Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
"Любимият генерал на Путин" от сирийските "Силите на Тигъра губи доверието на Русия · Българи, румънци, азиатци - в Германия търговията с хора процъфтява · Икономист: Намаляване на ДДС ще даде тласък на потреблението · Рибари намерили сваления американски дрон · Джагър се завърна по-луд отвсякога (ВИДЕО) · Украйна напусна демонстративно Съвета на Европа! Обвини Европа в слабост ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Сря 26 Юни 2019, 00:16
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
История
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 2 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, ..., 18, 19, 20 Следваща
Автор Съобщение
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 13 Авг 2006, 12:46    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 13 август 1911 г. с първия български самолет "Блерио" летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет. Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Симеон Петров е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По повод на това геройство френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 г. става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица —Цариград. Така поставя началото на стратегическите действия на авиацията.Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 15 Авг 2006, 10:49    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Близки на най-малко 80 български интербригадисти, загинали в Гражданската война в Испания или репресирани от франкисткия режим, ще могат скоро да поискат компенсации от испанското правителство.
Това ще стане възможно, ако парламентът в Мадрид приеме наесен одобрения преди две седмици от правителството законопроект за реабилитация на жертвите на франкизма. "Това ще важи с еднаква сила както за испанците, така и за чужденците", поясниха за "Сега" испански правителствени източници. Те увериха, че шансът проектът да бъде одобрен е 99 на сто.
Трудно е да бъде установен точният брой на българските интербригадисти. Според различни данни те са били между 500 и 1000. Неяснотата идва и от факта, че много наши сънародници са отишли в Испания с фалшиви паспорти.
Най-точният списък се пази в Българския антифашистки съюз (БАС), но и той е непълен. "Имаме данни за 460 българи, сражавали се в батальона "Георги Димитров". От тях са загинали 75. Отделно знаем за още петима души, от които са живи четирима, попаднали в плен и измъчвани от франкистите", казаха за "Сега" от БАС.
Ако проектозаконът бъде одобрен от испанския парламент, ще бъде създадена комисия, включваща представители на няколко министерства. Те ще проучват поотделно всяка молба за компенсация. "Обезщетенията ще бъдат парични, морални или и двете заедно", казаха правителствени източници от Мадрид. Те изтъкнаха най-вече моралната страна на въпроса. Компенсациите няма да бъдат баснословни. Засега предвиденият фонд е 60 милиона евро. Възможно е той да бъде увеличен, но не многократно.
Испанската гражданска война избухва през 1936 г. и завършва през 1939 г., когато войските на генерал Франсиско Франко превземат последната републиканска крепост - Барселона. Най-много българи е имало в балканския батальон "Георги Димитров". През февруари 1937 г. той участва в битката при река Харама, недалеч от Мадрид, Тогава франкистите са отблъснати след тежки сражения, макар и за кратко. Успехът на интербригадистите забавя падането на испанската столица. Край Харама се бият също британци, ирландци, американци, французи и белгийци.
Сред загиналите в Испания българи личат имената на Владо Георгиев, Тодор Божанов, Георги Гавазов, Димо Ташев, Никола Ватов, Иван Гребенаров, казаха от БАС. По данни на съюза оцелели, но репресирани са Гина Мичева (сестра на някогашния член на Политбюро Пеко Таков), Атанаска Радулова, Георги Чуров, Аврам Меламед и починалият неотдавна Иван Тенев.




Гражданство

Законопроектът разрешава на всички живи днес интербригадисти да получат испанско гражданство, без да се отказват от своето. Мадрид реши да им даде това право още преди десет години. Но тогава кандидатите трябваше да се откажат от гражданството си, освен ако не са жители на бившите испански колонии в Латинска Америка. Сега обаче ще бъде направено изключение за интербригадистите. В момента живите български участници в Гражданската война са по-малко от 20.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 18 Авг 2006, 12:12    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Царят на българите Самуил разгроми византийците преди 1020 години


През тази година крепостта "Траянови врата" е включена като обект от летните експедиционни бригади, които се провеждат по инициатива на президента Георги Първанов. Работата по съоръжението е планирана от 6 до 19 август, когато ще се проведат и честванията по повод 1020-годишнината от знаменитата победа на българския цар Самуил над византийския император Василий II.

Крепостта "Траянови врата" е открита при археологически разкопки през 1985-1986 година от професор Димитрина Джонова. Проучванията доказват, че крепостта е била добре укрепена още през VI век след Христа, по времето на византийския император Юстиниян I, когато по тези места започват да се заселват славяни и е била обитавана до ХI век.

Крепостта "Траянови врата" е построена върху възвишение и е заобиколена от река и гора. Единствената открита за неприятеля северозападна страна е защитена от две заплашително стърчащи островърхи бойни кули, които заедно с входовете във вид на арки, са уникални не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Сградата е била внушителна и има 40 метра ширина и 90 метра дължина и няма аналог в страната.

На 17 август 986 година войските на един от най-великите български царе - Самуил, се спускат от ихтиманските възвишения и строшават гръбнака на една от най-добре обучените и въоръжени войски по това време - армията на византийския император Василий II. Това става при крепостта "Траянови врата", като Самуиловите воини пропускат авангарда през прохода и нападат с неутразим устрем ядрото на византийската армия, при което тя е разгромена и гвардията на византийския предводител с огромни жертви и усилия успява да спаси живота му и да му осигури бягството.

Това става по времето, когато властта и мощта на българския цар Самуил расте и той в един поход превзема южната крепост Лариса и присъединява към България цяла Тесалия (Средна Гърция). Това не се харесва на византийския император и той тръгва към българската крепост Средец, като се установява край нея в силно укрепен лагер.

Научавайки за тръгването на византиеца към българските земи, най-вероятно от брат си Арон, Самуил потегля от Тесалия и само за 20 денонощия достига района на днешното село Бистрица над София и се разполага в здраво укрепен лагер, от който организира внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж.

По този повод византиецът Лъв Дякон, участник в похода пише: "Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол".

Византийският император, който е оставил част от войските си в Пловдив, се насочва натам през прохода "Траянови врата". Цар Самуил тръгва да го преследва от Бистрица през Долни и Горни Пасарел, за да навлезе в Ихтиманското поле, изпреварвайки византийските войски. Изчаквайки главните сили да минат през прохода, Самуиловите воини се спускат от всички страни и нанасят безпощадни удари върху византийската армия.

В тази битка се проявяват най-добрите качества на българската войска и големите стратегически и пълководчески умения на нейния предводител - цар Самуил. Българската войска използва внезапни нападения, успоредно преследване и изпреварване на вражеските войски, силно разузнаване и съкрушителни удари в ядрото на противника. Тези и други качества на българското воинство в ония времена, известни в историята като ранно средновековие, правят от България една от трите най-силни империи в Европа.

Районът на крепостта познава заселници още от първото хилядолетие преди Христа в лицето на тракийските племена беси. Съоръжението е разположено на 15 километра от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Сведения за крепостта, която е разделяла Запада от Ориента, има още от III век след Христа.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет 18 Авг 2006, 14:40    Заглавие:  

В тази битка Василий ІІ е спасен от неговата лична гвардия, която се състои от арменци. На гърците Василий не е имал особена вяра. Тези воини са планинци и се чувстват като у дома си в българските планини. А хронистът Григорий Акрополит ще напише: "Истър (Дунав) да беше потекъл обратно, пак нямаше да повярвам, че стрелите на мизите (българите) ще се окажат по-силни от евзонийските (гръцките) копия".
Може би заради този погром по-късно Василий ще ослепи пленените самуилови войници след битката на Беласица. И ще получи прякора "Българоубиец". Е това макетата не могат да му простят. Победил македонски Laughing цар, а се обявява за българоубиец... Wink
Ама на, гръцка му работа. Де да знае, че през ХХ век ще се пръкне държава Македония Laughing Laughing Laughing

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
T-72
[Admin]


Регистриран на: 16 Яну 2004
Мнения: 10067
Местожителство: Burgas

МнениеПуснато на: Пет 18 Авг 2006, 15:31    Заглавие:  

а знаете ли че Васиилиичо е бил обратен?
истина е!!!

_________________
Кръвта вода не става!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 18 Авг 2006, 19:12    Заглавие:  

T-72 написа:
а знаете ли че Васиилиичо е бил обратен?
истина е!!!

Да не бъркаш с Никифор І Геник?

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
T-72
[Admin]


Регистриран на: 16 Яну 2004
Мнения: 10067
Местожителство: Burgas

МнениеПуснато на: Пет 18 Авг 2006, 20:11    Заглавие:  

popay_the_sailor написа:
T-72 написа:
а знаете ли че Васиилиичо е бил обратен?
истина е!!!

Да не бъркаш с Никифор І Геник?

toчно за него е
Историята ми е хоби
даже знам много пикантерии
ама не са за форума
и дори и да ги напиша са толкова невероятни че ако не ги прочетете от научната литература няма да ги повярвате!

_________________
Кръвта вода не става!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ICQ Номер 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 20 Авг 2006, 00:40    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Советской военной разведке удалось создать в Болгарии в 1930-е годы обширную агентурную сеть .

Об авторе: Валерий Яковлевич Кочик - историк.

После государственного переворота в Болгарии 9 июня 1923 года и выдворения из страны Российской миссии Красного Креста советские спецслужбы (Разведывательное управление Штаба РККА и Иностранный отдел ОГПУ) работали там исключительно с нелегальных позиций. Новые возможности для легальной деятельности РУ и ИНО возникли лишь 11 лет спустя.

РЕЗИДЕНТЫ ПОД ПОСОЛЬСКОЙ КРЫШЕЙ

Однако за учреждениями СССР в Софии, а затем и в Варне была установлена плотная слежка, продолжавшаяся вплоть до Сентябрьской революции 1944 года. Главным противником наших разведчиков являлся Отдел государственной безопасности (ОГБ) Дирекции полиции (ДП) Министерства внутренних дел и народного здоровья (МВДНЗ). Несколько групп сыщиков отделения «А» ОГБ вели наблюдение за полпредством СССР и его сотрудниками. Помимо полиции, работала военно-политическая контрразведка (РО-2, то есть 2-й разведывательный отдел Генштаба), немецкие спецслужбы. Не оставалась в стороне от этой деятельности и русская военная эмиграция (РОВС). Но пресечь деятельность советской разведки в Болгарии не удалось. «Характер ухода от слежки... чиновников советского посольства говорит о широком масштабе их связей с агентурой», – отмечалось в обзорном полицейском докладе за предвоенные годы.

Кто же так ловко умел уходить от болгарской «наружки»?

Дипломатические отношения Советского Союза с Болгарией сначала на уровне миссий (а потом и посольств) были установлены в июле 1934 года. Болгарские власти освободили для советских дипломатов здание бывшего российского посольства на улице Московской в Софии, где проживали белоэмигранты. Очистив дом от посторонних людей, спецслужбы оснастили его аппаратурой для подслушивания. Но этот план внедрения в представительство СССР не удался, поскольку новые обитатели тщательно обследовали здание и сменили в нем все, что было возможно, – от электропроводки и батарей отопления до мебели.

Полицейское наблюдение за посольством СССР в Софии началось в ноябре 1934 года. Раздел личных и обзорных политических досье, Центральная политическая картотека, которые велись в отделе госбезопасности ДП, довольно быстро заполнялись новыми данными слежки и допросов подозреваемых лиц. Сыщики взяли на карандаш не только сотрудников представительства, но и жителей столицы, поступивших туда на работу, его неофициальных посетителей. Регистрировались в ДП также все те, с кем так или иначе в неформальной обстановке общались советские люди, да и официальной тоже.

Весной следующего года в Софию прибыли резиденты советских разведслужб. На должность военного атташе – Василий Сухоруков, на должность завхоза миссии – Василий Яковлев. Оба – участники Гражданской войны.

Сухоруков окончил Военную академию РККА и ее восточное отделение, в военной разведке с 1924 года (если не считать нескольких месяцев разведслужбы в 1921-м на Дальнем Востоке). Поработал он в Китае и Латвии, в центральном аппарате Разведывательного управления Штаба РККА, два года возглавлял Отдел внешних сношений РУ. На этом посту был награжден орденом Красного Знамени «за исключительную храбрость, мужество и умелое руководство боевыми действиями».

Яковлев окончил два курса Смоленского политехнического института, служил в контрразведке, во внешнюю разведку направлен в 1931 году, был уполномоченным, помощником начальника отделения. Трижды награждался боевым оружием, а также серебряным портсигаром «за отличную работу» и нагрудным знаком «Почетный чекист» – «за выполнение специального задания».

Но еще ранее в Болгарии появился первый секретарь миссии СССР Михаил Буравцев, который, по сведениям полиции, был резидентом Коминтерна и отвечал за общее руководство разведывательной деятельностью. Как дипломат он уже работал в Канаде, Эстонии, служил в отделе печати и информации НКИД. К первым легальным разведчикам болгарские сыщики причисляли и сотрудника ТАСС Владимира Григоренко. Они оба в 1936-м покинули страну. Буравцев в октябре отправился в Москву, Григоренко в конце июля – в Испанию, где только что началась гражданская война.

Поначалу болгарские спецслужбы зафиксировали два главных направления, по которым работали советские разведчики: сбор сведений о ситуации в стране; разведка в рядах русской и украинской эмиграции. Но позднее они выявили уже четыре вида «тайной разведывательной деятельности советского посольства»: 1) военную; 2) политическую; 3) экономическую; 4) в среде русской и украинской эмиграции. Контрразведка констатировала: «Военная разведка, которой всегда руководили советские военные атташе, была направлена против болгарской военной мощи. Военным атташе помогали и другие линии советской разведки». В 1935 году, например, руководитель отделения ТАСС Владимир Григоренко, «имевший задание вести разведывательную работу по линии русской эмиграции», поручил своей агентуре «изучать организацию и дислокацию трудовых войск».

И все же не Болгария, а Германия была главной целью Разведупра РККА. Годы спустя в одном из интервью Василий Сухоруков, вспоминая те времена, говорил «о готовности даже высших офицеров... царской (болгарской. – В.К.) армии помогать укреплению обороноспособности первого социалистического государства». Он отмечал, что «через болгарских офицеров и других специалистов, связанных с «ИГ-Фарбениндустри», мы получали ценную информацию о состоянии промышленности гитлеровской Германии». Созданная им сеть охватывала балканские и другие страны. В состав организации входили как новые люди, так и проявившие себя в разведывательной работе.

КАПИТАН АНДРЕЙ И ДРУГИЕ

А вот кто сотрудничал с резидентурой советской военной разведки.

Антон Прудкин («капитан Андрей») родился 16 января 1880 года в городе Русе на севере Болгарии, в семье рабочего-эмигранта из России. Среднюю школу он окончил в Свиштове. Плавал матросом на болгарских торговых судах с 16 лет. После окончания российского мореходного училища в Николаеве в начале прошлого века ходил на кораблях «Борис», «Болгария», «Варна» и других уже в качестве механика и капитана. С 1902 года состоял членом Болгарской рабочей социал-демократической партии. Активно участвовал в российском и болгарском революционном движении, в македонской национально-освободительной борьбе. Чтобы поддержать Илинденское восстание, вспыхнувшее против турок в Македонии в 1903-м, устроил взрыв на австро-венгерском пароходе «Васкану», который шел из Варны в Стамбул, организовал неудавшееся покушение на турецкого султана Абдул-Хамида II. По некоторым данным, помощь Прудкина российским революционерам была столь значительной, что в России, в Киеве, его приговорили к смертной казни (заочно).

Когда началась Первая мировая война и Болгария стала союзницей Германии, он предложил свои услуги российской военной разведке. Когда Антон Прудкин ходил на корабле в Турцию или проплывал мимо – фотографировал военные объекты, а снимки передавал русским. Он готовил также диверсии на германских боевых кораблях «Гёбен» и «Бреслау», но 5 октября 1915 года был арестован по обвинению в помощи русской армии. 3 марта 1916-го Софийский военно-полевой суд осудил его на пожизненное лишение свободы «за шпионаж в пользу России». Заключение отбывал вместе с Александром Стамболийским, одним из руководителей Болгарского земледельческого народного союза, также приговоренным к пожизненному сроку. Освободили их, как и многих других политзаключенных, после отречения в 1918 году болгарского царя Фердинанда I Кобургского.

Стамболийский, став премьер-министром, не забыл своего друга, назначив его столичным градоначальником. Прудкин занимал этот пост чуть более года, с июля 1919-го до сентября 1920-го, и проявил себя горячим сторонником «оранжевых», то есть правящей партии БЗНС. Как утверждают некоторые источники, Прудкин, пользуясь своей властью, организовал целый ряд диверсий и террористических актов против политических противников БЗНС, в том числе и коммунистов. Среди прочих упоминались убийство редактора газеты «Звезда» Петкова, взрыв железнодорожного моста, который вел к военной платформе Софийского вокзала, после чего репрессии обрушились на железнодорожников, живущих поблизости в квартале «Надежда». Но самым громким из приписываемых ему деяний был взрыв 3 марта 1920 года в 10 часов 20 минут утра в здании театра «Одеон» в Софии во время выступления одного из белогвардейских деятелей Петра Рысса с лекцией «О положении в большевистской России». В результате погибли 4 человека, в том числе прокурор кассационного суда Вылков. Расследованием теракта занималась группа следователей, среди которых был и капитан Никифор Никифоров, через много лет ставший советским разведчиком «Журиным».

Исполнители теракта в «Одеоне» были арестованы в Румынии и выданы Болгарии. Они назвали Прудкина организатором акции. Градоначальника отрешили от должности и взяли под стражу, но на допросах он отверг все обвинения и за недостатком улик был освобожден.

На сей раз Стамболийский отправил Прудкина подальше от столицы, в Варну, где он два года служил начальником морской полиции черноморского побережья. Там ему пришлось столкнуться с сильной организацией, созданной ЦК БКП, которая действовала на морских каналах связи Варна–Россия, Варна–Турция и была связана с советскими разведслужбами, Коминтерном, имела своих людей в аппарате морской полиции. В апреле–мае 1921-го по поручению премьера бывший мэр Софии возглавлял болгарскую неофициальную миссию в советскую Россию, изучавшую возможность заключения торгового соглашения между двумя странами. По возвращении на родину делегация представила председателю Совета министров отчет, в котором говорилось о том, что при нынешнем положении в России торговля с ней не может быть сколько-нибудь значительной, но политический союз мог бы иметь огромное значение для Болгарии.

После государственного переворота 9 июня 1923 года Антон Прудкин, числившийся в первом десятке в списке лиц, подлежащих аресту, был доставлен в Софию. Его обвинили в целом ряде покушений, но главным пунктом был взрыв в театре «Одеон». Рассмотрение этого дела в Софийском окружном суде началось 4 мая 1925 года. Спустя всего 16 дней Прудкин и оба исполнителя теракта были приговорены к смертной казни, которую Прудкину заменили потом на многолетнее тюремное заключение.

Антон Прудкин после приговора провел в тюрьме 11 лет (май 1925 – апрель 1936), за все эти годы он никогда не признавал свой вины, написал и издал двухтомные воспоминания «Записки на моряка» (София, 1931), недавно переизданные в Болгарии.

4 апреля 1936-го он вышел из тюрьмы и поселился в Варне. Несмотря на установленную за ним слежку, Антон вскоре через знакомого ему писателя-коммуниста Крыстю Белева вступил в контакт с советской военной разведкой. Выполнял ее задания и, в частности, будучи хорошим картографом, составил полную и точную карту черноморского побережья с указанием всех баз и укреплений.

Никола Райков Белопитов, числившийся в резидентуре под оперативным псевдонимом «Драмин», родился 28 марта 1901 года в Болгарии, в городе Панагюриште. Здесь он создал и возглавил комсомольскую организацию, в 1920-м вступил в БКП. Неоднократно арестовывался за участие в Сентябрьском восстании 1923 года. Отбыв очередной срок, уехал учиться в «вольный город» Данциг (ныне Гданьск, Польша). Там вступил в Компартию Германии под псевдонимом Николаус Фрай, по партийной работе был связан также и с работавшими нелегально в Германии польскими коммунистами.

С Разведупром Штаба РККА Никола сотрудничал с 1928 года. К разведработе его привлек советский разведчик, действовавший под псевдонимом Пауль Бекерт. Но как это бывало нередко в те времена, партийную работу Белопитов не бросил и совмещал ее с выполнением разведывательных заданий. В следующем году он получил в Данциге диплом электроинженера и вернулся в Болгарию.

На родине Никола работал механиком на гидроэлектростанции «Выча», в Главной дирекции службы «Почта, телеграф, телефон» (ПТТ). Под руководством Димитра Ананиева участвовал в масштабной операции по изъятию и копированию шифрованной государственной и дипломатической переписки, выполнял также и партийные задания.

Когда в 1934-м Белопитова уволили из ПТТ, он для прикрытия своей нелегальной деятельности создал собственную фирму «БеКоП» по производству и импорту радио- и электротехнической аппаратуры.

Георгица Александрова Карастоянова родилась 18 декабря 1897 года в Румынии, городе Калафат. Состояла в Болгарской компартии с 1919-го, окончила Международную ленинскую школу в Москве. Вместе с мужем Александром Гавриловым Карастояновым активно занималась подготовкой Сентябрьского восстания 1923 года в городе Лом, в самом восстании участвовала в качестве руководителя санитарной службы и агитатора. Мужа Георгицы Александра захватили военнослужащие правительственных войск и без суда и следствия расстреляли. Она сама была приговорена по тому же делу к смертной казни, но впоследствии ее амнистировали.

Георгица эмигрировала сначала в Австрию, а затем во Францию и только через три года вернулась на партийную работу в Болгарию. Тем временем ее детей – Лили, Лену и Сашу – удалось переправить в СССР. Но власти не забывали Карастоянову и продолжали следить за ее деятельностью, в 1929-м она была приговорена к 5 годам лишения свободы, но ей удалось избежать ареста, покинуть страну и добраться до Москвы.

В столице СССР Карастоянова прошла специальную подготовку и по линии Коминтерна вместе мужем Димитром Илиевым была направлена в Китай, где супруги проработали почти 2 года (1932–1933) под «крышей» австрийской торговой фирмы «Штерн». Георгица и Димитр вели наблюдение за деятельностью японцев в Маньчжурии, связь с Москвой поддерживали по радио. Последующий год с небольшим они выполняли разведывательные задания во Франции и Германии, потом вернулись в Москву, там Георгица руководила сектором болгарских женщин в Коминтерне.

Приехав вместе с мужем в Болгарию в 1934-м, Карастоянова занималась партийной и разведывательной работой. Связь поддерживала с некоторыми разведывательными группами и резидентами советской военной разведки в стране. Источниками ее информации являлись, в частности, офицеры болгарской армии, в их числе и командир дивизии. Сведения в Москву передавались по радио. В 1938-м Георгица была интернирована как коммунистка, находилась в концлагерях в Несебре и Ардино. А Димитр Илиев («Император») продолжал их общее дело.

Югослав Светолик Михайлов Вуксанович родился в 1886 году. Жил в городе Ниш, работал машинистом. Регулярно каждые два месяца посещал Софию и встречался со своими руководителями. В парке «Докторска градина» полицейские агенты (официально в Болгарии их называли разузнавачи – разведчики) наблюдали, как он общался с Василием Григорьевым, атташе по печати советского полпредства. Иногда Вуксанович приходил и в посольство, откуда его вывозили на машине с дипломатическими номером, чтобы легче было оторваться от слежки.

Но так было не всегда. Начальник группы наблюдения отделения «А» докладывал: «27.IV.1940 г. Св. Вуксанович был задержан на выходе из Советского посольства. Во время допроса в ДП он признался, что получал задания от Советского посольства в Софии по линии военного шпионажа в пользу СССР. Он обещал, что, приезжая в Софию, будет давать нам сведения о своей работе в Советском посольстве. Вуксанович не исполнил своего обязательства, и потому ему запретили посещать Болгарию».

Что же касается работы резидентуры ИНО в Болгарии, то эта тема требует отдельного подробного рассказа.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 20 Авг 2006, 22:09    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 20 август 1829 г. по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.
Войната е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (около 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Студента от София


Регистриран на: 18 Юни 2004
Мнения: 295
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон 21 Авг 2006, 10:45    Заглавие:  

Иван написа:
В тази битка Василий ІІ е спасен от неговата лична гвардия, която се състои от арменци. На гърците Василий не е имал особена вяра. Тези воини са планинци и се чувстват като у дома си в българските планини. А хронистът Григорий Акрополит ще напише: "Истър (Дунав) да беше потекъл обратно, пак нямаше да повярвам, че стрелите на мизите (българите) ще се окажат по-силни от евзонийските (гръцките) копия".
Може би заради този погром по-късно Василий ще ослепи пленените самуилови войници след битката на Беласица. И ще получи прякора "Българоубиец". Е това макетата не могат да му простят. Победил македонски Laughing цар, а се обявява за българоубиец... Wink
Ама на, гръцка му работа. Де да знае, че през ХХ век ще се пръкне държава Македония Laughing Laughing Laughing


Според това което съм чел причината да ги ослепи е яроста, заради смърта на неговият любимец, който водил преследващата отстъпващите българи войска. След като били гонени известно време българите се обърнали срещу византийците. Водени от сина на Самуил -Гаврил Радомир, който става владетел след това, българите помели византийците. Лично Гаврил Радомир пробол в боя любимеца на Императора. Предвид това, което сподели Т-72, май любимеца не Императора е бил... Wink

_________________
В съда към обвиняемия:
- И как стана така, че нокаутирахте тъща си?
- Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
T-72
[Admin]


Регистриран на: 16 Яну 2004
Мнения: 10067
Местожителство: Burgas

МнениеПуснато на: Пон 21 Авг 2006, 11:17    Заглавие:  

и това което се знае
само че искам прдварително да се извиня и да помоля лицата под 18 гд да не го четат
Този любимец е бил любовника на Василии
и след смърта му Самуил наредил да изпратят члена му на Василии
и едно от предположенията за ослепяването е яроста на Василии от получениченият колет от Самуил

_________________
Кръвта вода не става!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
ICQ Номер 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27533
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Авг 2006, 19:50    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Чанаккале. В района на пролива Дарданели вчера беше унищожена откритата преди няколко дни турска мина, съобщава електронното издание на турския вестник “Радикал”. Мината е от османския период. Тя е била поставена преди 91 години по време на войната в Чанаккале с цел охраняване на турското крайбрежие. Мината е унищожена чрез взривяване. Операцията е проведена от специално пристигнали от Истанбул екипи от морски командоси САС. При взрива тонове морска вода са се издигнали на височина над 100 метра, посочва изданието.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
калло

Регистриран на: 09 Яну 2004
Мнения: 7701
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Авг 2006, 20:30    Заглавие:  

по темата Василий - в Гърция си го тачат доста (имат си за какво) и много от улиците се казваха "Василий Българоубиец". Тази година, в името на политкоректността и влизането на България в ЕС, в цяла Гърция сменят имената на тези улици и те вече са само Василий 2... преди месеци смениха всички такива табелки в Атина, а преди седмици бях в Серес, където също всички табелки са сменени...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Иван
[Moderator]


Регистриран на: 27 Юни 2004
Мнения: 1930
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Авг 2006, 20:47    Заглавие:  

Това с промяната на табелите с "Българоубиец" в Гърция е интересно! Сега ние какво ще правим с: "Като не щеш мира - на ти секира!"?
Ей това са политиците! Готови са да изопачават историята заради някакви конюнктурни интереси. Нима е лъжа това, което се е случило на Ключ? Не смятам, че нещо, утвърдило се в съзнанието на народите ни в продължение на 10 века, трябва да бъде променяно. Нито ние, нито гърците, ще се заобичаме повече, след смяната на имената на улиците.

_________________
КОЙТО МОЖЕ - ПРАВИ! КОЙТО НЕ МОЖЕ - ДАВА АКЪЛ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
калло

Регистриран на: 09 Яну 2004
Мнения: 7701
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 24 Авг 2006, 21:39    Заглавие:  

е, просто прякорът не е повод за гордост, пък иначе могат да се гордеят с постиженията на императора. макар да имам доста съмнения за това, доколко днешна Гърция е наследник на Византия Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 2 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, 4, ..., 18, 19, 20 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0935s ][ Queries: 12 (0.0080s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker