Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Орбан подкрепя Груевски. В ущърб на българските интереси · САЩ дава 500 млн. евро отстъпка за закупуване на F-35 · Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява поне още два мандата · Посмъртно Тръмп отличи Елвис Пресли с президентския Медал на свободата · 5600 морски пехотинци са мобилизирани · "Таймс" обяви анимацията "Маша и мечката" за руска пропаганда ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Нед 18 Ное 2018, 06:17
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Морски и речен бизнес, морски флот и фирми в България
Геров и Скот на Южния полюс!
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [10 Мнения]  
Автор Съобщение
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:24    Заглавие:  Геров и Скот на Южния полюс!  

Ей това сега го гледах на повторение по БТВ в "Шоуто на Слави". Интересно - не бях чувал никога за това. Геров участва в експедицията на Скот, а след това намират тялото му и го погребват. Ще се поразровя и из други източници.

Вторник, 13 ноември 2007 г.

Поредната вълнуваща история, свързана с непознато за българската история име, разказа в шоуто от 13 ноември Росен Петров.
Това е историята на родения през 1878 г. в Копривщица в семейството на търговец Александър Геров, племенник на известния възрожденец Найден Геров.
Четейки книгите на Жул Верн и Майн Рид, младият Геров се запалва по приключенията. Изпратен да учи търговия в чужбина, той бързо се отказва от учението и избира пътя на авантюриста, като през 1902 г. участва в експедиция в Амазония. След като живее в Чили, днешна ЮАР и Австралия, Александър Геров се запознава с Робърт Фалкън Скот – английски офицер, който на сказки набира средства за експедицията си до Южния Полюс. По това време между него и норвежеца Амундсен тече надпревара кой пръв ще стигне крайната южна точка.
За да бъде приет за единственото свободно място в експедицията като водач на кучешки впряг, Александър показва дипломата по ветеринарна медицина на своя брат Димитър. Под това име той участва, а и остава в аналите на експедицията. За него тя свършва успешно, макар четирима, между които и Робърт Скот, да намират смъртта си по обратния път.

Робърт Скот покорява южния полюс месец след Амундсен. На връщане той и спътниците му са застигнати от неочаквана за сезона буря и намират смъртта си. Александър Геров и още няколко души, тръгват от базовия лагер, за да ги търсят. Впоследствие те изграждат гроба на Скот от две шейни.

След края на експедицията, състояла се през 1911 – 1912 година, Александър Геров живее в Нова Зеландия, а после и в Япония, къде загива в началото на 30-те години.

В чест на участието на Александър Геров в експедицията, малък връх в Антарктида е наречен на негово име от заместника на Робърт Скот – Присли.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:26    Заглавие:  

Ето в момента сме изпратили писмо до общината в Копривщица, да сложим паметна плоча на Александър Геров, който нашумя покрай една история, разказана в шоуто. Това е един от малкото известни български пътешественици, участвал в експедиция на Робърт Скот до Южния полюс в началото на 20 век. Александър Геров е племенник на Найден Геров, роден е в къщата на известен възрожденец. Ние решихме да му направим паметна плоча. Александър Геров е напълно забравен. Въобще, моята история се базираше на публикация на журналист в периодичната преса от 60-те години. Журналист, който е слушал разказ на близка на майката на Геров, тъй като неговите писма са унищожени по време на англо - американските бомбардировки над София. По ирония на съдбата – писмата на участник в английска експедиция са унищожени от английски бомбардировки.
Но по-интересното е, че след като историята беше разказана в шоуто, един българин е направил връзка с Кралското географско дружество и ни е изпратил снимки. В дружеството се пазят фотографии на Александър Геров, така че вече знаем как изглежда. Ние ще напишем писмо до Кралското географско дружество, тъй като той там се изписва като Димитри Геров - нали се е представял с друго име и е показал дипломата на брат си за ветеринар, за да го включат в експедицията. Целта на това писмо е, в Кралското географско дружество да разберат истинското му име.
Между другото, покрай многото български експедиции, в Антарктида има много върхове, кръстени на български имена. Хората ще се удивят - аз подготвям една такава история.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:31    Заглавие:  

Българин впрягал кучетата на Робърт Скот

Робърт Скот



Григор Николов

Покорителят на Южния полюс Робърт Скот поверява на един български авантюрист с възрожденска жилка грижата за основната двигателна сила в експедицията му -­ кучешката. Това става по време на втората му експедиция към Южния полюс в началото на 1911 г. Робърт Скот оставя костите си в бялата пустош, но след време Александър Геров се връща, открива тялото му и го погребва по християнски сред вечните ледове.
----
Коренът на Александър Геров е в Хаджигеровия род от Копривщица, който води началото си от първите години на ХVIII век.
Александър е син на Иван Душков, втори братовчед на възрожденеца и енциклопедист Найден Геров, хаджия и поборник за национална свобода. След обесването на Тодор Душанцалията в пловдивския затвор през 1876 г. (копривщенец, прекарал 8 г. по търговия в Египет и завърнал се, за да се обрече на отечеството) Иван Душков запазва дрехите му. Захари Стоянов свидетелства в "Записки по българските въстания" за това: "От дрехите на покойния, които се раздадоха по сиромасите из двора, и аз се сподобих с една риза, която ми даде Иван Душков."
Душков отървал бесилото по време на Априлското въстание и се върнал в Копривщица. Отново подхванал търговия с Арабския свят и натрупал добро състояние. Починал през 1893 г.
През 1878 г. на Иван Душков се ражда четвърти син (от общо 12 деца). Кръщават го Александър, на името на Царя Освободител. Учил във френския колеж в Пловдив и там покрай другите науки се влюбил в

романите на Майн Рид и Жул Верн

Тъй го обзела жаждата за пътешествия. Това обаче се оказало не младежко увлечение, а мечта за цял живот. Геров станал първият алпинист у нас. Често сам-самичък предприемал излети из Стара планина, катерел се по най-непристъпните скали и всявал страх и ужас у близките си. Брат му Димитър, който вече учел в Париж ветеринарна медицина, като разбрал за тези склонности, изпратил на по-младия Александър пикел и алпинистки "котки". Той ги използвал умело, за което свидетелства фактът, че твърде скоро си набавил сбирка от еделвайси.
Александър и другият му брат Душко започнали уроци по английски и в началото на миналия век заминали за Англия. Душко си намерил работа в Лондон и останал там до края на живота си. Александър обаче решил, че улегналият и еднообразен живот на чиновник не е за него. Повод за това екзистенциално решение е първата експедиция на Робърт Скот към Южния полюс през 1902 г. Макар и несполучлива, тя прави огромно впечатление на копривщенеца най-вече с хвърленото предизвикателство към вечните ледове. Александър се опитвал всячески да подражава на своя кумир. Станал моряк и след няколко месеца се озовал в Лисабон.
Оттам писал на домашните си, че е включен в новосформирана експедиция, която трябва да проучи изворите в поречието на Амазонка. В по-късни писма описва приключенията си разказва за схватки с индианци, от които

вземал злато срещу лъскави джунджурии,

споменава, че мнозина от експедицията са загинали в битки срещу местното население. Експедицията завършила в Чили. Оттам Александър се оплакал, че не може да свикне с честите земетресения и търсел начин по-рано да напусне страната. Записал се в екипаж на кораб и от Валпарайсо се озовал в Австралия. Там дълго се колебаел какво да предприеме ­- дали да продължи към вътрешността на страната и да си намери някаква постоянна работа, или да чака сформирането на екипаж на кораб за Индия. Както става в подобни случаи, съдбата му предложила друго­ - срещнал своя идол Робърт Скот.
В последното писмо, което Геров праща до България, пише: "Моята мечта се сбъдна, включен съм в експедицията на Робърт Скот, която тръгва наскоро към Южния полюс. Или ще се върна знаменит, или ще загина!"
Със сигурност днес се знае ,че Геров оцелява след експедицията, но писмата му секват и по-нататъшната му съдба остава неизвестна. Предположенията са, че от Нова Зеландия се озовава в Япония, където загива.
Майката Елена Душкова разказвала пред свои близки за митарствата на своя син по света. След смъртта й през 1932 г. личният архив, който включва и писмата на сина й, остава при роднини в София. Унищожен е при бомбардировките през януари 1944 г. Тези писма обаче запазват спомена за един интересен живот. Върху тях няколко публикации в периодичния печат прави Анатоли Златаров през 60-те години на миналия век. Разказите на Елена Душкова пък старателно е записвала нейната племенница Вера Мечкарова.
Когато тръгва за Антарктида с кораба "Тера нова", капитан Робърт Скот все още не е събрал достатъчно пари за експедицията - според собствените му изчисления не му достигат 8000 франка. Той спира в Южноафриканската република, за да търси спонсори, но въпреки усилията му от местните бизнесмени събрал едва 1000 франка. Липсата на пари, която е попречила на не едно голямо дело, го кара да спре и в Австралия. В Мелбърн и Сидни той изнася сказки за целта на своята експедиция с надеждата да дарят за експедицията му още някой и друг франк.
При една от сказките в Сидни Скот се среща с Геров. Българинът му разказва за своите перипетии по света и за участието си в експедицията по поречието на Амазонка. За да е по-убедителен, той вади дипломата на брат си Димитър и казва, че е завършил ветеринарна медицина в Париж. Скот го включва в експедицията, но във всички списъци Александър фигурира с името, с което се е представил на първата им среща ­ Димитър. През 1913 г. дневникът на капитан Робърт Скот е публикуван в Лондон със заглавието "Последната експедиция на Скот". Твърде често в него се среща името Димитър Геров, а на няколко места капитанът е отбелязал, че той е бил на длъжност

догдрайвър ­ - водач на кучетата

Кучетата за впряговете в експедицията са доставени от Далечния изток и Сибир през Владивосток. Всичките носят руските имена - Красавица, Малчик, Хохол, Старик, Пестрий. Александър нарича едно от кучетата водачи Осман.
На 29 ноември корабът "Тера нова" тръгва към Антарктида от новозеландското пристанище Порт Чалмърс. На 1 януари 1911 г. акостира край ледника Рос. След изграждането на базовия лагер група от 13 души, в която е и Геров, тръгва навътре в ледения континент да прави голям продоволствен лагер. Той отстои на 79 градуса южна ширина - най-южната точка, до която експедицията достига преди зимата на 1911-1912 г. Българинът взема 26 кучета в три впряга, като най-здравите оставя в базовия лагер. По-късно те служат за основна теглителна сила при изграждането на нов лагер навътре в континента.
При втората си "ледникова" авантюра Робърт Скот не бърза ­- той вече веднъж е щурмувал Южния полюс, не е успял, но пък е натрупал нужния опит. А всяко голямо дело се ражда в конкуренция. Руал Амундсен също си е поставил за цел да стигне Южния полюс и интригата кой пръв ще осъществи целта си е основна тема за тогавашната световна преса. Съобщенията за Амундсен са, че обикаля Англия и Щатите, търси пари и според журналистите засега неговата експедиция е по-скоро проект, отколкото близка реалност. Най-неочаквано норвежецът изчезва от полезрението на журналистите за около месец и изведнъж се разбира, че през късната есен на 1911 г. изследователският му кораб е акостирал край... ледника Рос. Амундсен строи базов лагер в Уейл, на 60 мили по-близо до полюса от този на Скот. Норвежецът пише: "Ако исках да поддържам своето реноме на изследовател, трябваше да се сдобия с бърз, сензационен успех." Нещо, което и прави. Начинанието за тогавашните вестникари изглежда несигурно (поне в началото), но що се отнася до сензацията тя е налице - никой не е очаквал Амундсен край бреговете на Антарктида.
Новината кара Скот да бърза. Той прави три лагера. Първият е наречен "Един тон", след него е "Средата на ледника", а най-близо до Южния полюс е "Планинският ледников склад". Последните два лагера се намират в подножието на планината Еребус, която достига 1700 м, а най-високият й връх е действащ вулкан. За впрягове Скот използва конска и кучешка тяга. Много от животните измират или пропадат в ледените зъбери на планината. Англичанинът се усъмнява от ползата на кучешките впрягове и записва в дневника си: "За грешките трябва да се плаща!" Немаловажен е и фактът, че в експедицията на Скот има само 32 кучета, а Амундсен пристига със 106 четириноги, при това от породите лайка и хъски - най-добрите за полярните условия.
На 18 януари 1912 г. Робърт Скот заедно с още четирима души от своята експедиция,

достига най-сетне Южния полюс

От последния лагер те са тръгнали на 1 ноември. С потрес Скот разбира, че усилията му са останали напразни ­- Амундсен го е изпреварил. Той е тръгнал от базовия си лагер 12 дни по-рано и е бил на полюса от 14 до 17 декември 1911 г.
През това време Чери Жерард и Александър Геров чакат в базовия лагер. Уговорката им с шефа на експедицията е между 4 и 7 март да отидат в лагера "Средата на ледника", да посрещнат покорителите на полюса и да ги подкрепят по обратния път. Скот загива последен от петимата покорители на полюса на 6 март 1912 г., при това само на 11 мили от лагера "Планинският ледников склад".
През есента Александър Геров участва в похода на Пристли, чиято цел е да намери останките на петимата покорители на полюса. Групата минава през масива Еребус. За да увековечи заслугите на българина, Пристли нарича един от съседните на вулкана върхове на негово име. При този поход Геров достига на 700 километра от полюса.
Пристли намира близо до "Планинският ледников склад" палатката на капитан Робърт Скот и четири трупа в нея. Става ясно, че те са загинали от изтощение -­ в палатката са всичките им вещи, както и дневникът на експедицията.
Геров участва в направата на надгробния паметник. Развалят две шейни, укрепват ги в снега така, че останките от тях да служат за навес, и между тях набиват бамбуков прът с метален цилиндър. От ски правят груб кръст и на него изписват имената на покорителите на Южния полюс с годините на раждането и смъртта им.




Антарктида

Едва в края на XVIII в. човешки поглед зърва за първи път Антарктида. По време на околосветското плаване Джеймс Кук 1772-1775 г. платноходите му "Адвенчър" и "Резолюшън" достигат невижданите дотогава южни пирини от 71,10 градуса.
Петдесет години по-късно роденият в Естония Тадеуш фон Белингсхаузен тръгва да търси митичната Южна Земя. През януари 1820 г. корабите му достигат до Антарктическия п-ов. Новооткритата земя била кръстена на руския цар Александър I, който пратил експедицията. За първооткриватели обаче претендират американците, тъй като Улиям Смит достига Южношетландските острови по същото време.
Кой първи се е добрал до най-южния континент на Земята е въпрос на национален престиж. Неслучайно испанци и българи търсят в археологически изследвания останките на китоловния кораб "Сан Телмо", за който се предполага, че в началото на XIX в. се е разбил в бреговете.
Героичният период в историята на полярните изследвания е в края на XIX и началото на XX в. Тогава са експедициите на французина Шарко, англичаните Скот и Шакълтън, белгиеца Герлаш, норвежците Борхгревник, Амундсен и Норденшелд, германците Дригалски и Филхнер, австралиеца Мосън и японеца Шираз. Досега над 220 експедиции от различни части на света са поемали към ледения континент. Броят им непрекъснато ще расте, защото тази най-дива и най-неизучена част на нашата планета все още ревниво пази тайните си и тепърва ще се отплаща на многобройните си изследователи за усилията им.

В палатката на експедицията. Най-отпред вдясно е Александър Геров.

Click to see if image is larger
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:37    Заглавие:  

В списание "Космос" пише за руснак на име Геров. Ще потърся и списъка на експедицията.

Скот изпратиСесил Мирз да закупи конете вСеверен Китай и заедно с тях вбазата на английската експедиция вНова Зеландия пристигна и рускиятконяр Антон Омелченко, който по-жела да остане заедно с конете и впътуването им на юг. Тъй като поляр-ните кучета на Скот също се оказахаот „руски произход" — купиха гив Сибир и от Владивосток през Сидниги докараха в Нова Зеландия, —към английските пътешественици се присъедини и втори руснак — Дмитрий Геров. Като Омелченко и тойпожела да придружи експедициятав трудния й път. Капитанът прие идвамата на драго сърце —• нали всепак руси бяха открили земята, къмкоято се стремяха сега толкова екс-педиции от цял свят. . .
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:47    Заглавие:  

В уикипедия - водач на кучешкия впряг па е руснакът Геров. Много интересно?
Ние ли бъркаме или руснаците? Ние имаме отдавна известна фамилия Герови, а руснаците???
Освен ако в останалите 32 члена на експедицията няма още някой Геров.
Но пък то си пише - че Димитрий е водач на кучешките впрягове, нашия Александър според българите му е поверена същата длъжност.
Къде е грешката?



Terra Nova Expedition members: Shore parties

Leader of the expedition, Robert Falcon ScottThese lists are as they appear in Scott's Last Expedition, 1913 edition. # indicates personnel who left in March 1912 after one season, and ## indicates replacement personnel.

Officers

Robert Falcon Scott Captain, Royal Navy, Expedition Leader
Edward R G R Evans# Lieut., RN, Second-in-Command
Victor L A Campbell Lieut., RN (Emergency List)
Henry R Bowers Lieut., Royal Indian Marine
Laurence E G Oates Captain, Royal Iniskilling Dragoons
G Murray Levick Surgeon, RN
Edward L Atkinson Surgeon, RN, Parasitologist
Scientific staff

Edward Adrian Wilson Chief Scientist and Zoologist
George C. Simpson# Meteorologist
T Griffith Taylor # Geologist
Edward W. Nelson Biologist
Frank Debenham Geologist
Charles S. Wright Physicist
Raymond Edward Priestley Geologist
Herbert Ponting# Expedition Photographer Photograph
Cecil H. Meares #In Charge of Dogs Photographs
Bernard C. Day #Motor Engineer
Apsley Cherry-Garrard Assistant Zoologist
Tryggve Gran Sub-Lieutenant, Norwegian Navy Reserve, Ski Expert Photograph
Other Ranks

William Lashly
W. W. Archer## Chief Steward, late RN
Thomas Clissold# Cook late RN
Edgar Evans Petty Officer RN
Robert Forde# Petty Officer RN
Tom Crean Petty Officer, RN
Thomas S. Williamson ##Petty Officer RN
Patrick Keohane Navy Petty Officer. Photograph
George P. Abbott Petty Officer RN
Frank V. Browning Petty Officer RN
Harry Dickason Able Seaman, RN
F J Hooper Steward, Late RN
Anton Omelchenko # Groom
Demetri Gerof Dog Team Driver Photographs

There were also 32 members of the ship's party. After landing the shore parties, the Terra Nova was commanded by Lt Harry Pennell for its return voyage to New Zealand. Lt Pennell also commanded the second (1911–12) voyage. For its final trip to the Antarctic to bring the expedition home the Terra Nova was commanded by Lt Evans.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:50    Заглавие:  

Ето и още един списък от много добър сайт - www.gutenberg.org
Пак е Дмитрий или Деметри.

SHORE PARTIES

Officers
Name Rank, &c.
Robert Falcon Scott Captain, C.V.O., R.N.
Edward R. G. R. Evans Lieutenant, R.N.
Victor L. A. Campbell Lieutenant, R.N. (Emergency List)
Henry R. Bowers Lieutenant, R.I.M.
Lawrence E. G. Oates Captain 6th Inniskilling Dragoons.
G. Murray Levick Surgeon, R.N.
Edward L. Atkinson Surgeon, R.N., Parasitologist.

Scientific Staff

Edward Adrian Wilson B.A., M.B. (Cantab), Chief of the Scientific Staff, and Zoologist.
George C. Simpson D.Sc., Meteorologist.
T. Griffith Taylor B.A., B.Sc., B.E., Geologist.
Edward W. Nelson Biologist.
Frank Debenham B.A., B.Sc., Geologist.
Charles S. Wright B.A., Physicist.
Raymond E. Priestley Geologist.
Herbert G. Ponting F.R.G.S, Camera Artist.
Cecil H. Meares In Charge of Dogs.
Bernard C. Day Motor Engineer.
Apsley Cherry-Garrard B.A., Asst. Zoologist.
Tryggve Gran Sub-Lieutenant, Norwegian N.R., B.A., Ski Expert.

Page 209 Men

W. Lashly Chief Stoker, R.N.
W. W. Archer Chief Steward, late R.N.
Thomas Clissold Cook, late R.N.
Edgar Evans Petty Officer, R.N.
Robert Forde Petty Officer, R.N.
Thomas Crean Petty Officer, R.N.
Thomas S. Williamson Petty Officer, R.N.
Patrick Keohane Petty Officer, R.N.
George P. Abbott Petty Officer, R.N.
Frank V. Browning Petty Officer, 2nd class, R.N.
Harry Dickason Able Seaman, R.N.
F. J. Hooper Steward, late R.N.
Anton Omelchenko Groom.
Demetri Gerof Dog Driver.

SHIP'S PARTY

Officers, &c.

Harry L. L. Pennell Lieutenant, R.N.
Henry E. de P. Rennick Lieutenant, R.N.
Wilfred M. Bruce Lieutenant, R.N.R.
Francis R. H. Drake Asst. Paymaster, R.N. (Retired), Secretary and Meteorologist in Ship.
Denis G. Lillie M.A., Biologist in Ship.

James R. Dennistoun In Charge of Mules in Ship.
Alfred B. Cheetham R.N.R., Boatswain.
William Williams Chief Engine-room Artificer, R.N., 2nd Engineer.
William A. Horton Eng. Rm. Art. 3rd Class, R.N. 2nd Engineer.
Francis E. C. Davies Leading Shipwright, R.N.
Frederick Parsons Petty Officer, R.N.
William L. Heald Late P.O., R.N. Page 210
Arthur S. Bailey Petty Officer, 2nd Class, R.N.
Albert Balson Leading Seaman, R.N.
Joseph Leese Able Seaman, R.N.
John Hugh Mather Petty Officer, R.N.V.R.
Robert Oliphant Able Seaman.
Thomas F. McLeod Able Seaman.
Mortimer McCarthy Able Seaman.
William Knowles Able Seaman.
Charles Williams Able Seaman.
James Skelton Able Seaman.
William McDonald Able Seaman.
James Paton Able Seaman.
Robert Brissenden Leading Stoker, R.N.
Edward A. McKenzie Leading Stoker, R.N.
William Burton Leading Stoker, R.N.
Bernard J. Stone Leading Stoker, R.N.
Angus McDonald Fireman.
Thomas McGillon Fireman.
Charles Lammas Fireman.
W. H. Neale Steward.

Page 211
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Пет 01 Фев 2008, 13:56    Заглавие:  

Ето и от един руски сайт за Геров, или Гирев.
Съдбата след експедицията му е същата като на уж българина - отива в Нова Зеландия.
И каква стана тя?
Росен Петров ще строи паметник? Но на какво - на руснак или на българин?


Дмитрий Семенович Гирев (в дневнике Скотта он фигурирует как Geroff; в некоторых отечественных публикациях упоминается как Горев) жил на Дальнем Востоке, и здесь его в 1910 году нанял на должность каюра Сесил Мирз, один из помощников Скотта. Вместе они купили три десятка ездовых собак и пароходом доставили их в Новую Зеландию.

Антон Лукич Омельченко (в дневнике Р. Скотта он фигурирует просто как Антон, без фамилии) - уроженец села Батьки на Полтавщине, работал наездником на конном заводе украинского помещика, участвовал в скачках и получал призы. Судьба жокея забросила его во Владивосток. Здесь его и рекомендовали доверенному Скотта как возможного конюха экспедиции. В Харбине было закуплено более двух десятков маньчжурских лошадок, и Омельченко доставил их также в Новую Зеландию. На Южном острове Новой Зеландии, в порту Литтелтон, вместе со своим живым грузом Гирев и Омельченко были взяты на борт экспедиционного судна "Терра Нова". В Антарктиде они участвовали во вспомогательных партиях, сопровождавших Скотта на пути к Южному полюсу. Омельченко сопровождал полюсную партию до середины шельфового ледника Росса, а Гирев еще южнее - он расстался со Скоттом на 84° ю. ш., на леднике Бирдмора.

В дневнике Скотт с похвалой отзывается о трудолюбии своих русских спутников, об их постоянной готовности помочь в трудных делах. Поздней антарктической осенью 1912 года Дмитрий Гирев вместе с Эпсли Черри-Гаррардом участвовал в труднейшем походе на юг для встречи Скотта и его спутников. В ноябре 1912 года Гирев был в поисковой партии, обнаружившей палатку с телами Скотта и его двух спутников всего лишь в 11 милях от места, где их ждали Черри-Гаррард и Гирев в марте. В декабре 1912 года Гирев в составе партии геолога Реймонда Пристли поднялся на вершину вулкана Эребус. В знак заслуг Дмитрия Гирева Пристли назвал один из пиков вулкана пиком Дмитрия.

Какова же дальнейшая судьба Гирева и Омельченко? Об этом стало известно в недавние годы в результате изысканий писателей Никиты Болотникова, Леонида Улина и дальневосточного краеведа Владислава Юзефова.

Дмитрий Гирев после экспедиции некоторое время жил в Новой Зеландии, но вскоре снова вернулся на Дальний Восток. В 1915 году, судя по заметке в газете "Амурский лиман", он выступал в Николаевске-на-Амуре в Народном доме с воспоминаниями об экспедиции. При Советской власти он работал на золотых приисках и умер, по некоторым данным, в 1932 году.

Антон Омельченко из Антарктиды возвратился на родину. Участвовал солдатом в первой мировой войне, красногвардейцем - в гражданской, потом был сельским активистом. Погиб он случайно - на пороге хаты его сразила молния. Было это в том же 1932 году.

Проходили годы, в Антарктиду отправлялись отдельные экспедиции. Они обследовали еще не нанесенные на карты берега Антарктиды и объявляли их территориями своей страны.

Первый полет над Южным географическим полюсом был совершен в американской экспедиции Ричарда Бэрда 29 ноября 1929 года.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 25 Фев 2014, 12:12    Заглавие:  

Откриха кораба на полярника Робърт Скот
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
barrel-rider


Регистриран на: 02 Юни 2006
Мнения: 6792
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 25 Фев 2014, 13:06    Заглавие:  

Цитат:
...намериха останките на кораба "Тера нова", с който през 1912 г. Робърт Скот достига до Южния полюс...

Той ще да е първия, който с кораб е достигнал до Южния полюс!

_________________
The Road goes on and on
Down from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
And I must follow, if I can ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Preslav
[Admin]


Регистриран на: 19 Яну 2006
Мнения: 42467

МнениеПуснато на: Вто 11 Ное 2014, 12:29    Заглавие:  

Дневник от експедицията на Скот открит на Южния полюс
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [10 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Морски и речен бизнес, морски флот и фирми в България
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0693s ][ Queries: 13 (0.0059s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker