро в ЦРУ. Така е заради общо 638 покушения, всичките неуспешни, на ЦРУ срещу кубинската икона, твърди Хавана.
Истината е, че повечето кубинци не знаят почти нищо за любимия си водач, освен това, което им спуска комунистическата партия. Мнозина дори не са чували името на официалната му съпруга или на децата му, които според различните източници са между 6 и 8. Да не говорим, че никой не знае адреса му в Хавана, дори жителите на кубинската столица.
За държавните медии на Острова на свободата жена му Далиа Сото дел Вайе и петте им синове Анхел, Антонио, Алехандро, Алексис и Алекс все едно не съществуват, това е тема табу. Това обаче не са всичките преки потомци на легендарния брадат революционер. Знае се за още двама - дъщеря му Алина Фернандес, която се ражда от негова връзка с жена от хаванския хайлайф през 50-те години, и Фидел Кастро Диас-Баларт - Фиделито, официално първородният от първия му брак през 1948 г. с Мирта Диас-Баларт, което семейство издържа само две години. На сватбата присъства самият ген. Фулхенсио Батиста, който Фидел ще свали с въоръжен преврат 9 години по-късно. Според други твърдения Кастро разтрогва брака с бившата студентка по философия от заможен кубински род през 1955 г.
Сегашната жена на Ел Команданте е бивша учителка от южния град Тринидад. Тя среща бъдещия си съпруг по време на кампанията на острова за ограмотяване на населението, твърди бивш приближен на кубинската върхушка. Тя е описвана като мила, но в същото време сурова и непреклонна жена, както и самият Кастро. Занимава се с домакинството и никога не се появява на събития в качеството на първа дама. Синовете на семейство Фидел Кастро са 25-годишният Анхел, току-що завършил медицина, и Анхел на 30 г., специалист по компютърни системи и мрежи. Антонио учи за хирург ортопед, а Алехандро и Алексис са компютърни програмисти. Те се представят с фамилията Кастро Сото дел Вайе, а имената на всичките са свързани с военното дело. Например Алехандро е израз на преклонението на Фидел пред триумфите на Александър Македонски.
За всичките потомци на Ел Команданте се твърди, че вече са семейни и са го дарили многократно с внуци. Твърди се още, че Алехандро е единственият му "наследник", който още живее под един покрив с Фидел и Далиа. А двуетажната им къща всъщност се намирала в западната част на Хавана и не привличала с лукс, поне външно. Всички тези разкрития прави през последните години голямата мъка на Фидел - дъщеря му Алина Фернандес, пак плод от "забранена" любов с омъжената красавица Наталия Ревуелта през 1956 г. Мъка и огорчение, защото Ел Команданте не може да й прости, че го е изоставила, него и каузата му, и е избягала в империалистическия и враждебен Запад. Според запознати в частни разговори Кастро казвал: "Направих я милионерка, дадох й Куба в ръката. Тя ме предаде. Принцесата на Куба вече ще е бедна, щом не иска да е Кастро." Алина забягна в Испания през 1993 г. с фалшив паспорт, а след това се премести в Маями. Там е водеща в местно радио от 2000 г., в чийто ефир не се колебае да критикува знаменития си баща, а от 2006 г. е журналист в Си Ен Ен. Всъщност именно тя хвърля светлина върху желязното правило в династията Кастро - никакво привличащо вниманието поведение, никакъв начин на живот, който да буди възхищение или завист, никакви фотографи, никакви непознати, сиреч непроверени хора, в обкръжението. Ето защо потомците на Фидел нямат лични автомобили и за всяко излизане в Хавана трябва да се обаждат в държавната служба за охрана, за да им пратят ескорт и гардове. И всичко това пак заради страха от нови атентати срещу лидера. А и не само. Те трябва да живеят комфортно, а не в лукс, за да не ги одумват сънародниците им и така да се подкопаят основите на кубинската революция.
Предпазливостта около децата на Кастро е толкова могъща, че приятелите на "Фиделито" все още го наричат Хосе Раул Фернандес, името, с което се е представял, когато е следвал ядрена физика в Съветския съюз през 70-те години. Всъщност Фиделито, който е братовчед на републиканеца от Флорида Линкълн Диас Баларт, е единственото отроче на Ел Команданте, който от време на време се споменава в кубинските медии, особено когато е бил изпълнителен секретар в Кубинската атомна енергийна комисия от 1980 г. до 1992 г. Смята се, че се е развел преди няколко години с първата си съпруга - рускиня, и се е оженил повторно за кубинка. Типично в стила на 82-годишния си баща, който междувпрочем също е "забранен" плод - на фриволността на баща му, имигрант от испанската област Галисия,
замогнал се
от захарна тръстика
и прислужницата му мулатка Лина Рус Гонсалес. По това време баща му е женен за друга жена, Мария Луиса Аргота. Всъщност от нея са полубратът и полусестрата на Фидел - Педро Емилио и Лидия. Иначе двамата му братя - Раул и Рамон, и четирите му сестри - Анхелита, Хуанита, Енма и Агустина, са от мулатката, за която баща им се жени през 1941 г. Всъщност Раул много по-добре се вписва в определението семеен човек. Или поне вписваше, тъй като дамата, за която бе женен от първия ден на кубинската революция - Вилма Еспин, почина през юни 2007 г. Шефката на Федерацията на кубинските жени, в която членуват над 3,5 милиона кубинки, и вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените, дари приживе новия кубински президент с три дъщери и един син, които също не се споменават в медиите. Синът му Алехандро е военен офицер като него, Нилса учи в университета в Хавана, Дебора е инженер в държавно предприятие, а Мариела е следвала детска психология и модерни танци. Всъщност последната е сочена за бунтарката в семейството. Още през 80-те години лъсва топлес в арт изява и открито хвали перестройката на Михаил Горбачов. Толкова била вироглава, че баща й Раул веднъж се оплакал: Тя вкара перестройката вкъщи. И тя е с два брака, нещо симптоматично за династията Кастро. Днес вече е на 43 години и е майка на три деца - едно от нейна някогашна връзка с чилиец и две от сегашния й брак с италианец. Иначе е известен сексолог не само в Куба, но и в чужбина и оглавява Националния център за сексуална просвета в Хавана, който брани правата на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните. Освен това е главната редакторка на сп. "Сексология и общество".
Твърде интересна и сложна династия с не по-прости отношения вътре в нея. Любопитно е какво ще се случи, когато легендарният Фидел извърви земния си път и на Острова остане само брат му, който също е в напреднала възраст. Каква ли ще е борбата за богатството на Кастро, което според критиците на режима е по-голямо от това на Бил Гейтс и Доналд Тръмп взети заедно, и колко ли неизвестни досега деца на Ел Команданте от безбройните му похождения и извънбрачни подвизи ще се появят, за да претендират за парче от пая.
Владислав ПУНЧЕВ

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 06 Мар 2008, 10:40    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Click to see if image is larger
Иван Петрински

Славяните днес са повече от 300 милиона, най-многочислената група народи в Европа. За по-малко от 3000 години земите, населявани от тях или техните предци, се увеличават стотици пъти. Славянски днес са земите в Централна и Източна Европа и Северна Азия. Славянските народи никога не се преселват, те винаги се разселват - заемат нови земи, без да напускат старите си обиталища, само за сметка на численото си нарастване. По своя път те претопяват стотици народи. Много рядко веднъж завладяна от славяните територия е загубвана. Понякога се налагат временни отстъпления, както се случва понякога и през изминалите хилядолетия. Но Великото славянско разселение продължава и днес.

* * *
Няма по-сложен научен проблем в средновековната археология и история от проблема за появата и прародината на славяните. Цели столетия вече продължават усилията на историци, археолози и езиковеди да го разрешат поне задоволително. Поради спецификата на своята изворова база естествено най-значим принос може да има археологията. За да се разчита, че ще бъдат направени исторически верни изводи на основата на археологическия материал, е необходимо събирането на възможно най-голям брой артефакти от най-голяма площ. Дейност, която може да отнеме десетилетия, а и повече. За съжаление обаче именно археологията се нуждае не само от възможно най-голямо количество информация, но същата тази информация най-бавно се натрупва и обработва. Трудно, но за сметка на това продължително, според стария виц. За пълното археологическо разкриване и на най-малкото славянско селище са необходими години. За да бъдат направени възможно най-верни изводи, е необходимо проучването на стотици обекти на огромна територия. Обработката на милиони находки - от най-малкия чиреп до металния предмет и художествено изработения накит, изисква още време и огромни усилия за съпоставяне на резултатите.
И все пак през последния половин век в резултат на упоритите усилия на няколко поколения археолози, предимно от днешните славянски държави, бе натрупан емпиричен материал в такова количество, което вече дава възможност за интерпретация, която вероятно се доближава в най-голяма степен до "абсолютната" историческа истина.
Днес не се подлага на съмнение общият произход на славяните, германците и балтите. Археологически тяхната общност се изразява с термина "култура на керамиката с шнурова украса". Археологическата култура е понятие, което идва на помощ тогава, когато трябва да се означи общност между групи паметници, но отсъства възможност за каквато и да е допълнителна конкретизация. Културата на керамиката с шнурова украса заема през III-II хил. пр. н. е. значителен район от Северното Причерноморие и Прикарпатието до Централна, Северна и Източна Европа.
Няколко генетично свързани протославянски култури обозначават същинската славянска прародина. Паметниците на пшинецката култура се разполагат между Висла и средното течение на Днепър (трета четвърт на II хил. пр. н. е.). Лужицката култура (ХIII-IV в. пр. н. е.) е между балтийското крайбрежие и р. Дунав (паметниците й днес са на територията на североизточна Германия). Културата на полетата с погребални урни (VI-II пр. н. е.) е между Висла и Одер (днес характерните за нея еднослойни некрополи с погребения чрез трупоизгаряне в керамични съдове са на територията на Полша и близките райони на Беларус и Украйна). Според Витолд Хензел между IХ и VII в. пр. н. е. земите между Одер и Днепър вече трябва окончателно да се смятат за изцяло населени с протославянски племена.
Следващата по време група археологически култури в Поднепровието и около него се приемат за протославянски. Особено значение се отдава на зарубинецката култура, чиито паметници се датират от I в. пр. н.е. до I в. н. е. в поречието на р. Припят и по средното течение на р. Днепър. От това време приблизително са и първите исторически сведения за славяните. През I в. Плиний Стари ги нарича "венеди" и ги разполага източно от Висла. Малко по-късно, през II в., Клавдий Птолемей допълва, че обитават балтийското крайбрежие. За венедите пише и Корнелий Тацит. Доста по-късно Йорданес в своята "Готика" дава сведението, което вероятно днес е цитирано най-много. Според него този народ има три дяла - венеди (на запад), анти (на изток) и склавини (на юг). По същото време през III-IV в. в похода си на юг-югоизток някои германски племена като готите и гепидите се врязват в земите, обитавани от славяните. Това очевидно има значителни последствия при разделянето на славяните на източни и западни. Огромната част от носителите на зарубинецката култура се придвижват на север и на североизток в поречията на реките Днепър и Десна.
На същото място по Средното Поднепровие през III-IV в. се откриват паметниците на черняховската култура. Сложността при изучаване на тези паметници се състои в това, че изглежда черняховската култура е многоетнична, а славяните са едни от нейните носители. В същото време на изток от Висла се разполагат паметниците на Пшеворската култура, на юг от нея - Прешовската. По Среден Днепър и по Десна се локализира Киевската култура, чийто най-късни паметници достигат до първата половина на V в.
Приблизително в първата четвърт на VI в. се откриват първите същински славянски селища и некрополи, проучвани археологически. Общността на тези паметници се означава като "култура Прага-Корчак" по названията на селищата, в които за първи път са откривани характерните за културата паметници. Най-общо тази култура се разполага в земите между Горен Днепър и Горна Елба.
Съществува значителна празнина между края на Черняховската, Пшеворската, Прешовската и Киевската култура и ранните фази на културата Прага-Корчак, която без никакви проблеми, пробойни и празнини се свързва със следващите славянски култури. Тази празнина от около век е най-сериозният проблем в славянската археология. Несъмнено търсенията ще продължават, но трябва да е напълно ясно, че този проблем е също толкова сложен, колкото и да се назоват точно картите на партньор в играта на бридж, при което не е сигурно дали той изобщо има карти, а и играта може да е всъщност на зарове. Малко вероятно, но все пак възможно е в някаква степен даже изобщо да няма партньор.
В края на V в. след края на хунската държава започва нов, много важен етап от славянското разселение. Значителни славянски маси се насочват към Северозападното Причерноморие и към р. Дунав. Започват нападенията над балканските провинции на Византия. Между VI и Х в. славяните успяват да изтласкат балтите и фино-угрите от поречието на Горен Днепър. На запад славянските племена достигат поречието на р. Елба, заемат големи части от крайбрежието на Балтийско море. Около Х в. славяните са вече най-голямата етническа група в Европа.
Свързването на археологически материал с някакъв етнос е възможно най-рисковото занимание. За да има то какъвто и да е смисъл, е необходимо преди всичко този материал да е достатъчен по обем. В повечето случаи това значи всъщност огромен, за да бъдат колкото е възможно по-сигурни последващите изводи. Необходимо е още малко време, за да може част от протославянските археологически култури окончателно да се свържат с ранната славянска история. Или да отпаднат от нея.
Езикознанието също се занимава усилено със славянския етногенезис. По езиков път също се достига до важни етапи от славянското разселение, но е много трудно, а често и съвсем невъзможно, тези етапи да бъдат датирани убедително, което ги прави често неизползваеми.


Днес

Историята на балканските народи през последните два века, включително и събитията в Косово от началото на тази година, показаха, че Русия има изключителна историческа роля за съхраняване на славянството на Балканите. Именно с усилията на руската външна политика през ХIХ в. се сложи край на напредващия процес на пълзяща асимилация на славянските народи в този район. В края на ХVIII и в началото на ХIХ в. асимилационните процеси сред българите са силно напреднали. Гърчеене, турчеене, език, дотолкова пълен с чуждици, че е трудно да бъде разпознат, начало на стесняване на териториите, обитавани от население с българско самосъзнание, почти пълно отсъствие на национално образование и национална интелигенция - това са само част от признаците на тежката криза, в която изпада българският етнос. Криза, която поставя в съдбоносен риск целостта на славянските земи на полуострова.
Дори някога да забравим за загиналите, дори някога да забравим имената на военачалниците, дори да забравим битките, дори забвение да покрие паметниците на признателността, никога не бива да забравяме, че българският народ, славяните на Балканите въобще получиха преди 130 години не освобождение, а спасение.
-----------
Текстът е в памет на проф.Рашо Рашев.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 12 Юни 2008, 18:52    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Въпреки че хороскопите често се разминават с реалността, владетелите винаги се съобразяват с тях, когато трябва да вземат важно решение

Иван Петрински

Ако до средата на VII в. християнството все още се налага във всички сфери на обществения живот, то силната религиозност е характерна черта в средновизантийския период, до 1204 г. След като новата религия е приета и в България, и в Сърбия, този извод с пълна сила е валиден за Балканите въобще. Християнството вече е проникнало до всяко кътче от всекидневния живот на градските, но и на селските балкански жители. Набожността се счита за най-важна човешка добродетел. Кекавмен например наставлява сина си: "Отминавай обидите, отправени към теб, но не ги пренебрегвай, ако те се отнасят към светите икони и християнските светини. За благочестието се бори до смърт". Особено любими са всякакви литийни шествия, процесии или молебени по всевъзможни поводи - суша, паразити по нивите, земетресения, войни. Кръстът вече се превръща в главен символ на епохата. Икони стоят не само в църквите, но и в домовете, предвождат войската и всички шествия. Молитви се отправят непрекъснато и по всякакви поводи. Пости се всяка сряда и петък, но също и три пъти в годината - по Великден, по Петровден и по Коледа.
В същото време средновековният балканец вярва неотменимо във всякакви чудеса, предсказания, знамения, хороскопи, сънища, демони, магии, чудовища, в тайнствени същества, чието омилостивяване е неотменима грижа. Особено много страшни тайнства крият средновековните нощи и горите, безлюдните места, но и градовете, дори най-големите. Почтеният човек никога не напуска дома си, богат или най-беден, по тъмно без много основателна причина. Навън бродят какви ли не страшилища, срещу които практически не съществува пълна закрила.

* * *

Особено силно е желанието да се узнае предварително бъдещето, за да може да се предотвратят неблагоприятните събития и влияния. По този въпрос християнството никога не успява да удовлетвори нуждите на средновековния европеец. За онова, далечното бъдеще, всичко било ясно - вечен райски или пък адов задгробен живот. Но какво ще стане утре, след седмица, догодина - на тези въпроси нито християнството, нито кварталният поп можели да отговорят. По-бедните градски и селски жители се задоволяват с обясненията на продавачите на амулети по пазарите и улични гадатели. Но всички, които могат да си позволят огромните разходи, се обръщат към астролози. И на Балканите, и в западните покрайнини на Европа това е времето на възраждането на астрологията като наука и практика.
Човекът, вероятно още от неандерталеца насетне, наблюдава звездното небе, появата, изчезването и движението на звездите, забелязва орбиталното годишно движение на Земята около Слънцето. Слънцето се намира във всяко от зодиакалните съзвездия средно около един месец. Затова още от древността всеки месец е отбелязван със съответния му зодиакален знак. Месец март например е под знака на Овена, тъй като преди две хиляди години точката на пролетното равноденствие се намира в това съзвездие и следователно Слънцето го пресича през март.
В Древния Рим

астрологията е смятана за царицата на науките.

В Античността вярата в предсказанията и в предчувствията е абсолютна. Именно в началото на нашата ера астрологията в крайна сметка побеждава всички други древни методи, създавани, за да се разкриват загадките на бъдещето.
За първи път по времето на Помпей един сенатор, погълнат изцяло от окултизма - Нигидий Фигул (около 99-45 г. пр. н. е.), превежда на латински "варварските" представи за астрологията.
По времето на империята въпреки повсеместното влияние на бог Митра, астрологията засилва своята мощ във всички сфери на обществения живот. Всички римски императори от I в. имат тесни връзки с астролози, а някои от тях сами владеят това изкуство. Цезар е неин почитател. Тиберий пренебрегва старите богове, понеже вярва само в предопределението. Още преди да стане император, той посещава о. Родос и среща там астролога Тразилий, като остава поразен от неговото изкуство. Кани го при себе си, а Тразилий става член на императорския двор и негов личен астролог до края на дните му.
При Антонините и най-сериозните учени като Клавдий Птолемей изповядват принципите на астрологията. В същото време никой не прави разлика между астрономията и "доведената u сестра" астрологията.
След известен кратък спад в интереса към подобни науки, възраждането на астрологията трябва да отнесем в края на VIII в. благодарение на преводите от арабски и сирийски език. По своя характер византийската астрология е основно елинистическа, но съдържа и други елементи, заимствани от произведенията на арабската астрология. По мнението на изследователи тя следва сляпо традицията на гръцките автори.

Християнската църква води с променлив успех

яростна и непрекъсната борба срещу всякакви опити да бъде изместена от ролята си на последна инстанция по всички въпроси, включително и въпросите на бъдещето. Въпреки църковното несъгласие в дворовете на византийските василевси живеят астролози, към които владетелите често се обръщат за съвет във важни за страната моменти.
Към помощта на астролози често прибягва император Алексей I Комнин (1091-1118), макар че привидно обявява война на "астрологичното учение". Към астрологията проявява засилен интерес и дъщеря му Ана Комнина, известна писателка. Император Мануил I Комнин (1143-1180) дотолкова е обсебен от астрологията, че нарежда да бъде ослепен Михаил Глика, който осъжда увлечението на василевса.
Най-важният въпрос, по който византийците се обръщат към астролози, е за продължителността на живота. Никита Хониат разказва, че на смъртния си одър император Мануил I Комнин повикал астролог и го попитал колко му остава да живее. Било му отговорено: "Четиринайсет години". Императорът обаче не успял да се съобрази с предсказанието и умрял след няколко дни.
Задавани са въпроси за богатството и наследството, отношенията между членовете на семейството, за смъртта, за откриването на съкровища, за децата, за успехите, за болести, загуба на пари, за брака, разбира се, за старостта, за страданията, опасностите и за всякакви беди.
За да получат отговор на всички въпроси, византийците съставят хороскопи, някои от които са достигнали до наши дни. Запазен е например хороскопът, съставен по случай раждането на бъдещия император Константин VII Багрянородни на 3 септември 905 г. Предсказва се например, че родителите му, император Лъв VI Мъдрия и четвъртата му съпруга Зоя Карвононсина, ще имат още един син и две дъщери. За Лъв VI обаче този брак е четвърти, не е признат от църквата и от него няма други деца. Хороскопът съдържа сведения за външността, за характера, за браковете и децата, за политическата дейност на багрянородния. Предсказват се два негови брака (първата му жена щяла скоро да почине) и три деца. В действителност Константин се жени един-единствен път, на 4 май 919 г., на 13-годишна възраст, за Елена, която надживява и него, и единствения им син Роман II. Общият брой на децата им пък е пет - един син и четири дъщери. Предсказано е също, че бъдещият император ще умре на 8 ноември 964 г., но смъртта му настъпва в действителност на 15 ноември 959 г.
Запазени са до днес и хороскопите, съставени по случай коронацията на Алексей I Комнин (1 април 1081 г.) и на Мануил I Комнин (31 март 1143 г.).
Астрологията във Византия дължи много за своя разцвет на Теодор Метохит, централна фигура в политическия и духовен живот по време на управлението на император Андроник II Палеолог (1282-1322). Неговата дейност е продължена от ученика му Никифор Григора (1295-1360). Водят се разгорещени спорове

коя от двете науки е по-значима - математиката или астрологията

В крайна сметка спорът завършва в полза на "науката за звездите". Астрономическите знания обаче се използват най-вече за предсказания. В сатирическия диалог "Мазарис" се твърди, че един от астролозите в двора на Андроник II и "в нужника не ходи без книгите си с изследвания на небето".
Йоан Абрамий, личен астролог на император Андроник IV (1376 - 1379), бележи още един подем в разпространението на астрологията за периода от последната четвърт на XIV в. до средата на XVв. Той е основател на астрологична школа, която процъфтява чак до падането на Цариград през 1453 г.
На Запад може да се нарисува същата картина. Кралят на Кастилия Алфонсо X Мъдрия (1254-1282), избран през 1257 г. за император на Свещената Римска империя, сам се занимава с астрономия и астрология. По негова инициатива през 1248 г. в Толедо се събират испански, арабски и еврейски учени и разработват нови таблици за движението на планетите. През 1252 г. те са издадени и получават името Алфонсинови таблици. Чак до времето на Кеплер те се използват от астролозите. Астрология се преподава и в университетите - от 1125 г. в Болоня, от 1250 г. в Кембридж и от 1380 г. в Париж.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 12 Юни 2008, 19:54    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Печальная страница истории
За что канадский премьер извинился перед индейцами

В среду премьер-министр Канады Стивен Харпер принес официальные извинения канадским индейцам, многие поколения которых власти насильно помещали в специально созданные для них школы-интернаты. "Сегодня мы признаем, - заявил Харпер, - что эта ассимиляционная политика была ошибкой и не должна была проводиться в нашей стране".

Школы-интернаты, которые Харпер назвал "печальной страницей" канадской истории, получили известность как места, где коренное население подвергали насильственной европеизации и христианизации. При этом цивилизованные "наставники" не только отрывали учеников-индейцев от семьи и запрещали им говорить на родном языке и исповедовать свои религиозные верования, но зачастую их мучили и насиловали.


"Убить в ребенке индейца"
О плачевном положении в интернатах было известно давно, однако последний из них был закрыт лишь в 1998 году. Создавать систему школ для индейцев начали во второй половине XIX века, самые же первые интернаты появились усилиями монахов-католиков еще в XVII столетии. Правда, в те давние времена насильно загонять индейцев в интернаты возможности не было, так что особых успехов миссионеры не добились.

Когда за дело взялось правительство, оно поначалу тоже прибегало к насильственным методам. Ассимилировать индейцев пытались, мотивируя экономически и политически. В 1857 году законодательное собрание британской провинции Канада утвердило "Акт о постепенной цивилизации". Согласно его положениям, любой индеец-мужчина, в значительной степени освоивший базовый уровень школьных знаний, мог получить земельный участок и политические права наравне с белыми канадцами.

Следующий этап развития интернатов начался после превращения всех североамериканских территорий Великобритании в единый доминион Канада. В 1879 году в соответствии с указанием первого канадского премьера сэра Джона Макдональда (Sir John A. Macdonald) был подготовлен доклад о "трудовых школах для индейцев и полукровок", и на его основании началось правительственное финансирование системы школ-интернатов для индейцев.

По всей видимости, степень вовлеченности индейцев в эту систему оставляла желать лучшего, и в 1920 году обучение в интернатах сделали обязательным для всех детей от 7 до 15 лет. Зачастую их забирали из семей насильно или угрожали родителям тюрьмой, если те не отдадут отпрысков в интернат. На протяжении двадцатого века в Канаде функционировали примерно 130 школ. За редким исключением, ими управляли представители христианских церквей: католики, протестантская Объединенная церковь, англикане и пресвитериане.

Задачу интернатов власти формулировали достаточно доходчиво: "убить в ребенке индейца". Канадский писатель, а по совместительству – важный сотрудник министерства по делам индейцев, Дункан Кэмпбелл Скотт (Duncan Campbell Scott), говорил: "Наша цель - продолжать работать, пока в Канаде не останется ни одного неассимилированного индейца... и индийский вопрос не будет снят".

Ну а собственно желание ассимилировать индейцев объяснялось простым и для того времени совершенно обычным образом. Канадцы считали индейский образ жизни, язык и религии примитивными, ущербными и "грязными" и потому хотели приобщить индейцев к более совершенной европейской культуре и христианству - для их же собственного блага.


Европеизация на практике
В 1909 году доктор Питер Брайс (Peter Bryce), генеральный медицинский инспектор министерства по делам индейцев, доложил правительству об уровне смертности в интернатах: как оказалось, в предыдущие годы после поступления в школы умирали от 35 до 60 процентов учеников-индейцев. Эти данные стали достоянием общественности лишь в 1922 году, когда Брайс, уйдя с государственной службы, опубликовал книгу под красноречивым названием "Национальное преступление".

Одной из главных бед был туберкулез, который администрация школ лечить не считала нужным, и потому отправляла больных детей в один класс со здоровыми. Последующие инспекции сведения Брайса подтвердили, но интернаты продолжали работать. Школы целенаправленно располагались на должном расстоянии от мест проживания учеников, чтобы те не могли контактировать с родственниками. Как правило, дети проводили в интернате десять месяцев в год, а иногда не покидали школу и по нескольку лет.

Ученикам запрещали говорить на родном языке – даже между собой и даже за пределами класса. Таким образом они должны были как следует усвоить французский или английский. Тех, кто говорил по-своему или практиковал каким-то образом индейские религиозные верования, подвергали жестоким телесным наказаниям. Кроме того, по некоторым свидетельствам, детей заставляли забыть собственные имена и откликаться на присвоенные в школе порядковые номера.

Поскольку интернаты испытывали большой недостаток финансирования, ученикам приходилось трудиться на принудительных работах. При этом собственно качество образования, призванного приобщить индейцев к европейской культуре и науке, было, как правило, очень низким. А насколько преуспевали в христианизации детей религиозные наставники, остается догадываться.

Разумеется, бесправное положение учеников персонал школ мог использовать по-своему. Как стало широко известно в 1990-х годах, насилие над детьми-индейцами носило не только психологический характер. Их также зачастую подвергали физическим и сексуальным унижениям, а порой и убивали. В 1996 году официальная комиссия министерства по делам индейцев заключила, что система школ-интернатов причинила непоправимый вред многим поколениям индейцев и их культуре, однако последний из интернатов был закрыт двумя годами позже.

К этому времени в содеянном успели раскаяться христианские конфессии. Первой была Объединенная церковь: она в 1969 году прекратила участие в работе системы интернатов, а в 1986 году принесла индейцам извинения. В период с 1991 по 1994 год также извинились католики, англикане и пресвитериане.


Попытки примирения
В 1998 году канадское правительство приняло Декларацию о примирении, в которой приносились официальные извинения бывшим ученикам, подвергшимся в интернатах насилию. Кроме того, был создан Фонд примирения с коренным населением, в который правительство выделило 350 миллионов долларов, предназначенных для реабилитационных программ на местном уровне.

Еще до закрытия последней школы жертвы системы интернатов стали все активнее обращаться к канадскому правосудию. В 1997 году за решетку отправился уже престарелый на тот момент Артур Генри Плинт (Arthur Henry Plint), который в течение 20 лет работы в одной из школ изнасиловал 30 индейских мальчиков. Иск против Плинта подал один из пострадавших - Вилли Блэкуотер (Willie Blackwater).

Блэкуотер не остановился на достигнутом и дошел до Верховного суда, который в 2005 году постановил, что ответственность за унижения в интернатах несет правительство и управлявшие школами церкви. Если в начале пути Блэкуотера претензии правительству были предъявлены лишь несколькими десятками бывших учеников, к 2005 году власти и церкви имели дело уже с тысячами исков, поданных по всей стране.

На компенсации ущерба десяткам тысяч бывших учеников интернатов правительство в 2005 году выделило 1,9 миллиарда долларов. Позднее, в мае 2008 года, была создана правительственная Комиссия правды и примирения, которой предстояло продолжить урегулирование отношений с индейцами. К этому времени в качестве компенсаций было уже выплачено 1,3 миллиарда, и предполагалось, что общая их сумма достигнет 4 миллиардов.


Извинения Харпера
Как в среду заявил премьер Харпер в своем выступлении в парламентской Палате общин, правительство Канады теперь признает, что было неправильным "отрывать детей от их богатой и яркой культуры", и это привело к возникновению "пустоты во многих человеческих жизнях и сообществах". Признал премьер и многочисленные факты насилия.

Первые ряды кресел в Палате общин занимали некоторые из бывших учеников интернатов, в том числе упомянутый Вилли Блэкуотер. Также была приглашена старейшая из живущих ныне бывших учеников – Маргарита Вабано (Marguerite Wabano), которой уже 104 года.

Всего за время работы системы интернатов через нее прошли примерно 150 тысяч индейских детей, к настоящему моменту живы примерно 80 тысяч. При этом об общем числе учеников, пострадавших или умерших в интернатах, информации до сих пор нет. В своем выступлении премьер-министр выразил сожаление, что многие из пострадавших так и не услышат извинений правительства.

Вопреки парламентской традиции, нескольким индейским лидерам позволили выступить в Палате общин. Часть из них даже говорили на родных языках. Индейцы одобрили решение Харпера покаяться, но не могли не отметить, сколь глубокий след на жизнях их соплеменников оставили школы.

Национальный вождь Ассамблеи Первых наций – общеканадского объединения индейских групп – Фил Фонтен (Phil Fontaine), одетый в церемониальный головной убор из перьев, сказал: "Воспоминания о школах-интернатах порой режут наши души, как безжалостный нож". Фонтен, в частности, известен тем, что в 1990 году стал первым индейским лидером, признавшимся, что был изнасилован в школе.

Отношение индейцев к правительственному раскаянию неоднозначное. Одни считают извинение Харпера историческим событием, которого они без особой надежды ждали долгие годы. Другие считают слова премьера неискренними и настаивают, что исправить содеянное власти не в силах.

Не следует также забывать, что извинение прозвучало на фоне достаточно ожесточенных разногласий между правительством и индейцами по вопросу финансирования племенных сообществ. Некоторые критики отмечают, что политика внесудебных компенсаций для учеников интернатов фактически приводит к безнаказанности отдельных преступников. Есть также мнение о том, что насильственное искоренение языка и культуры индейцев, которое проводили интернаты, в соответствии с современными нормами может рассматриваться как геноцид.

В общем, ясно, что индейский вопрос после прозвучавших извинений вовсе не закрыт. Скорее, напротив, это лишь важное событие на пути пересмотра отношений между бывшими колонизаторами и коренным населением. Что интересно, это касается не только Канады. Требования о всяческих возмещениях ущерба индейцам звучат и в соседних США, а в Австралии не далее как в феврале премьер-министр Кевин Радд (Kevin Rudd) извинился перед "украденными поколениями" аборигенов, которых, как индейцев в Канаде, насильно забирали из семей на обучение и европеизацию.

Василий Чепелевский

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 26 Юни 2008, 18:37    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Природните бедствия и епидемиите са представяни и от църквата, и от летописците като висше предупреждение или като наказание

Иван Петрински, Герасим Петрински

Средновековният балканец не разполага с никакви средства за защита от природните бедствия. Единствено възможно е да се чака със страх и да се изтърпяват последствията от злощастните събития - последствия, които всеки преодолява със собствени сили и за собствена сметка.
Усещането за безнадеждност на Балканите е всъщност повсеместно от втората половина на ХIV в. Всяко по-особено природно явление се възприема със страх като предвестник на страшни беди и нещастия, като проява на "божия гняв". На средногръцки дори думата за земетресение в превод означава именно "божи гняв". Неслучайно император Лъв VI, който има сериозни проблеми с православната църква заради четирите си брака, едва успява да се спаси от земетресение под един свод между две колони. Божите служители, които заедно с жените са главни разпространители на слухове през цялото Средновековие, тайно и бързо разясняват случая като проява на "божи гняв" и "предупреждение" заради императорското провинение.
Най-често се описват дълги периоди на сеизмична активност. Михаил Аталиат разказва, че през 1064-1065 г. империята е непрекъснато разтърсвана от земетресения. Именно в такива случаи куполът на цариградската църква "Св. София" пада трикратно - през 565 г., в края на Х в. и в средата на ХIV в. Сегашният купол е изграден при император Йоан V Палеолог - непосилен градеж за това време. Част от скъпоценните камъни в императорската корона са фалшиви, понеже истинските са заложени в Пера, но сили и средства за възстановителните работи се намират.
Често според историческите извори земетресенията съвпадат със слънчеви затъмнения. Летописецът Георги Монах споменава именно такава комбинация от земетресение и слънчево затъмнение в Кампания на 6 август 324 г., когато са разрушени 13 града. Друг такъв случай може да се намери у Теофан Изповедник, който ни уверява, че през 346 г. градовете Драч и Рим са сполетени едновременно от земетресение и слънчево затъмнение. Характерно е, че земетресенията у летописците доста често се случват "в 3 часа", т. е. в 9-10 часа сутринта, което изглежда да е повече литературен похват, отколкото исторически факт.

Като божие наказание Теофан Изповедник описва и големия пожар

в Антиохия през 528 г., при който градът гори на огнища цели шест месеца. Жертвите са толкова много, че не е възможно дори да бъдат изчаквани да умрат и понякога ги погребват полуживи. Пожарът тръгва от един християнски параклис, вероятно от запалени свещи. Бедствието е в съчетание и със серия силни земетресения.
Всякакви бедствия и епидемии се смятат от летописците за лоши предзнаменования. Например през 1034 г. императрица Зоя заповядва убийството на съпруга си Роман III Аргир, който е удушен в банята. Много скоро Зоя, по това време над 50-годишна, се жени за 20-годишния Михаил, когото прави император под името Михаил IV. Тази "нечестива" сватба е смятана от съвременниците за причина за последвалата страшна градушка, която е толкова силна, че "унищожила не само дървета и овошки, но дори частни домове и храмове".
Също и според Никифор Григора (1295-1360) земетресенията, слънчевите и лунните затъмнения, преминаването на комети са предвестници на големи беди. Така лошото управление на Йоан Орфанотроф, чичо на император Михаил V, летописецът Йоан Скилица свързва с преминаването на комети, силни дъждове и ветрове, земетресения. Тези знамения не се оказват безпочвени - всемогъщият евнух е свален от неблагодарния си племенник и изпратен в изгнание на безлюден скалист остров в Бяло море, вероятно на Лемнос.
През 824 г. арабите превземат о. Крит. Пак според Скилица това е "божие наказание" за императора иконоборец Михаил II (820-829). Събитието е предизвестено от "убийства, пожари, земетресения, граждански войни". Метеоритен дъжд пък предизвестява за Роман III Аргир загубата на Сирия в края на 20-те години на ХI в.
Твърде често се отбелязват и странни природни явления. Скилица пише, че в Антиохия е наблюдаван огнен стълб. Споменава се също дъжд от камъни, който предвещава смъртта на император Константин VII Багрянородни.
Една от войните на император Маврикий със славяните в края на VI в. Теофилакт Симоката и Теофан Изповедник свързват със слънчево затъмнение, предшествано от унищожителни ветрове и силни дъждове.
Никифор Григора ни уверява, че ако луната е закрита от южната си страна "на 10 пръста", то трябва да се чакат страшни беди от южната страна на империята. Лунното затъмнение в нощта на 1 септември 1328 г. е възприето като указание за тайни беди, надвиснали над императорския дворец. Смъртта на император Андроник II, пак според Григора, е предизвестена от слънчево и от лунно затъмнение, както и от земетресение.

Сред най-страшните бедствия е чумата.

Прокопий Кесарийски описва голямата пандемия, която завладява между средата на VI в. и 748 г. Балканите и Предна Азия. Разказва се например, че живите вече не са в състояние да погребват мъртвите. Разболява се и самият император Юстиниан, но оздравява сравнително бързо - смъртността при бубонната чума е доста под 100%.
Не може да не се отбележи, че много преди медицинските открития от средата на ХIХ в. във Византия имат идея за причинителите и за начините на разпространение на заразата. Агатий Миринейски (VI в.) казва, че причината за заразяване е "дишането на еднакъв въздух с болен". Това не пречи чумата също да се смята за "божие наказание". Разказва се, че когато един франкски военачалник завладява град Кенета около днешна Венеция, чието население е обхванато от чумна епидемия при превземането, той самият заболява. Военачалникът изведнъж пада на земята, от устата му излиза пяна, обхваща го лудост, при която къса със зъби халките на плетената си ризница и парчета от собствената си плът, докато умира в страшни мъки, завършва Агатий.
Времето на чумната епидемия в Цариград съвпада и с повредата по главния водопровод, снабдяващ града. Лошата хигиена несъмнено е една от причините за това бедствие, продължило около век. Малко след края на пандемията през 748 г. водопроводът все пак е поправен.

* * *
Тук трябва да се припомни, че средновековната балканска летописна литература е предназначена за масовия читател. Тя е развлекателна и сензационна, неин наследник и аналог са днешните жълти издания. Първият много известен летописец е Йоан Малала през втората половина на VI в. През следващите векове творят в този стил още и Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Георги Монах, Йоан Скилица през ХI в. През ХII в. представители на "лекия" литературно-исторически жанр са Йоан Зонара и Константин Манаси.
Българската летописна традиция пък е представена с "Историкии" от 898 г. - най-старото българско летописно съчинение, "Безименната българска летопис" от ХI в., "Тълкувание Данилово" - старобългарско летописно съчинение от втората половина на ХI в. Авторът на "Безименната българска летопис" например обича формулата "без да има грях, ни жена". Такова сведение получаваме например за сексуалния живот на княз Борис-Михаил, който царувал при тези условия "16 години", и за цар Петър, който пък царувал "12 години" пак така.
За разлика от летописците "сериозните" историци като Прокопий Кесарийски (VI в.), Агатий Миринейски (VI в.), Михаил Псел, Ана Комнина, (ХI-ХII в.), Йоан Кинам (ХII в.), Никита Хониат (ХII-ХIII в.), Георги Пахимер (ХIII в.), Йоан Кантакузин (ХIV в.) имат друг подход. Те се занимават със съвременните им събития, дават превес на политическата и военната история, пишат за причините на събитията, правят анализ на последствията. "Истории" на Агатий Миринейски от средата на VI в. е масивно произведение, което обхваща събития само от 7 години.
Летописците пишат истории на света от Адам до техни дни, обръщат внимание предимно на всевъзможни странни и любопитни събития, наблягат на личния живот, сексуалните престъпления. Тази литература се пише от осигурени хора, иноци или патриарси например, с много свободно време. Целта е да се прокара определена теза - например за отвратителността на иконоборските императори. Можем да им се доверим за самите събития, но не и за оценките.
И тогава "добрите новини са били лошите". Човешките жертви са силно преувеличени у летописците. За една битка в средата на VI в. се твърди, че удавените перси са 100 000 души. Характерно е също, че лошите новини никога не вървят самостоятелно. Съобщенията за земетресения са комбинирани с пожари и градушки. И са придружени от странни явления - като дъжд от кървав пясък например.
Click to see if image is larger
Подземно водохранилище в Цариград, построено през 538 г. Дължината му е над 140 м и е подкрепяно от 336 колони. Водата в него е трябвало да спаси от жажда жителите на столицата при обсада или при повреда на водопровода, но често става причина за разпространение на зарази.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Reagan


Регистриран на: 29 Май 2008
Мнения: 474

МнениеПуснато на: Вто 01 Юли 2008, 09:57    Заглавие:  

http://www.segabg.com/online/IMG/2909/0059-large.jpgClick to see if image is larger
Кой малоумен идиот можа да скалъпи тая карта. Откога германците станаха келти и кой им е дал земи отвъд рейн? Откога панонците станаха илири. Боже мой (тук се прекръствам) откога еретиците ариани станаха народ.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Юли 2008, 20:22    Заглавие:  

Cool Cool Cool
С дружните усилия на българските правителства само за век бяха обезсмислени 14 столетия борби за етническо надмощие в областта и бе загубено едно от етнообразуващите ядра на българската народност

Иван Петрински

През миналата седмица БЮРМ реши да предприеме отчаяна атака в епичната битка за името си, за НАТО и за ЕС. Министър-председателят Н. Груевски с писмо до К. Караманлис обвини Гърция, че не се зачитат правата на "македонското малцинство" в Северна Гърция. Последва светкавична контраатака - "В Гърция няма македонско малцинство и никога не е имало", с което, разбира се, няма как да не се съгласим - там от 15 века има само българи. В Скопие, където се пази значителен по размерите си османски архив, заявиха, че знаят как да докажат наличието на "македонско малцинство" - чрез османските документи. Как изведнъж решиха, че именно тези архиви съдържат необходимите им доказателства, след като 60 години не откриха нищо подобно - дори едно-единствено споменаване, не е ясно (няма нищо такова и в последните издания на тези извори - Ал. Стояновски, "Македония под турската власт", Скопие, 2006, напр.). Естествено, че доказателства в тези документи не могат да се намерят, освен ако съставителите им, обикновени дребни османски чиновници, не са били със свръхестествени способности, та да провидят създаването на новия етнос с политическо решение в началото на 40-те години на ХХ в.

* * *
Какво привлича славянските племена на юг от плодородните полета на днешна Южна Македония, ще си остане една от многото исторически загадки. Няма как обаче да се отрече, че сухата, камениста и неплодородна почва в Пелопонес приютява славянските племена мелинги и езерци. На север от тях са велегезитите и ваюнитите. В днешна Южна Македония се разполагат сагудатите, драговитите, ринхините, част от берзитите, смоляните и струмците. Писмените извори и ограниченият археологически материал рисуват безспорна картина - през VI и VII в. именно днешните области Пелопонес, Тесалия и Южна Македония са сякаш най-плътно заселените от славянски племена земи на юг от Дунав. Около средата на VIII в. Пелопонес е вече "славянска и варварска страна", по думите на император Константин VII Багрянородния.
За начало на регрецизацията на днешна Южна Гърция се смята потушаването на славянското въстание от 805 г. Въпреки това мелингите и езерците в Пелопонес запазват етническото си самосъзнание чак до ХVIII в.
Славянските племена в Южна Македония развиват етническото си самосъзнание и през следващите 1100 години заедно с всички българи. През VII и VIII в. тези земи се обитават и от Куберовите прабългари. Техните следи се срещат особено интензивно в областта между Битоля, Прилеп и Мариово, северно и западно от Солун и източно от Сяр. Като се прибавят малобройните остатъци от местно тракийско население в средата на IХ в. в Южна Македония, е налице етническа картина, която поразително наподобява етническата картина в днешна Североизточна България по същото време. Точно за това Югозападна Македония се определя като второто етнообразуващо ядро на българската народност.
В следващите векове Южна Македония има съдбата на останалите български земи. В средата на ХIV в. преживява с лекота и краткотрайната сръбска експанзия. Бързият разпад на Душанова Сърбия оставя няколко държавици с чисто български етнически облик, но под скиптъра на военачалниците и съратниците на Стефан Душан. В Сяр управлява една от най-амбициозните жени на Балканите за всички времена - вдовицата на Стефан Душан и сестра на цар Иван Александър (1331-1371) царица Елена. Поставени в изцяло българска среда, владетелите на държавиците тук се българизират, изглежда, доста бързо. Особено след като стават практически независими. Със сигурност пишат изцяло, а вероятно и говорят предимно на български. Половинвековната хегемония на сръбската държава в Южна Македония не оказва никакво влияние върху етническата история на района.
Без гранични бразди в рамките на огромната Османска империя и при възможност за сравнително свободно придвижване следващите четири века създават по-пъстрата етническа картина от втората половина на ХIХ и началото на ХХ в. Дори до това време българите остават преобладаващият етнос. Преброяването на мъжкото население в Османската империя в навечерието на Руско-турската война от 1877/1878 г. показва преобладаване на българите - от абсолютно мнозинство в Демирхисарска (80%), Воденска (74%), Костурска (66%) и Леринска (63%) каза до мнозинство в Сярска (46%) и Зъхненска (45%) каза (по Г. Даскалов, "Българите в Егейска Македония", С., 1996).
Двайсетина години по-късно В. Кънчов прави нова статистика на населението, като средно за цяла Южна Македония българите са 35 % от цялото населени на областта. Густав Вайганд, професор в Лайпцигския университет, дава висока оценка на статистиката на Кънчов.
По статистиката на Й. Иванов, правена през 1912 г., т. е. след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание, българите са вече 30 % от цялото население на Южна Македония. Най-компактно е населението в северозападната част на областта, където е съхранено абсолютното мнозинство. Най-малко българи живеят в трите най-южни кази на областта - Анаселишка, Гребенска и Касандрийска. В началото на ХХ в. в Южна Македония живеят повече от 300 000 българи. На по-голяма част от тях предстоят страданията при изселването, загубата на имущество, трудното устройване в България, гладът, мизерията и болестите.
Тези, които остават по родните си места, защото не вярват, че България ще ги изостави дълго да страдат под чужд ярем, ще изпитат с пълна сила жестокостта на гръцките войски.
Гръцката експанзия в Южна Македония е плод на целенасочена, добре планирана държавна политика още от средата на ХIХ в. Нищо не се оставя на случайността. За все още младата гръцка държава етническото овладяване на Южна Македония е въпрос на исторически престиж, но и на неотложна стопанска необходимост - на север към плодородните полета на Македония. Пред френски журналист екзарх Йосиф казва: "Гръцката държава, или по-добре да кажа Патриаршията, бе поискала да елинизира всички жители на Македония, като ги задължаваше да посещават гръцките училища и да слушат църковните служби на гръцки език. Гръцките свещеници бяха задължени да не допускат събуждането на националното съзнание сред нашите сънародници, които въпреки вековете на робство бяха и са запазили българския език."
На тази гръцка политика българската държава през всичките 130 години след 1878 г. не успя да намери верен отговор.

Под дъгата

На 08.09.1995 г. в Лерин БЮРМ успя да създаде свой аванпост в Северна Гърция - организацията "Виножито" (една от думите за "дъга" в южномакедонските български говори - вж. К. Шапкарев, "Градиво за български речник", С., 2001). Макар да струва много пари на правителството в Скопие, организацията се отплаща достойно, много по-добре от аналогичната ОМО "Илинден" и разклоненията й по Средна Струма.
Задължително трябва да се подчертае дебело, че поне част от членовете на "Виножито" са с ясно изразено българско самосъзнание. За тях "македонец" винаги е било равнозначно на "българин". Да се посочват имена обаче е още твърде рано. Споменът за преследването на всичко българско в днешна Северна Гърция е още много пресен.
Макар и на крехка възраст, съм бил пряк свидетел на последната фаза на тези преследвания от началото на 70-те години на миналия век насетне (за предходния период - вж. А. Каракасиду, "Житни поля, кървави хълмове", С., 2008). Наистина сме жилави, щом можем да опазим българското си национално самосъзнание в Южна Македония живо след убийствата, затворите, побоищата и заплахите в полицията, изселванията сред камънака на Централен Пелопонес и масирания тормоз на децата от всички възрасти в училищата с ежедневните разпити: "Говорят ли родителите ти български пред теб?".
Трепетно чакахме цялата минала седмица Министерството на външните работи да защити историческата истина и националното ни достойнство, да защити българщината, като поне намекне за българите в Южна Македония. Не дочакахме... Имам натрапчивото усещане, че от българите в Гърция, Албания, Македония и Сърбия се интересуват само историци, журналисти, телевизионни режисьори и писатели. Политиците предпочитат далечни безопасни направления като Украйна, Молдова и Казахстан, където признават български малцинства с удоволствие.


Click to see if image is larger
Част от етнографската карта на Македония на А. Буе, 1847 г. (по В. Кънчов)

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 31 Юли 2008, 11:04    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Събитията в България през Х в. са използвани най-често като политически аргумент през цялото ни по-нататъшно развитие

Иван Петрински

Шеметните възходи, последвани от бързи падения, не са необичайни за Средновековието и могат да се обяснят с очакваната неустойчивост на средновековните общества. Именно такъв процес илюстрира българският Х век. 34-годишното управление на цар Симеон Велики (893-927) затвърди мястото на България сред "великите сили" на Средновековието. Ехото от победите на българското оръжие осигури почти безметежно царуване на сина му Петър. Със силата на писаното слово, с богатствата на великолепните си градове, с културата си България се превърна в мощен фактор в световната политика за векове напред.
Събитията от края на първото хилядолетие се оказаха решаващи за промените, които ще настъпят през следващия, ХI в. На изток слабостта на България при внуците на цар Симеон Велики и при наследниците на цар Самуил ще доведе до края на Първото българско царство и до временно отпадане на единия от двамата главни играчи на политическата сцена. Западните части на континента още са в "задния двор" на европейската цивилизация, но през първата половина на Х в. вече става ясно, че технологичното изравняване с Изтока е само въпрос на време. След още два века Западът ще отбележи дори някои технологични предимства пред заетия с военната и политическата си нестабилност Изток.

* * *
И докато оценката на политическите събития до първата половина и даже до края на 927 г. може да е само еднозначна, то оставащите десетилетия до края на века са време на превратности за България. През октомври-ноември същата година става величественото признаване на титлата Цар на българите за Петър, както и мечтаният брак с Мария, внучката на император Роман Лакапин, която получила още едно име, Ирина, в чест на мира, установен между двете европейски свръхсили. Много скоро след тези събития става ясно, че младият цар всъщност не притежава нито едно от качествата на великия си баща. Петър определено показва забележително отсъствие на военен талант, както и дядо му Борис-Михаил.
Тезата за необходимостта от мир за страната, на време за почивка от трийсетгодишните симеонови войни, тиражирана най-вече покрай честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, не съответства нито на средновековната политическа логика, нито на психологията на средновековния европеец. Средновековното феодално общество е основано в значителна степен на "икономиката на войната". Извъникономическите форми на натрупване, дори в най-простата си форма - откровения грабеж, са важно перо в средновековното стопанство и такива 40-годишни "почивки" се наказват жестоко през цялото Средновековие. Деградацията на българското общество в края на управлението на цар Петър става ясна дори само от два факта. При опита за получаване на редовния годишен данък за 966 г., дължим на България по договора от 927 г., новият византийски император Никифор II Фока в крайно емоционално изказване назовава българския народ "беден и презрян". Бихме могли да повярваме на това твърдение - ако не друго византийците ги бива много в сметките. Очевидно ще трябва да се отдаде предимство именно на този извор пред късното анонимно сведение, че по времето на цар Петър има изобилие от блага. Известно обедняване в страната може да се наблюдава и по наличния масов археологически материал.
Цар Петър дължи мястото си в българската история единствено на ходатайството на православната църква, която го канонизира веднага след смъртта му. Особено показателно е отношението на съвременниците му. Населението от западните части на страната с лекота се присъединяват към войските на брат му, бившия престолонаследник Михаил. През 930 г. най-големият син на цар Симеон Велики се укрепява в една от големите крепости по Струма (Мелник или Сяр). В бунта взели участие "мнозина българи", които "се присъединили към него". Може би само поради преждевременната смърт на Михаил цар Петър остава на трона.
Особено показателна за нарастващото разложение в държавата е появата и масовото разпространение на богомилството. Борбата на цар Петър с тази ерес не донася никакви резултати. В безизходността си царят води кореспонденция с прочутия византийски отшелник Павел. Опитите му да се срещне с Иван Рилски остават безуспешни. Царят дори сам се запътил към обиталището на отшелника, което по това време вероятно все още е в поречието на р. Благоевградска Бистрица, може би в подножието на днешния Царев връх. Както е добре известно, Иван Рилски отказва срещата.
Към свидетелствата на съвременниците задължително трябва да прибавим и рисунката на лист 178 в Търновския препис на Манасиевата летопис, представяща нашествието на киевския княз Светослав в България през 968 г. или през 969 г. Макар и рисувана в средата на ХIV в., тя несъмнено отразява отношението към Петър сред българското средновековно общество, тъй като е от листовете, добавени в преписа от българския преводач. Художникът показва ясно отношението си чрез сгърчената фигура на цар Петър, вплетен в юздите на коня си, отстъпващ пред войските на Светослав.
Едно от най-обсъжданите събития в българската история са именно тези походи на киевския княз. Техен инициатор е, разбира се, Византия, която плаща част от подготовката на първия поход. Впрочем руският интерес към Цариград и към византийските земи е още по-ранен. През 941 г. само с помощта на "гръцки огън" войските на киевския княз Игор са отблъснати от стените на Цариград. Стреснат от неочакваната мощ на руското нападение, Никифор II Фока предлага на цар Петър сътрудничеството си срещу русите.
През 969 г. Светослав отново преминава на българска територия. Българската войска, напълно дезорганизирана при управлението на цар Петър, не могла да окаже никакъв отпор на нападателите. Малко по-късно българи и руси се съюзяват срещу новия византийски император Йоан Цимисхий.
Ако има нещо, което наистина не можем да простим на цар Петър, то е несъмнено провалът с възпитанието на синовете му. Изглежда маловажно, но, разбира се, не е. Младите князе, и бъдещи царе, Борис и Роман Симеон растат и се възпитават единствено в съставената от чужденци зловонна среда на свитата на майка им Мария-Ирина. Именно тя, може би целенасочено, изгражда бъдещите малодушни владетели с одобрението или поне с мълчаливото съгласие на цар Петър.

Днес

Споменът за бляскавите победи на цар Симеон Велики, за могъществото на българската държава не спира да ни вълнува. Възрожденските будители припомнят за царя-победител, за да пробудят националното чувство и воля за свободен живот. Политиците след 1878 г. говорят при случай с благоговение за него - дано ги озари поне малко славата на победите му.
Старата българска историография крайно недолюбваше обаче цар Петър. Късогледството, страхливостта и некадърността на Симеоновия син дразнеше и М. Дринов, и В. Златарски, и П. Мутафчиев. Особено довоенните историци обвиняваха царя за византийското влияние в обществения, политическия и културния живот на България по време на управлението му. Именно от преславския царски двор се разпространява "заразата, от която Средновековна България никога след това не успя напълно да се освободи - развращаващото влияние на Византия и нейната култура" (П. Мутафчиев). Политиците пък наблягаха по необходимост на "благочестивия цар Петър" благодарение на старателния пиар на православната църква.
С наближаването на честванията на 1300 г. от основаването на българската държава се забелязваше видимо приглушаване на критичните тези по отношение на средновековните български владетели, вероятно за да не се опорочава тържественият повод. В рамките на тази тенденция, която минаваше за нов поглед върху средновековната ни история, политиката на цар Петър бе обяснявана като прозорлив и желан мир след изтощителните Симеонови войни.
Самото развитие на походите на княз Светослав в България предоставя чудесни възможности за интерпретация в зависимост от политическата конюнктура. Ако трябва да се води антируска (антисъветска) политика, то тогава ще се подчертава агресивният характер на похода на Светослав в неговото начало. В противен случай ще се набляга на бойната дружба, скрепена в общата борба срещу византийския враг - българи и руси се бият рамо до рамо на крепостните стени на Велики Преслав и Дръстър.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 02 Авг 2008, 11:45    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Алпинисти откриха двореца на Асеневци
Крепостта е изоставена заради безводието на Трапезица, твърдят археолози
Уникален царски дворец откриха търновски археолози на историческия хълм Трапезица. Резиденцията е на основателите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян, заяви за "Стандарт" Константин Тотев, шеф на разкопките. Обектът досега е бил скрит сред гъста растителност, обясняват специалистите.
Резиденцията е разположена на самия връх на Трапезица, точно срещу Царевец.
В проучването участват 20 души, на помощ са извикани и четирима алпинисти, eдин от които е републикански шампион по спортно катерене. С помощта на въжета и алпийска техника момчетата са се спускали по стръмния склон на хълма, за да разчистват и проучват огромните каменни стени. Резиденцията е изградена в северната част на хълма и обхваща отвесния скален "език", както го наричат археолозите, контролиращ Арбанашкия проход. Заради изключително трудния за работа терен, криещ голям риск от падане в пропастта, никой досега не е проучвал тази част на Трапезица. Точно това обаче е спасило от разрушаване в миналото и от иманярски набези в по-нови времена двореца.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една доста голяма църква, чието име тепърва подлежи на установяване. Най-внушителни обаче в комплекса са двете каменни кули, изградени от камък и бял хоросан. Запазената им днешна височина от 8 метра най-вероятно е достигала поне 15 метра, а широчината около 4,5 метра. Според една хипотеза Асеневци най-напред са обитавали този хълм, но след като са установили, че там няма вода, са се преместили на отсрещния Царевец.
Амбицията на археолозите е до края на този сезон да разкрият колкото се може повече от каменните стени, а след това и да ги консервират. В момента от тях се срутват камъни, което намалява височината им. А и заплашват да наранят преминаващите хора и коли по пътя за Арбанаси. Обектът е изграден в края на ХII век, засега не е съвсем ясно какво точно е представлявал той - царски дворец, феодален замък или крепост. Археолозите са сигурни в датировката си заради типичното за епохата строителство с камък и бял хоросан.
Самата Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от три страни от река Янтра. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са се спускали по склоновете на хълма - единият в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон по посока на сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Първите разкопки тук са правени още в края на ХIХ век. Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. И едва сега започва истинското "откриване" на Трапезица.
С разкриването на крепостта на Асеневци на Трапезица до голяма стeпен се слага край на споровете за произхода на името на историческия хълм. Досегашните две основни версии бяха, че то произлиза от географската си форма на трапеза (маса) или заради това, че там са пирували болярите. И двете хипотези обаче са по-скоро плод на съчинения на ентусиазирани търновски възрожденци, отколкото на автентични легенди и предания. Сега с голяма сигурност може да се твърди, че названието си Трапезица дължи именно на факта, че там са живеели т.нар. трапезити. Това е било военно задължено население във Византийската империя, главно дребни благородници, имащо за задача да охранява проходите и пътищата. Към него са се числели и Асеневци. Всъщност поводът за тяхното въстание, според хрониста на епохата Никита Хониат, е именно отказът на император Исак-Ангел II да им даде едно село за пожизнено владение, като ги издигне по този начин в по-високата във византийската феодална йерархия категория на прониариите. За целта те отиват в Кипсела (днешна Ипсала) - лятната резиденция на ромейските владетели. Василевсът обаче не само им отказва по най-грубия начин, но и ги унижава публично, като заповядва да им ударят по една плесница. Разгневените Асен и Петър се връщат в Търново и започват подготовката за въстание, имащо за цел отхвърляне на византийската власт.То започва на Димитровден (26 октомври) през 1185 г.

Проф. Божидар Димитров

--------------------------------------------------------------------------------

- Проф. Димитров, какво дава основание да се твърди, че става дума именно за резиденция на Асеневци?
- Така твърдят историкът доц. Пламен Павлов и археологът Константин Тотев. Според тях това е най-старият подобен обект на Трапезица. И самият мащаб на обекта, и откритите керамика и монети според тях свидетелстват, че тук са живеели знатни хора. А през ХII век едва ли има по-знатни хора в Търново от братята Асен, Петър и Калоян. Впрочем проучванията тепърва започват и е много вероятно да се открият категорични доказателства, че именно това е било твърдината на Асеневци.
- Как всъщност трябва да се нарича този обект?
- За мен това е крепост, охраняваща пътя от Търново към Дунав. Мястото й е изключително стратегически добре избрано. Никой, който идва към града с враждебни намерения, не може да се промъкне под този "език". Няма нужда даже да се хабят стрелите или врящият катран, с който обикновено са заливали атакуваните крепости в онази епоха - просто ще го засипят с най-обикновени камъни. И това е косвено доказателство, че твърдината е принадлежала на Асеневци. Защото за тях се знае със сигурност, че са били трапезити, т. е. охраняващи пътищата и проходите. А и църквата "Св. 40 мъченици" едва ли е издигната случайно тук, под самия "език".
- Защо е изоставена толкова мощна крепост?
- Една от версиите е, че е имало проблеми с водата. Не виждам обаче Царевец да е по-лесен за водоснабдяване от Трапезица. И чак до цар Иван Асен II именно Трапезица, а не Царевец е била резиденция на Асеневци. Там и досега няма открити монети, по-стари от времето на цар Иван Асен II.
Дворцовата резиденция може да е преместена заради престиж, но може и да става дума за най-обикновено суеверие. Все пак там са убити и цар Асен, и цар Петър. А и третият брат - цар Калоян, тръгва към насилствената си смърт при Солун пак от Трапезица. И когато си връща бащиният трон през 1218 г., младият Иван-Асен II просто е решил да се махне от прокълнатия хълм.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Simeon


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 705

МнениеПуснато на: Съб 02 Авг 2008, 21:15    Заглавие:  

Е това последното вече е за оплакване.
Божко да вземе да си вдигне дебелият задник и да дойде на място за да види какво е открито и къде се копае в момента.Никакъв замък на Асеневци не е откриван. Very Happy

_________________
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 05 Авг 2008, 21:36    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Оловна ампула за благовоние на 900 години извадиха археолози на хълма Царевец. Находката, на която попадна екипът на Мирко Робов до Южната крепостна стена, е от XII-XIII век. Висока е 8 см, а ширината й е 5 см. На едната й страна е изобразена Богородица, а на другата е нарисуван светец. С ампулата е пренасяно миро от Свети места в Търново. Само преди дни на същия хълм бе открита резиденцията на Асеневци.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 07 Авг 2008, 10:59    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Тракийска колесница може да се окаже ударът на сезона за родните археолози. Втори ден продължава разкриването на уникалната находка край елховското село Борисово. Екипът на Даниела Агре от Археологическия институт на БАН е във възторг от откритието. "Става въпрос за напълно запазена колесница на тракийски аристократ от първи век. Находката е без прецедент, защото е единствената луксозна четириколка, намирана по нашите земи във вида, в който е положена и с напълно запазен инвентар", обясняват археолозите.
Конете, които теглят колесницата, са били умъртвени на място. Те са с изключително богато украсена сбруя, като на навръшника (ярема) има бронзова фигура на пантера, която е емблемата на каляската. Този ярем е сред най-красивите, откривани досега.
За първи път се открива и изцяло запазен багажник, пълен с трапезна керамика и италийски вносни стъклени съдове, в които е имало вино. Който е можел да си ги позволи, е бил изключително заможен, смятат учените.
"В центъра на багажника има уникален объл стъклен съд. Направихме справка в Британския музей и в Триест. И на тях не им е известно досега в света да е бил откриван негов аналог", заяви д-р Агре.
Каляската е част от богатите дарове, с които е бил погребан местен тракийски аристократ. Освен принесените в жертва коне до задното дясно колело е положено и кучето на господаря.
За първи път археолозите стигнаха до категоричен отговор на въпроса как действително изглежда тракийската колесница, подчертава Агре.
Според нея собственикът е богат тракийски владетел, живял в района в края на първи, началото на втори век след Хр. по времето на император Траян. Тогава Тракия е под римска власт, но местната аристокрация е запазила богатствата и привилегиите си. Вероятно погребаният е бил военен командир в някоя от помощните войски.
Наблизо археолозите са открили и останките на резиденцията на владетеля, която е била изключително разкошна. Тя е изградена с основи от прецизно обработен камък и с мраморни колони.
Агре обяснява това с факта, че по поречието на Тунджа е минавал път, свързващ Мизия и Дунав на север с Бяло и Мраморно море на юг и заради това районът около днешното село Борисово е бил толкова богат.
Специалистите напомнят, че през април миналата година археологът Веселин Игнатов изпревари буквално с часове иманярите и разкопа също напълно запазена тракийска двуколка до град Нова Загора от края на I-III век сл. Хр. Тя включва костите на 3 коня - 2 впрегатни и 1 ездитен, самата колесница с меко окачване, яреми от бронз с форма на орлови глави и сгъваемо желязно столче.
Откритата от Агре богата колесница отново доказва, че районът е бил средище на силно тракийско племе. Преди по-малко от два месеца нейният екип откри край странджанското село Бродилово ранна тракийска гробница от IV век пр. Хр., а миналото лято пък се натъкна край село Голям Дервен, Елховско, на лабиринт, подобен на двореца в Кносос на остров Крит, смятан за центъра на критско-микенската цивилизация.
Междувременно стана ясно, че културното министерство отпуска 5000 лв., а БАН - 10 000 лева, за начална реставрация и консервация на колесницата и другите тракийски находки, открити край Борисово."Възхитена съм от светкавичната реакция на министерството и на БАН - това се случва за първи път у нас", коментира Агре.

Проф. Божидар Димитров
- Проф. Димитров, откога е известна колесницата в историята?
- Ако говорим за писмени сведения, то това е епохата на Троянската война (ХIV век пр. Хр.) обезсмъртена от Омир. Но археологическите данни и запазените стенописи свидетелстват, че тя е известна от много по-древни времена. Ползвали са я като бойно средство още египтяните, асирийците и персите. Обикновено е била теглена от три или четири коня.
- Защо откритата от Даниела Агре колесница е толкова ценна?
- По две причини. Първата е, че колесници с четири колела са се правили рядко. Траките, както впрочем и другите древни народи, за които говорих, са ползвали предимно двуколки. Така че в случая действително става дума за "лимузина" на много богат и знатен тракийски аристократ.
А втората е, че колесниците и конете на починалия аристократ са се заравяли пред входа на самата гробница, тъй като вътре няма място, а мъртвецът трябва да бъде придружен в задгробния живот от всичкото си имущество. Понякога дори са заравяли не една, а две. Така че иманярите просто няма как да пропуснат колесницата и да приберат всичко ценно - сребърни и бронзови апликации от конската амуниция и от самата колесница. Такива случаи са десетки. А за археолозите "милостиво" оставят железните части - обръчите, осите, спици. Толкова много запазени предмети във и около колесница досега наистина не са откривани.
- Кои са най-запазените тракийски колесници у нас?
- В НИМ е реставрирана и изложена двуколката, открита край село Виноградец, Старозагорско. Тя е с оригиналните си апликации, просто защото иманярите бяха заловени. Подобен е случаят при гробницата край село Свирачи, Ивайловградско. Там колесниците бяха две, а иманярите бяха успели да изнесат ценностите само от едната.

Църква от VI век откри разградският археолог Георги Дзанев. При разкопките на базиликата върху римския град Абритус край Разград той се натъкна на основния камък, който се полага в градежа. Камъкът се намира в основата на стената, изграждаща абсидата на църквата. Върху него е издялан красиво оформен християнски кръст. Съгласно църковните канони, преди да започне строежът на един храм, се освещава мястото и се полага основният камък, и едва тогава вече може да се започне изграждането на зидовете, обясниха свещеници. Строежът на базиликата е датиран VI век, най-вероятно от времето на император Юстиниан Велики (527-565), който е известен като ревностен защитник на християнството. По време на неговото управление са построени стотици църкви из цялата Византийска империя, сред които и "Света София" в Константинопол.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 07 Авг 2008, 11:35    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Цар Самуил сменя на българския престол последните представители на Крумовия владетелски род

Иван Петрински

Военните неуспехи от 968-971 г. показват недвусмислено, че в резултат на продължителното управление на цар Петър България се озовава в тежка военно-политическа криза. Още преди смъртта на царя един от "велемощните" управители на области - княз Никола, и четиримата му синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил "клонели към метеж и започнали да бунят България". Сведението на Йоан Скилица се отнася към 969 г. и е първото за участието на Самуил в политическия живот на България. Ако съдим по възрастта, пресметната по черепа в гроба му, открит в църквата "Св. Ахил", към годината на първото сведение Самуил трябва да е бил около 25-годишен.
Не може да не се забележи уклончивият изказ на посоченото изречение у Скилица. Този изказ може да значи само едно - младите князе заявили ясно претенциите си към управлението на страната, което те, изглежда, можели да си позволят поради някакво родство с Крумовия владетелски род. Малко е странно, че това не направил баща им, княз Никола. Редица изследователи изказват предположението, че той вече не бил жив. А може би връзката с Крумовия владетелски род да е била майка им Рипсимия, което прави претенциите на младите князе по-обосновани. Впрочем, Скилица вметва, че след смъртта на император Йоан Цимисхи братята поемат управлението на България "защото другите от тези, които бяха близки по род на Петър, смъртта отнесе". Очевидно добре осведоменият византийски куропалат и летописец Йоан Скилица подчертава някакво родство, може би именно по женска линия. Изглежда този факт ще да е бил широко известен, та затуй куропалатът не е намерил за нужно да го съобщи и на нас. Дори и да е леко пресилено твърдението за родство, то със сигурност областен управител, както и днес, не се става случайно.
Като се направи сметка на византийските областни управители, назначени на българска територия след 971 г., става ясно, че значителна част от българските земи не влизат в империята. България продължава да съществува, макар и ограничена в част от Тесалия, днешна Югоизточна и в Западна Македония (на запад от водосборния басейн на р. Струма) и Косово, и на север поне до р. Дунав. В България остава и районът на Средец. Въпреки очевидната смелост, необходима за да се изкаже горното твърдение, изглежда, че то е най-близо до историческата истина въпреки отсъствието на достатъчно преки данни в изворите. Думите на Скилица, че "след като българите в същото време, когато умрял император Йоан [10 януари 976 г.], въстанали и властта над тях завземат четирима братя..." ще трябва да се тълкуват като отнасящи се до областите, завзети от Византия след 971 г., които князете методично освобождават.
Все повече стават сведенията, които преодоляват мълчанието на основните исторически извори за периода 971-976 г. През март 973 г. български пратеници пристигат в двора на император Отон I. Със сигурност четиримата братя постигат, макар и трудно, споразумение и за формата на управление на страната, но за жалост за това споразумение ние днес съдим само по изключително непълни и фрагментарни, често косвени сведения.
Най-големият брат, Давид управлява обширна област с център Воден или Мъглен. Остава загадка защо името му като цар на българите се споменава и в Стематографията на Хр. Жефарович, и у Паисий. Като се има предвид, че след Дръстър и Средец седалище на Българската патриаршия става Воден, а после Мъглен, то първенствуващото положение на най-големия брат Давид като че изглежда неоспоримо. Знаем изумителната етичност на Самуил, който изчакал дори в невъзможност смъртта и на последния пряк представител на Крумовия владетелски род, при това въпреки непоправимото му здравословно състояние. Така изглежда съвсем невероятна някаква предполагаема коронация на Давид, след като законният цар Борис, а и брат му Роман Симеон, били още живи и донякъде здрави, макар и в плен. Изглежда, че Давид изпълнява тази роля, която по-късно брат му Самуил има като наместник на законния цар. През 978 г. Роман Симеон се завръща, установява се в Скопие, и, макар и номинално, е български цар до смъртта си през 997 г.
Вторият брат Мойсей изглежда се разпорежда в областта на север от Давидовите владения, с център вероятно Струмица. Третият, Арон става управител на Средец. Не е напълно ясно коя област управлява самият Самуил - може би Преспа, може би Видин. Или първо едната, после другата . . .
Редица от злощастни събития извеждат Самуил до българския престол. През 978 г. Давид е убит загадъчно от скитници в местността "Красивите дъбове" между Костур и Преспа. Скоро след това под стените на Сяр загива и Мойсей. Арон е обвинен в държавна измяна понеже "съчувствал на ромеите" и е осъден на смърт заедно с цялото си семейство. Спасен е единствено малолетният му син Иван Владислав, бъдещият български цар.
Очевидно отношенията между четиримата братя, поне след 976 г., са твърде сложни. Та в кое семейство от която и да е епоха, в което растат заедно толкова много момчета, няма съперничество между тях?! Очевидно отношенията в дома на Никола и Рипсимия излизат извън границите на обичайното. Рязкото изостряне на тези отношения може би трябва да се свърже със смъртта на княз Никола, а отключването на откровено агресивно поведение - с убийството на Давид. Специална тема за размисъл може да бъде надписът върху надгробието от с. Герман. Към 993 г. не само родителите, но и братята на Самуил не са вече сред живите. Тогава защо под едно надгробие са събрани само баща му, майка му и Давид? За Арон е ясно - обвинението в измяна не допуска компромиси, но къде е Мойсей, и защо неговите останки не са също прибрани под надгробието от с. Герман?
Във всички случаи най-късно през 976 г. военно-политическата криза в България е напълно преодоляна. Започва усилено освобождаване на завзетите от Йоан Цимисхи земи. България си връща част от отвъддунавските земи, превзети са Велики Преслав и Плиска. Битката при прохода Траянови врата през 986 г. слага началото на краткотрайна, но бляскава хегемония на България на Балканите.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27535
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 07 Авг 2008, 13:46    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Четири погребения на жени, които са се занимавали с магии и лечение на болни от 5-4 век пр.н.е. откри в некропола на антична Аполония екипът на Кръстина Панайотова.
Археолозите разкрили в един от гробовете лекит (съд за благовония) с прилепено изображение на Медузата Горгона. Останалите млади и красиви жени също са били погребани с магически предмети и огледала. Сред даровете имало и бяло, червено и синьо вещества, за които, след анализ, се установило, че са гримове. Една от магьосниците е изпратена в отвъдния свят заедно с бронзовата си пинсета.
Според Кръстина Панайотова това са били жени, които са лекували болни, подобно на днешните врачки. Тя предполага това, тъй като в техните гробове не са открити медицински инструменти, каквито са намирани в други - на вероятни истински лекари. От находките до момента археолозите са установили, че по това време медицината в Аполония е била силно развита.
През 20-те години, през които се извършва проучване на античния некропол са открити около 1200 погребения. Поне 30 от тях са били на жени, сред чиито гробни дарове има магически предмети. Те са използвани както за правене на заклинания, така и за предпазване от зли сили в задгробния живот.
Тази година археолозите работят в частни парцели, които ще бъдат застроени, след като приключат разкопките.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
onufrii


Регистриран на: 02 Яну 2004
Мнения: 13226
Местожителство: вилает Боляристан

МнениеПуснато на: Чет 07 Авг 2008, 17:18    Заглавие:  

Археолози откриха замъка на средновековния владетел на Родопите, съобщи БНР.

Останките му са на върха на „Перперикон" близо до единствената кула в скалния град. Разкрити са идеално оформени помещения и коридори, а основите на сградите са запазени на височина три метра.

Историческите хроники разказват, че след като превзема Родопите в средата на 14 век, българският цар Иван Александър назначава свой управител на властта.

Доказателство са откритите сред руините на средновековния замък моменти от този период и фрагменти от скъп порцелан. На това място е намерен и единственият златен печат на Иван Александър, който в момента е собственост на американски колекционер.

Според ръководителя на експедиция „Перперикон" Николай Овчаров крепостта е била изключително важна, заради мощното си укрепление и непосредствената близост до най-големите златни рудници на Балканите.

_________________
Отказах се да ставам космонавт - вече видях земята през предното стъкло!

Si vis pacem, para bellum - 26030

Прайм червени шишета на бели!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 18 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 16, 17, 18, 19, 20 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.1012s ][ Queries: 12 (0.0056s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker