Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Жена загина при катастрофа с хеликоптер и след няколко часа беше видяна жива на пътя · Завърши обучението на младши сержанти във ВВУБ Георги Бенковски Долна Митрополия · Сидни в плен на горски мегапожар · Тръмп заплаши с търговски санкции наказва страните от НАТО с ниски разходи за отбрана · Авиоинцидент в САЩ трима загинаха при катастрофа с военен хеликоптер · САЩ ще изпратят 14 000 войници в Близкия изток ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Пет 06 Дек 2019, 15:52
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
История
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 18, 19, 20 Следваща
Автор Съобщение
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 05 Юли 2006, 10:38    Заглавие:  История  

Cool Cool Cool
В Македония е издадена книга на професора от Тетовския университет Фаузи Скендери, която събуди реакциите на обществото, чувствително към етническите въпроси и самоопределението на македонците. В книгата се казва, че македонците от източната част на страната са българи, а тези от западната част са албанци, предаде кореспондент на БТА във вторник.

В труда на професора македонците се наричат славомакедонци, държавата е назована с официалното й международно име Бивша югославска република Македония, а бежанците от Егейска Македония се наричат гръцки колонизатори.

Авторът на книгата, издадена неотдавна в Куманово, съобщава още, че почти всички православни македонци в Западна Македония всъщност са православни албанци. А тези от източната част на страната се страхували да кажат, че са българи, защото властта в Скопие била просръбска.

Реакциите по повод излизането на труда на професора обобщава македонският вестник “Време”, който цитира хора, които са недоволни от факта, че правителството на Македония всъщност е финансирало издаването на тази книга.

Министерството на културата на Македония обаче не вижда проблем в издаването на книгата.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Студента от София


Регистриран на: 18 Юни 2004
Мнения: 295
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пет 14 Юли 2006, 13:15    Заглавие:  

Сега се загледах в аватара на Преслав и ми направи впечатление, Цар Симеон Велики. Помня, че преподавателя ни по История в гимназията разказваше, че ние не знаем, как е изглеждало облеклото му, а тази картинка е съвременна интерпретация, която има за основа византийския стил по същото време.
Rolling Eyes

_________________
В съда към обвиняемия:
- И как стана така, че нокаутирахте тъща си?
- Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 15 Юли 2006, 10:04    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 15 юли 1878 г. руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава заповед № 1, с който се създава Българска армия. Българската армия се създава от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и с гореспомената заповед на руския императорски комисар. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) Българската армия е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. Българската армия се състои от Действаща армия – със срок на служба 10 години от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна армия, със срок на служба 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб. През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна. Преустройството на Българската армия продължава и в началото на ХХ в. През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. По време на Балканската война от 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война (1914–1918 г.) към 1 септември 1918 г. – 885 175 души. По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. Българската армия участва в окончателния разгром на хитлеристка Германия през 1944–1945 г. Главната функция на Българската армия е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в политическата промяна на 9 септември 1944 г. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г. и въстанията от юни и септември 1923 г., както и срещу съпротивителното движение в България в периода 1941–1944 г.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 15 Юли 2006, 20:43    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 15 юли 1966 г. се подписва Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електроцентрала в България.
След подробен технико-икономически анализ е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на река Дунав, 5 км източно от гр. Козлодуй. По изходни данни, подготвени от български институти, Топлоелектропроект - Москва и НИИПИЕС "Енергопроект"-София изготвят технически проект и работни проекти за първите четири блока.
Строителството на "АЕЦ Козлодуй" започва на 6 април 1970 г. В изграждането на уникалното и до днес за България съоръжение участват над сто хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, разработени в Енергопроект, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.
Това дава възможност да бъдат съкратени сроковете за изграждане на "АЕЦ Козлодуй” – едва ли има в света друга атомна електроцентрала, изградена за подобен кратък срок, при пълно спазване на всички предписания за строителство.
Въвеждането на мощностите на площадката на "АЕЦ Козлодуй" се осъществява на три етапа.
Първият етап завършва с изграждането на І и ІІ блок, снабдени с водо-водни енергийни реактори с електрическа мощност 440 мегавата всеки (ВВЕР-440, модел В-230). Блоковете са въведени в промишлена експлоатация съответно през юли 1974 и ноември 1975 г.
Успоредно със строителството на І и ІІ блок, през октомври 1973 г. започва изграждането на следващите два блока, което представлява вторият етап на програмата по въвеждане на мощностите. Блокове ІІІ и ІV са въведени в промишлена експлоатация съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Инсталираните реактори ВВЕР-440, модел В-230 имат корпуси с неръждаема наплавка и усъвършенствани системи за безопасност.
Въвеждането в експлоатация на V и VІ блок с реактори ВВЕР-1000/В-320 (трети етап) е осъществено съответно през септември 1988 г. и декември 1993 г. Новите блокове са оборудвани със системи за автоматизиране на технологичните процеси.
Изградено е и хранилище за отработило ядрено гориво (ОЯГ) и временно хранилище за ниско и средноактивни отпадъци. Изграден е и комплекс съоръжения за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО) и склад за временно съхраняване на контейнери с преработени РАО.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 18 Юли 2006, 09:51    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Членовете на Българския национален конгрес в руската република Татарстан се опитват да пренапишат руската история, писа в. "Московский комсомолец". Все пак не става дума за цялостна промяна, а само за периода на татаро-монголското владичество и най-вече на неговите трактовки в учебниците по история, уточнява вестникът. Организацията вече е подала иск срещу Министерството на образованието и науката на Руската федерация пред Тверския съд в Москва, е съобщил пред изданието нейният председател Гусман Халилов.

Българският национален конгрес протестира срещу факта, че в общите учебници по история в Русия се говори само за монголо-татарско нашествие и период на господство на Златната орда, а алтернативните версии изобщо отсъстват или са максимално подценени. Според тях в помагалата изобщо не става дума за това, че казанските татари нямат нищо общо с монголо-татарите, а всъщност са волжки българи. Вместо това в учебниците се говори само за нашествието на монголите и татарите през XIII век и последвалото непонятно превръщане на българите в татари.

"Образователната система в Русия предлага на децата лъжливи познания за казанските татари, покорени от руснаците в името на окончателното отхвърляне на татарското иго, казва Халилов. Така от деца руснаците се запознават по превратен начин с татарското нашествие и "тежкото татарско иго" и тази информация налага у тях идеята за народите грабители и служи като импулс за омраза към хората от друга националност." Това трябва да се промени, а учебниците трябва да се пренапишат, твърдят от Българския национален конгрес.

Първата инстанция, към която са се обърнали българите, обаче отказала да разгледа иска им с аргумента, че обществените движения нямат право да искат от съда защита на правата, свободите и законните интереси на всички граждани на Руската федерация. Конгресът не се съгласил с това твърдение и се обърнал към по-висока инстанция, която трябва да разгледа казуса през август. Ако отново се стигне до отказ, ищците вероятно ще се обърнат към Европейския съд, заключава "Московский комсомолец".

---------------

Волжка България, или Идел Болгар, е държава, съществувала между VII и XIII век около реките Волга и Кама на територията на днешната Руска федерация. От гледна точка на населението днешен Татарстан е именно наследник на Волжка България. Държавата е основана около 660 г. от кан Котраг, син на кан Кубрат. През 922 г. държавата приема исляма като официална религия и създава една добре развита българско-ислямска цивилизация. Според някои източници Аспарухова България е поддържала дипломатически отношения с Волжка България. Тя съществува до XIII век, когато е разрушена по време на монголското нашествие и впоследствие територията й влиза в състава на Златната орда.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 19 Юли 2006, 13:01    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Click to see if image is larger
РУС-2 ПРОТИВ ЛЮФТВАФФЕ

ПЕРВАЯ ОТЕЧЕСТВЕННАЯ РЛС КОНТРОЛЯ ВОЗДУШНОГО ПРОСТРАНСТВА ХОРОШО ЗАРЕКОМЕНДОВАЛА СЕБЯ УЖЕ В ПЕРВЫЕ МЕСЯЦЫ ВОЙНЫ



65 лет тому назад истребительная авиация и зенитная артиллерия Московской зоны ПВО, дислоцирующиеся в Москве и Подмосковье, успешно отразили первый массированный налет бомбардировочной авиации фашистской Германии на столицу Советского Союза - Москву. Задачу сровнять Москву с землей авиация противника не выполнила, потому что первая отечественная радиолокационная станция контроля воздушного пространства РУС-2, развернутая под Можайском, своевременно обнаружила полет более 200 немецких бомбардировщиков и передала информацию о них для наведения и целеуказания зенитной артиллерии. В результате умелых действий воинов 1-го корпуса ПВО и 6-го истребительного авиационного корпуса большая часть фашистской авиации была уничтожена или, сбросив бомбы на дальних подступах к столице, убралась восвояси.
После окончания Первой мировой войны все развитые страны особое внимание уделяли развитию авиации. Обоснованием необходимости быстрого роста Военно-воздушных сил была теория воздушной войны, в которой доказывалась возможность достижения победы в "молниеносной войне" ударами авиации с воздуха при второстепенной роли Военно-морского флота и Сухопутных войск.

Этой теории следовала и Германия. В ней, к примеру, за 1932 г. было изготовлено 150 самолетов, а уже в 1940 г. ежегодный выпуск составлял более десяти тысяч штук. Наряду с количественным ростом авиации совершенствовалось ее качество за счет увеличения дальности полета (до 3000 км), скорости (до 570 км/ч), высоты полета (до 12 км), улучшения стрелково-пушечного вооружения. К началу 30-х гг. началось серийное производство бомбардировщиков "Хейнкель-111", "Дорнье-17", пикирующего бомбардировщика "Юнкерс-87". В конце 30-х гг. на вооружение поступил двухмоторный пикирующий бомбардировщик "Юнкерс-88".

Click to see if image is larger

К началу Второй мировой войны в составе ВВС ведущих стран мира преобладали бомбардировщики, то есть самолеты нападения. Советское военно-политическое руководство принимало кардинальные меры по созданию и совершенствованию надежной противовоздушной обороны как одного из наиболее важных условий жизнедеятельности страны.

Техническую основу сил и средств Противовоздушной обороны Советского Союза в межвоенный период составляли зенитная артиллерия и пулеметы, самолеты-истребители, аэростаты заграждения, прожекторы, акустические и оптические средства обнаружения воздушного противника.

Основой Службы воздушного наблюдения, оповещения и связи (ВНОС) в этот период являлись визуальные наблюдательные посты, оснащенные оптическими и акустическими средствами наблюдения и средствами связи для передачи данных о складывающейся воздушной обстановке. Координаты воздушных объектов определялись постами с большими ошибками и только в хороших погодных условиях.

Для обнаружения и определения координат воздушных целей в темное время суток и сложных метеоусловиях требовались более совершенные инструментальные средства, а увеличение скорости и дальности полета самолетов предполагало заблаговременное их обнаружение. С этой целью в развитых странах, в том числе и в СССР, в 30-х гг. были развернуты научные исследования по радиообнаружению самолетов. В октябре 1933 г. Главное артиллерийское управление Красной Армии выдало задание Центральной радиолаборатории (ЦРЛ) Главного управления электронной промышленности на проведение научных и экспериментальных работ по обнаружению воздушных целей с помощью радиолокации.

ПОД ШИФРОМ "РЕДУТ"

Первый эксперимент по радиообнаружению гидросамолета был проведен 3 января 1934 г. Дальность обнаружения составляла 600-700 м при высоте полета 100-150 м. Это было рождением практической радиолокации в нашей стране.

В январе 1934 г. к работам по радиообнаружению был подключен Ленинградский электрофизический институт (ЛЭФИ). Ученые и инженеры ЦРЛ и ЛЭФИ осуществляли работы по созданию средств радиообнаружения для зенитной артиллерии. К 1938 г. больших успехов по дальнему радиообнаружению самолетов в интересах службы ВНОС добились ученые Ленинградского физико-технического института (ЛФТИ) под руководством Ю.Б. Кобзарева.

Таким образом, к концу 30-х гг. появилась научная и экспериментальная база, позволяющая перейти к разработке радиолокационных станций, предназначенных для обнаружения самолетов, основанных на принципе отражения от целей электромагнитных волн.

В августе 1938 г. прошли испытания экспериментальной импульсной установки радиообнаружения самолетов, разработанной в ЛФТИ. Экспериментальная установка не позволяла определять предельную дальность обнаружения воздушной цели в зависимости от высоты. Однако, несмотря на это ее конструктивное несовершенство, была достигнута требуемая заказчиком дальность обнаружения самолета на высоте 1500 м, которая составляла 50 км.

Учитывая степень технической проработанности экспериментальной установки и не найдя согласия предприятий промышленности довести ее до опытного образца, ЛФТИ при участии НИИ связи и особой техники (НИИСТ) продолжил работы по ее совершенствованию.

Click to see if image is larger

Не дожидаясь окончания работ ЛФТИ, Управление связи Красной Армии внесло в феврале 1939 г. в Комитет Обороны при СНК СССР предложение о разработке промышленностью двух опытных образцов станции на базе расчетов и экспериментальных работ Ленинградского физико-технического института.

Разработку и изготовление опытных образцов РЛС Управление связи РККА предложило поручить московскому НИИ-20 (ныне - Всероссийский научно-исследовательский институт радиотехники), имеющему многолетний опыт создания сложных радиотехнических систем в области радиосвязи. Выбор НИИ-20 был не случаен. Специалисты Управления связи РККА понимали, что создание первой отечественной радиолокационной станции контроля воздушного пространства, удовлетворяющей потребности войск, потребует дополнительных исследований и полной конструктивно-производственной переработки экспериментальной станции ЛФТИ.

В апреле 1939 г. Комитет Обороны при СНК СССР принял решение о разработке и изготовлении НИИ-20 двух опытных образцов радиодальномера дальней разведки. В феврале-марте 1939 г. институту было предложено ознакомиться со всеми материалами и результатами исследований, которые были получены при проведении работ под шифром "Редут" в Ленинградском физико-техническом институте.

О результатах ознакомления с отчетами и другими материалами ЛФТИ сотрудники НИИ-20 А.Б. Слепушкин, Н.И. Белов и Н.А. Петров доложили своему руководству:

"Примененный для целей обнаружения самолетов принцип рассеяния электромагнитной энергии летящим самолетом и наблюдения прямого и обратного сигналов на экране катодного осциллографа можно считать пригодным для практического пользования. Примененная для этой цели схема импульсного передатчика и приемника в основном удовлетворяет поставленной цели... Синхронная развертка изображения недостаточно доработана. Дальность действия установки - 50-55 км при высоте полета самолета СБ - 1000 м и расположении приемной и передающей антенн на высоте 12-15 м. Определение азимута объекта недостаточно хорошо обследовано. Согласно данным в отчетах и информации Ю.Б. Кобзарева снижение расположения приемной и передающих антенн уменьшит дальность обнаружения самолетов. Влияние местных экранирующих предметов тоже приведет к сокращению дальности. Конструктивное оформление схем в данном виде следует считать неудовлетворительным как со стороны удобства обслуживания установки, так и со стороны устойчивости схемы под действием изменения температур, влажности, тряски и тому подобных факторов. Генераторная лампа изготовлена кустарным способом в мастерских в/ч 9456 и имеет ряд конструктивных недостатков. В настоящее время завод №211 занят переработкой данного типа лампы. В апреле с.г. предполагается произвести испытания первых образцов этих ламп, после чего выяснится срок службы этих ламп и возможность их применения".

Из этой информации видно, какую большую работу предстояло провести НИИ-20, чтобы создать в Советском Союзе первый опытный образец радиолокационной станции. Дирекции НИИ-20 (в период с 1937 по 1941 гг. институтом руководил В.Ф. Захаров) А.Б. Слепушкин доложил о возможности разработки опытного образца радиолокационной станции.

Всю работу по созданию РЛС предлагалось провести в несколько этапов: провести дополнительные испытания экспериментального образца ЛФТИ по обнаружению самолетов различных типов на разных дальностях и высотах полета; создать экспериментальные образцы основных комплектующих станции; разработать конструкторскую документацию на изделие; провести изготовление и испытание опытного образца.

Однако Управление связи РККА внесло предложение в Комитет Обороны при СНК СССР о включении в план НИИ-20 срочного задания по разработке РЛС "Редут". Согласно этому заданию НИИ-20 должен был разработать и изготовить, а затем представить на государственные испытания два образца РЛС "Редут" в апреле 1940 г.

С первых же дней выявились большие затруднения в выполнении задания правительства. В институте не хватало квалифицированных специалистов, не было опыта разработки РЛС, не хватало, а то и просто не было нужной измерительной аппаратуры, мощных генераторных ламп, отсутствовала кооперация с внешними предприятиями по комплектующим изделиям. Не было специальных автомобильных кузовов с вращающимися кабинами, аппаратуры синхронной передачи для обеспечения синфазного вращения кабин. Тем не менее аванпроект РЛС "Редут" институтом был выполнен в весьма короткий срок. 8 июля 1939 г. он был утвержден.
Click to see if image is larger

образец радиодальномера дальней разведки. Они определяли назначение и принцип работы РЛС, дальность действия, точность измерений, устойчивость работы, зону наблюдения, скорость обнаружения целей, численность обслуживающего персонала, требования к комплектующим, технике безопасности, условиям эксплуатации, метеоусловиям.

В апреле 1940 г. были изготовлены два опытных образца РЛС "Редут-40". Это был двухантенный вариант РЛС с двумя синхронно вращающимися кабинами. В передающей кабине внутри фургона, вращающегося на шасси автомашины ЗИС-6, был расположен генератор на лампах типа ИГ-8 мощностью 50 кВт в импульсе производства завода "Светлана" (с рабочей длиной радиоволны - 4 м). В приемной кабине внутри фургона, вращающегося на шасси автомашины ГАЗ-3А, размещалась приемная аппаратура. Отметки от целей отображались на экране электронно-лучевой трубки.

На крышах фургонов были установлены антенны типа "волновой канал". Антенна состояла из активного вибратора, рефлектора и пяти директоров. Агрегат питания мощностью 30-40 кВт был смонтирован на третьей автомашине ГАЗ-3А.

Разработка, регулировка, испытания первых двух образцов РЛС "Редут-40" проводились под руководством и при непосредственном участии А.Б. Слепушкина. Разработку аппаратуры для передающей машины возглавлял Л.В. Леонов, приемной машины - С.П. Рабинович. Работы по системным вопросам вели Р.С. Буданов, И.И. Вольман, В.Ф. Шумских, по блокам и системам - Ю.К. Адель, Н.Г. Коваленок, Л.В. Леонов, Д.С. Михайлевич, М.З. Мальцев, B.C. Овнанян, В.В. Самарин. Конструирование было выполнено И.Т. Зубковым, С.П. Заворотищевым и Е.М. Ромашовым.

ПРОВЕРКА БОЕМ

В целях ускорения принятия решения о поставках РЛС в войска нарком обороны 31 мая 1940 г. издал приказ о проведении совместных полигонных и войсковых испытаний станции. Один образец РЛС испытывался на полигоне заказчика, второй - в войсковой части службы ВНОС. Оба образца успешно прошли испытания. И 26 июля 1940 г. приказом наркома обороны РЛС "Редут" была принята на вооружение частей ВНОС под названием "РУС-2". А постановлением Комитета Обороны при СНК СССР от 27 декабря 1939 г. НИИ-20 было поручено изготовить до 1 января 1941 г. 10 комплектов РЛС РУС-2.

Во время проведения совместных испытаний институтом было внесено большое количество усовершенствований в РЛС, все они были учтены при серийном производстве опытной партии. К 10 июня 1941 г. все десять комплектов РЛС РУС-2 были сданы Управлению связи РККА.

Радиолокационная станция РУС-2 позволяла обнаруживать самолеты на больших расстояниях (предельная дальность обнаружения - 150,0 км) и на всех высотах, определять дальность до них (точность определения - 1000,0 м), азимут (точность определения - 2-3°), вычислять скорость полета. Станция распознавала группы и одиночные самолеты, при нахождении их на разных азимутах и дальностях в пределах зоны обнаружения РЛС. Используя информацию от РЛС РУС-2, командование частей ПВО впервые могло контролировать значительный объем воздушного пространства (радиус - до 120,0-150,0 км), оценивать и прогнозировать формы и способы боевого применения авиации противника, планировать боевые действия своей авиации и зенитной артиллерии. Поставки РЛС РУС-2 в войска значительно повысили эффективность противовоздушных группировок.

Одновременно с разработкой радиолокационной станции РУС-2 НИИ-20 проводил исследования по ее совершенствованию, в направлении замены двухантенной системы на одноантенную. При этом была поставлена задача оставить фургон неподвижным, а вращать только антенну. Осуществив такую модернизацию, можно было бы избавиться от сложных систем вращения и синхронизации, уменьшить трудоемкость изготовления РЛС в 1,5-1,7 раза, значительно уменьшить потребляемую мощность. Уменьшение трудоемкости изготовления станции позволяло увеличить выпуск изделий без увеличения производственных площадей, снизить стоимость РЛС, повысить надежность, упростить эксплуатацию РЛС РУС-2 в войсках.

Главная задача научного и конструктивно-технологического плана при модернизации заключалась в совмещении работы передающей и приемной аппаратуры станции на одну антенну. Инженер НИИ-20 Д.С. Михайлевич, работая над этой проблемой, предложил метод построения одноантенной РЛС, основанный на использовании свойств четвертьволновой линии. На основании этой идеи в институте была разработана схема коммутации передающей и приемной аппаратуры на одну антенну. После проверки данной схемы в реальных условиях Д.С. Михайлевич 5 февраля 1941 г. подал заявку на изобретение (авторское свидетельство было выдано 12 февраля 1941 г.). Кстати, проблема коммутации передающей и приемной аппаратуры на одну антенну в Англии и США оставалась не решенной в течение ряда лет. Поэтому в английских и американских радиолокационных станциях систем ПВО использовались раздельные антенны.

Передающие устройства также были модернизированы. В них были применены новые, более экономичные генераторные лампы, новая схема генерирования импульсов на тиратроне. Это позволило значительно уменьшить массу и габариты аппаратуры, а также рентгеновское излучение. Модернизации подверглись и другие комплектующие изделия. Так, из индуктивно связанных цепей был создан бесконтактный токосъемник, сложный "яркостный" индикатор был заменен более простым "амплитудным".

В сентябре 1940 г. Управление связи Красной Армии заключило договор с НИИ-20 на разработку опытного образца одноантенной станции дальнего обнаружения "Редут-41".

РЛС "Редут-41" была разработана в 1941 г. Ее приняли на вооружение также под названием РУС-2. В 1941 г. на заводе №208 было начато производство РЛС РУС-2 на двух автоприцепах. Одновременно с изготовлением и поставкой в войска мобильных РЛС РУС-2 Управлением связи РККА в конце 1940 г. было выдано задание НИИ-20 на разработку и изготовление десяти РЛС "Пегматит" в стационарном варианте исполнения для частей службы ВНОС.

Разработка РЛС "Пегматит" осуществлялась тем же коллективом сотрудников института под руководством А.Б. Слепушкина и представляла собой коренную модернизацию аппаратуры станции "Редут" в разборном виде с ее перевозкой в укладочных ящиках любым видом транспорта (вплоть до гужевого). Аппаратура РЛС могла размещаться в землянке, палатке, окопе, что было очень важно для подразделений службы ВНОС. Даже мачта-тренога для антенны изготавливалась на месте развертывания из деревянного подручного материала (позже в комплект РЛС стала входить разборная мачта из металлических труб).

В мае 1941 г. институт сдал заказчику первые две РЛС "Пегматит", которые успешно прошли полигонные испытания. Начавшаяся война и эвакуация НИИ-20 в г. Барнаул не позволили закончить изготовление опытной серии РЛС в 1941 году. Уже будучи в эвакуации, в 1942 г. НИИ-20 изготовил 10 комплектов опытных образцов и 20 комплектов серийных РЛС. В начале 1942 г. станция "Пегматит" была принята на вооружение под названием РУС-2с.

РЛС "Пегматит" опытной серии были поставлены в Московскую зону ПВО и получили высокую оценку командования по своим тактико-техническим характеристикам и высокой надежности. Станция РУС-2с и ее модернизированный вариант "Пегматит-2м" (П-2м) выпускались НИИ-20, а также заводами №№252, 339, 703, привлекаемыми к производству радиолокационных станций, в течение всей войны.

Предельная дальность обнаружения РЛС РУС-2с и П-2м составляла 160 км, точность определения дальности - 1000 м, точность определения азимута - 2-3°.

Всего с 1940 по 1945 г. было произведено и поставлено в войска 607 станций РУС-2 и РУС-2с. Количество выпуска РЛС по годам приведено в таблице 1.

За успехи НИИ-20 в разработке и изготовлении станций дальнего обнаружения РУС-2 и РУС-2с была присуждена Государственная премия А.Б. Слепушкину, Л.В. Леонову, Д.С. Михайлевичу, В.В. Тихомирову, И.И. Вольману.

Необходимо отметить, что по простоте конструкции, надежности функционирования, трудоемкости изготовления, по времени развертывания и свертывания радиолокационные станции РУС-2 и РУС-2с значительно превосходили радиолокационные станции, разработанные и произведенные в Англии, США и Германии. Основные тактико-технические характеристики подвижных и перевозимых радиолокационных станций, производимых в СССР, Англии, США и Германии во время Второй мировой войны, приведены в таблице 2.

Многие специалисты НИИ-20 добровольно ушли на фронт, работали в составе расчетов РЛС, попали в 337-й отдельный батальон ВНОС в составе 1-го корпуса ПВО Московской зоны ПВО.
По мере поступления радиолокационной техники в части службы ВНОС Московской зоны ПВО накапливался опыт боевого применения этой техники. Дальнее обнаружение самолетов противника (120-150 км) позволило своевременно оповещать свою авиацию и части зенитной артиллерии о налетах, а в ходе боя осуществлять наведение своих истребителей и управление огнем зенитной артиллерии.

По замыслу немецкого руководства предполагалось разрушить промышленные предприятия Москвы, административно-правительственные учреждения, органы военного управления, посеять панику и страх у населения. Все это накладывалось на временные неудачи Красной Армии на фронтах.

Основным средством обнаружения немецких самолетов в Московской зоне ПВО являлась Служба воздушного наблюдения, оповещения и связи. Кроме ВНОС, воздушное наблюдение вели наземные части ПВО, пограничные, железнодорожные и пожарные подразделения.

Наблюдательные посты ВНОС располагались на расстоянии порядка 10 км один от другого. На территории Московской зоны ПВО они были расположены по системе круговых поясов постов, ВНОС состояла из 3-5 полос: первая на расстоянии 15-20 км от Москвы, последующие - на расстоянии 20-25 км. На существующую систему наблюдательных постов службы ВНОС накладывалась система радиолокационного обнаружения. Позиции радиолокационных станций были совмещены с наблюдательными постами ВНОС.

Наличие РЛС РУС-2 в Московской зоне ПВО способствовало согласованным действиям истребительной авиации и зенитной артиллерии. В первые дни войны использовались два способа взаимодействия между ними: сосредоточение усилий или распределение задач по зонам боевых действий.

Сосредоточение усилий являлось сложным способом взаимодействия. При этом авиация и зенитная артиллерия могли действовать и по одной цели. В ночных условиях и при плохих метеоусловиях основной и порой единственной информацией о противнике и своих истребителях являлись сообщения, получаемые с помощью станций РУС-2. При этом инициатива в выборе целей отдавалась авиации.

Распределение задач по зонам боевых действий предусматривало ввод в бой истребителей на дальних подступах к Москве, затем зенитной артиллерии среднего калибра (85 и 76,2 мм) на ближних подступах к городу, зенитной артиллерии малого калибра (37 и 25 мм) и зенитных пулеметов - непосредственно над объектами. Способ распределения задач по зонам боевых действий был основным.

Согласно плану нападения на СССР "Барбаросса" самый крупный в Германии 2-й воздушный флот (половина самолетного парка люфтваффе - около 900 самолетов) должен был поддерживать группу армий "Центр". С первых дней войны в течение четырех месяцев продолжалось противостояние войск Московской зоны ПВО и 2-го воздушного флота Германии. Авиация противника выполнила десятки массированных налетов. Всего было выполнено 8500 самолето-вылетов. Все налеты были успешно отражены. Но особое место занимает первый успех воинов ПВО в ночь на 22 июля 1941 г.

Благодаря эффективным действиям Московской зоны ПВО, немецкая авиация, превратившая в руины многие города Европы, не смогла причинить значительного ущерба нашей столице. В ночь на 22 июля 1941 г. было уничтожено 22 вражеских бомбардировщика. Однако вклад воинов Московской зоны ПВО не исчерпывается лишь ущербом, который они причинили авиации противника. Всем стало ясно: столица СССР неприступна и победа обязательно будет. Противник вынужден был прекратить налеты, не решив своей задачи.

МЫ ПОМНИМ

Отмечая 65-ю годовщину отражения первого воздушного налета фашистской авиации на город-герой Москву, Командование специального назначения совместно с Всероссийским НИИ радиотехники 22 июля 2006 г. проведет праздничные мероприятия в Можайске у памятника воинам-локаторщикам противовоздушной обороны, погибшим в годы войны. Памятник установлен на месте, где во время отражения налета размещалась позиция радиолокационной станции РУС-2.

В ходе праздничных мероприятий будет организован торжественный митинг, возложение гирлянды "Славы" и цветов к памятнику, проведен показ образцов техники радиотехнических и зенитных ракетных войск Командования специального назначения, состоятся показательные выступления учебно-пилотажных групп "Русские витязи", "Стрижи".


Вадим КОРЛЯКОВ
генеральный директор ОАО "Всероссийский научно-исследовательский
институт радиотехники" (автор выражает благодарность руководству
войск Командования специального назначения за предоставленные
архивные материалы и лично ветерану Войск ПВО
Игорю Николаевичу Докучаеву)

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет 20 Юли 2006, 09:39    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 20 юли 791 г. е осъществена победа на българската армия, командвана от хан Кардам в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византийската войска и в сражение й нанасят поражение. Загиват много ромейски войници и военачалници.
Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб 22 Юли 2006, 11:40    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Замъкът Ал Керак бил опора за кръстоносците на изток


Проф. дин Николай ОВЧАРОВ

--------------------------------------------------------------------------------

На изток от Мъртво море, в Йордания се извисява гола планинска верига. Оттам нататък е безкрайната пустиня и тя играе ролята на естествена преграда към Светите земи, намиращи се на запад. Именно по нея през ХII в. дошлите от Европа кръстоносци изграждат последната линия от мощни крепости срещу ислямското море. Най-известна от тях е замъкът Керак или Ал Керак, както го наричат арабите.
И днес огромната твърдина поразява със своите размери. Кацнала на хълм с височина над 300 м, тя е построена от огромни блокове жълт пясъчник, сливащ се с цвета на обграждащата я пустиня. От запад и изток крепостта е защитена от отвесни склонове, а от север и юг строителите са прокопали дълбоки ровове. През Средновековието вътре се е влизало единствено по подвижен дървен мост. Обширната вътрешност е разделена на два двора. Основен е горният, където се извисява грандиозната жилищна кула на феодала. Пак там са църквата, стражевите и обслужващите помещения. Долният двор пък е бил място за събиране на войските при избухване на война.
Но замъкът Керак е имал друг, скрит от погледите живот. Целият скален масив под него е надупчен от безброй засводени галерии, стотици помещения и тайни проходи. Местните хора твърдят, че подземията са на седем етажа. В по-голямата част галериите не са проучени и само ехото свидетелства за тяхната дължина. Понякога екскурзоводите хвърлят надолу запалено парче вестник, което угасва на незнайна дълбочина. И сякаш ни отвежда в недрата на историята.
Замъкът Керак е построен в 1142 г. от рицаря Пайон Лебутелие като звено в отбраната на създаденото преди половин век Ерусалимско кралство. Но особено известен става той по време на епичните войни през 70-80-те години на ХII в. между западните кръстоносци и султана на Сирия и Египет Салах ад Дин или Саладин, както е по-известен в романите. Завършилият теология в Дамаск прочут мюсюлмански владетел си поставя за цел ликвидирането на създадените след Първия кръстоносен поход християнски държави по Светите земи. Основен негов противник е ерусалимският крал Балдуин IV. И тук се намесва един човек, когото съдбата ще свърже със замъка Керак. Това е храбрият рицар Рено дьо Шатильон.
Ожесточената война продължава няколко години с променлив успех. В 1181 г. владетелят на крепостта и управител на Трансйордания Рено дьо Шатильон предприема смела акция. Той достига почти до свещения за мюсюлманите град Мека, като по пътя ограбва богат керван, идващ от Дамаск. Плячката е невероятна -
200 000 златни монети. Султан Саладин иска от Балдуин IV да му бъде върнато съкровището, но той се оправдава, че не може да накара Рено да направи това. Тогава арабите обсаждат рицаря в замъка Керак. Кралят обаче бързо пристига на помощ и падането на твърдината е предотвратено.
В края на 1182 г. управителят на Трансйордания построява цял флот и на части го пренася с камили до Червено море. Корабите са пуснати на вода и започват да нападат мюсюлманските градове по крайбрежието и да пленяват търговските съдове на врага. Самият Рено дьо Шатильон пък с конен отряд атакува другия град на Пророка - Медина. Но египетският флот и сухопътните войски на арабите предприемат контраофанзива. Християнските кораби са потопени, конният отряд е изтласкан в безводната пустиня и унищожен. Самият Рено се спасява по чудо и се оттегля в замъка Керак.
Следващата година султан Саладин навлиза в територията на франките и завзема доста крепости. Към средата на ноември достига Керак и го обсажда отново. На 4 декември мюсюлманите са прогонени от войските на графа на Триполи Раймунд III. Атаката се повтаря през 1184 г. и отново граф Раймунд III успява да неутрализира арабската обсада. Няколко месеца по-късно, през март 1185 г., Балдуин IV умира от тежка болест едва на 24 години. Това е сигнал за решителното настъпление на султан Саладин.
4 юли 1187 г. - мюсюлманските армии нанасят тежко поражение на кръстоносците в решителната битка при Хитин. В него загиват много рицари, сред които и Рено дьо Шатильон. Започва мощно настъпление в земите на християните. Една след друга падат главните крепости Ерусалим, Белвур, Босфор, Саон, Сафат. След щурм най-сетне е превзет и Керак. В 1193 г. умира султан Саладин, след като е сключил с християните изгоден мир. Макар католическите страни да предприемат в 1189 г. нов кръстоносен поход, воден от кралете на Франция, Англия и Германия, те не успяват да възстановят позициите си на Светите земи. А отдалечените и трудно защитими замъци в Йордания никога повече не се връщат в ръцете на християните. Такава е и съдбата на Керак, който продължава да съществува като крепост на исляма.


--------------------------------------------------------------------------------


Епопеята на кръстоносните походи
През 1095 г. папа Урбан II обявява във френския град Клермон кръстоносен поход за отвоюване на Светите земи от мюсюлманите. В 1099 г. е завладян Ерусалим и той става столица на кралство. Други държави на християните там са Антиохийското княжество, Едеското графство и графство Триполи. След пораженията ислямът предприема настъпление. В отговор през 1147 г. е обявен Вторият кръстоносен поход, воден от френския крал Людовик VII и германския крал Конрад III. Третият кръстоносен поход (1189-1192) е предизвикан от загубата на Ерусалим вследствие на войните със Саладин. Следват още пет похода, но те постепенно губят първоначалния си възвишен замисъл и се превръщат в средство за грабеж и унижение на покорените народи.
Султанът спрял обсада заради сватба
При обсадата на Керак от ноември 1183 г. се случва любопитен епизод. Рено дьо Шатильон бил женен за видната аристократка Стефани дьо Мили. Когато войските на Саладин се появяват край замъка, там тече сватбата между сина на Стефани, Онфруа, и принцеса Изабел. Тогава Стефани дьо Мили припомня на Саладин, че някога много отдавна той бил пленник в тази крепост и му били оказани царски почести. Мюсюлманинът не оттегля армията си, но се съгласява да не атакува кулата, където живеели младоженците Онфруа и Изабел. В края на краищата граф Раймунд III освобождава обсадените в замъка.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 25 Юли 2006, 11:02    Заглавие:  

Cool Cool Cool
В нощта на 25 срещу 26 юли войските, предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход, по време на изтеглянето им от Плиска към Сердика (София). В сражението е убит византийският император Никифор І Геник, както и няколко висши военачалници.

Преди историческата победа за младата българска държава, Никифор І Геник преминава старопланинските проходи и бързо превзема, опустошава и опожарява столицата Плиска. Доволен от лесната победата, той потегля назад като взема със себе си съкровищата на българския владетел. По пътя към Константинопол неговите войници продължават да ограбват и опустошават българските земи, но неочаквано за византийцицте при Върбишкия проход българите ги изчакват в засада. Византийската армия е напълно разгромена. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. От него българският хан пие в чест на своята победа.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря 02 Авг 2006, 23:57    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Една от колониалните войни-Южна Родезия белите срещу черните:
http://www.youtube.com/watch?v=5DfUxarHCSc&search=Special%20operations
Доста интересни кадри с "Хънтар".

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Нед 06 Авг 2006, 00:20    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Много добър албум със снимки от Великата отечествена война:
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Click to see if image is larger
Още снимки тук:
http://media.militaryphotos.net/photos/cal?page=1

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 08 Авг 2006, 11:34    Заглавие:  

Cool Cool Cool
На 8 август 1829 г. обединен отряд от българи и руски военни завземат Малък Самоков (дн. Демиркьой, Турция).
В периода 1828-1829 г. се води Руско турска война, която е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Обявена e през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (ок. 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския п-в. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
dechco

Регистриран на: 07 Юли 2006
Мнения: 897

МнениеПуснато на: Вто 08 Авг 2006, 12:21    Заглавие:  

Елемаг, те хубави снимки ама малко нагласени, поне текста. Да знаеш да има Т-34-85 лятото на 1941?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Елемаг
[Moderator]


Регистриран на: 01 Яну 2004
Мнения: 27534
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 08 Авг 2006, 12:26    Заглавие:  

Cool Cool Cool
Текста често няма общо със снимките. По интересни са оръжията на тях. Някои виждам за първи път!

_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Click to see if image is larger
Да бъдеш добър е лесно. Трудно е да бъдеш справедлив!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
калло

Регистриран на: 09 Яну 2004
Мнения: 7721
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 08 Авг 2006, 12:44    Заглавие:  

обаче част от снимките са яко нагласени
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 20 [293 Мнения]   Иди на страница: 1, 2, 3, ..., 18, 19, 20 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОБЩА СТАЯ » ОБЩ АРХИВ » Общи приказки
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0875s ][ Queries: 13 (0.0061s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker