Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн
Полицаи пребиват паднал участник в протестите в Барселона /ВИДЕО/ · Това е най-красивата СНИМКА на дивата природа за 2019 г. · Йотова изрази недоволство, че в мониторинговия доклад постоянно има нови забележки · Георги Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония · Руски самолет кацна заради телефонно обаждане · Страшен екшън със сина на Ел Чапо! Мафията надви полицията в сражение /ВИДЕО/ ·

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Нед 20 Окт 2019, 05:09
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Морски и речен бизнес, морски флот и фирми в България
Историята на "Струма"
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 28 Фев 2006, 17:51    Заглавие:  Историята на "Струма"  

Click to see if image is larger

ГИБЕЛТА НА БЪЛГАРСКИЯ "ТИТАНИК"
В памет на 767-те еврейски бежанци и български моряци, загинали на кораба "Струма" на 24 февруари 1942 г. в Черно море
През 1991 г. в израелския пристанищен град Ашдод е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи-бежанци на корабите "Струма" и "Мефкуре", потопени в Черно море. Десет години по-късно, когато ние - група журналисти от снимачен екип на Българската национална телевизия пристигнахме тук, никой в 180-хилядния град не знаеше, че "Струма" е български кораб. Всяка година, в Деня на Холокоста, пред мемориала се поднасят венци и цветя в памет на повече от хиляда жертви на войната. В церемонията участват и представители на румънското посолство в Тел Авив, тъй като "Струма" е отплавал от румънското пристанище Констанца и на борда му са загинали и румънски евреи. В България пък, никой не знаеше, че в едно чуждо пристанище е издигнат паметник на български кораб, който е загинал по време на войната с целия си български екипаж (вж. Морски вестник, бр. 9/1998, с. 16).
На "Струма" загиват 767 души. В историята на българското корабоплаване няма друг подобен случай с толкова жертви на море. Защо в България не се знае за гибелта на този нашенски "Титаник" и защо пък по света, където знаят за гибелта на "Струма", никой не посочва, че корабът е български? Само тези два въпроса бяха достатъчни, за да тръгнем по дирите на една жестока трагедия, която не бива да бъде забравена.
До 1990 г. малцина специалисти в България знаеха, че в Черно море по време на Втората световна война е загинал кораб с това име. Тези пък, които знаеха, не си задаваха каква е националността му, при все че носи името на българска река. В проучванията безрезервно се приемаше твърдението на съветските историци, че "Струма" е вражески (значи - германски) транспортен кораб с водоизместване от 7 000 тона, потопен успешно с едно торпедо от съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко. През 1942 г. в малкия български флот няма кораб "Струма" с водоизместване 7 000 тона. Вероятно затова нашите историци не си задават повече въпроси около неговата гибел. Нещо повече, твърдението, че е потопен неприятелски на Съветския съюз 7 000-тонен транспортен кораб се тиражира и в наши дни от някои български изследователи. Други предпочитат да афишират версията за гибел при "неизяснени обстоятелства".
Странно е, но никой не отгръща "Хроника на морската война 1939 - 1945 г." от немските автори Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен. (ROHWER J., G. HUMMELCHEN, CHRONIK DES SEEKRIEGES 1939 - 1945, Oldenburg und Hamburg, 1968). Там, на стр. 223 е записано е записано, че "Струма" е български кораб под панамски флаг и че на борда му след торпедната атака на Щ-213 загиват 764 евреи - бежанци. С единия от авторите на тази книга - професор д-р Юрген Ровер, разговаряхме в Щутгарт, в Библиотеката за съвременна история, която разполага с един от най-големите в Германия морски архиви.
Юрген Ровер е роден през 1924 г. Израства в големия пристанищен град Хамбург. През 1942 г. постъпва на служба във военния флот, а през 1945 г. попада в плен и в концентрационен лагер. След освобождаването си завършва история, защитава през 1954 г. докторат и в продължение на пет години е ръководител на работна група за исторически морски проучвания във Франкфурт. По-късно, в продължение на 30 години е директор на Библиотеката за съвременна история в Щутгарт. Едновременно с това е издател и редактор на списание "Марине Рундшау", вицепрезидент на международната организация за военноисторически изследвания, автор на множество книги и публикации по история на морската война и всепризнат авторитет в тази област.
Пред нас проф. Ровер разгъна всички архивни страници, послужили му в изследването на обстоятелствата около гибелта на "Струма". Ето част от стенограмата на неговия разказ:
"Тук са представени нападенията в Черно море, това са съответно съветските данни за нападенията, а тук са данните на немската, румънската и на българската страна за загубите в този район. Освен това, в тази област са потопени и италиански кораби. Виждате тук през февруари 1942 г. намираме "Струма", потопен от съветската подводница Щ-213 под командването на капитан-лейтенант Денежко. Това са руските данни за позицията, които точно съвпадат с останалите. А тук виждате също данните за всички нападения на съветски подводници в Черно море, където се споменава подводницата Щ-213. Тук виждаме на 24 февруари в областта на Черно море е нападнат транспортен кораб "Струма", т.е. за съветската страна, за тяхното министерство на отбраната това вече не е било спорен въпрос, а историците им е трябвало да отричат по политическо нареждане."
На българския кораб "Струма" (потопен на 24 февруари 1942 г.) загиват 767 души, а на турската гемия "Мефкуре" (потопена на 5 август 1944 г.) - още 305. С изключение на екипажите, всички останали жертви са еврейски бежанци. Кой би могъл да бъде убиецът на повече от 1000 евреи в Черно море? Не само историците и изследователите на Втората световна война знаят каква е теорията на Хитлер и практиката на хитлеристите в германските концентрационни лагери. Затова съвсем логично е като виновник за потъването на "Струма" и "Мефкуре" да бъде посочена Германия. Задачата на бъдещия професор Юрген Ровер не е била никак лесна - той трябва да докаже тъкмо обратното, че Германия, поне в тези два случая, няма нищо общо с гибелта на евреите:
"Работата по изследването на потъването на тези два кораба започна през 1960 г. с едно запитване на Unated Restitution Organisation - еврейската организация за възстановяване във Франкфурт, относно смятаното за причинено от немци потъване на "Мефкуре". Малко след това получих едно запитване от прокуратурата във Франкфурт, дали бих могъл да установя, че "Струма" през февруари 1942 г. е била потопена от немци. В отговор на това предложих да направя експертиза по този въпрос, защото смятах, че потвърждението или отхвърлянето на подобно твърдение не е най-подходящата работа за историк. Специалистът трябва да разкрие какво наистина се е случило. А аз вече знаех, че през февруари 1942 г., когато "Струма" е била потопена, в Черно море все още не е имало немски кораби.
До 1964 г. водих обширна кореспонденция с цел да изясня случаите "Струма" и "Мефкуре" в тяхната взаимна връзка. Едва с цената на много усилия, през цялото време от 1945 г. насам, успяхме да изясним повечето такива случаи в една книга за нападенията на подводниците на съюзниците, която издадох в Англия преди три години, и се оказа, че най-добрите източници, които изобщо имах, бяха съветските, по-добри и от немските даже."
Логично е да се поставят няколко въпроса: Защо са атакувани и потопени "Струма" и "Мефкуре"? Имало ли е и други кораби, превозващи еврейски бежанци, които също са били атакувани? Ако не, жертва на какво са пътниците от тези два кораба? Проф. Ровер продължава:
"Така от 1960 до 1964 г. моята задача бе да разкрия какво действителност се е случило, защото всъщност в този момент в Черно море още не е имало немски военни кораби, а още по-малко - подводници. Трябва да е било подводница. Затова ние проучихме какво изобщо се е случило в този момент в акваторията пред Босфора. А в руските публикации има и данни за нападенията на техните подводници в Черно море и там са посочени нападенията над "Струма" и "Мефкуре", но не се споменават имената на тези кораби. И интересното е, че такъв случай се разглежда в книга, която е излязла в СССР през 1964 г., т.е. - през същата година, когато публикувах моята експертиза. Авторът, днес професор, Дмитриев, още нищо не е знаел за идентифицирането на корабите. При второто издание на книгата си е трябвало да пропусне описанието на потопяването на тези два кораба по политическо нареждане и едва сега, след "перестройката", той ми писа: Нека да забравим за нашите спорове и да си сътрудничим. Вие имахте право, т.е. корабите са потопени от руски подводници.
За потопяването на "Струма" са излезли много публикации. Проблемът е, че повечето от авторите са от кръга на близките на загинали участници в това пътуване, и всички те изхождат от представата, че заради Холокоста "Струма" непременно би трябвало да бъде потопен от немски кораби.
Това днес е признато от руска страна и не е спорен въпрос. Можем да видим това и в едно официално издание от руска страна, можем да го разгледаме. Ето, за да видите за какво става дума, една издадена от съветското министерство на отбраната история на техните подводници през Втората световна война и том Трети се отнася за подводниците на Черно море. Тук, на тази страница е посочено, че именно подводницата Щ-213 е извършила нападение и е споменато името на кораба "Струма". Също така, по-нататък, на стр. 297 е посочено и потопяването на "Мефкуре". Тази книга е излязла през 1970 г. - шест години след моята публикация на експертизата."
Доказателствата на проф. Ровер не са възприети веднага както от близките на загиналите, така и от редица евреи - автори на книги, посветени на емиграцията по море:
"Тези книги казват много за атмосферата на кораба, но за самото потапяне хората още нищо не са знаели и не искат да го приемат за истина, тъй като те, като засегнати от Холокоста, естествено могат да приемат само възможността, че това са били германците. Тези хора не могат да си представят, че са попаднали във военни действия, които всъщност нямат нищо общо с Холокоста.
Тези книги имат значение за разкриване на вътрешните отношения между пътниците на корабите. Аз научих много за тези отношения или за предположенията какви биха могли да бъдат те от някогашния немски пристанищен капитан на Варна господин фон Обух, който през 60-те години бе дошъл в Германия, научил за моите изследвания и ме намери. Той ми разказа много и за превръщането на "Струма" и на един друг кораб - "Рудничар", в бежански кораби и ми начерта скици, как е било организирано преустройството, как са били вградени койките и т.н., също ми разказа и за недостатъчните спасителни средства на борда на корабите и за ужасното пренатоварване на плавателните съдове."
Как България се оказва във водовъртежа на еврейската емиграция? Как държавните институции, които стават съпричастни към спасяването на близо 50 000 български евреи от лагерите на смъртта, се отнасят към този процес? В своите спомени, писани през 1978 - 1979 г., тогавашният началник на пристанище Варна - капитан Найден Найденов, пише: "Често ми се обаждаха по телефона разни отговорни фактори - областният директор, народни представители и ме питаха зная ли какво става в пристанището. Отговарях им, че зная по-добре от тях и от тези, които ги осведомяват. Някои от тях отиваха до там, че питаха защо пращаме тези нещастници на явна смърт. Отговарях им, че те предпочитат вероятната пред сигурната смърт. След известно време тези обаждания престанаха. Хората като че ли свикнаха с това "преселение".
Българските власти не се намесват и не пречат на еврейската емиграция през нашите пристанища. В изследванията на проф. Ровер се посочва, че първата група от 600 бежанци, предимно от Моравия, отплава с кораба "Агиос Николаос" от Бургас на 20 април 1939 г. и достига до палестинския бряг на 19 май. При друго плаване - през юни, същата година, този път от Варна, тръгват още 693 евреи, а стигат палестинския бряг на 3 юли. И при двете плавания капитан на кораба е Антон Прудкин, върху чийто принос за спасяването на евреите все още се водят спорове. Отново Прудкин, отново с "Агиос Николаос", докарва до палестинския бряг нови 796 бежанци. Според проф. Ровер, само за тези три рейса са спасени повече от 2 000 евреи - бежанци. В някои изследвания определението "спасени" не се употребява. Използват се определения като "превозени" и "транспортирани", а организаторите на тези плавания се категоризират като "предприемачи". Така смята и самият проф. Ровер. Той пише: "Като особено успешен предприемач се прочул живеещият във Варна д-р Барух Конфино". В нашумялата напоследък книга "Извън хватката на Хитлер" (С., 1999 г.), по която бе направен и документален филм, с автор проф. Михаел Бар-Зоар, се отбелязва, че повече от 4500 евреи от Европа достигат през периода 1939 - 1941 г. до Палестина, благодарение на решителните действия на "противоречивия ционист доктор Барух Конфино". В Тел Авив нашият екип се срещна и разговаря с неговия по-малък син - заклетият експерт-счетоводител Ицхак Конфино. Той ще бъде един от основните герои в бъдещия документален филм за "Струма". Конфино - младши знае много за баща си, но твърде малко за случая с този български кораб. За съжаление, по-големият му брат, който е бил запознат с много от делата на баща им, е вече покойник. В едно обаче Ицхак Конфино бе категоричен: баща им категорично не е одобрявал наемането на Прудкин за капитан и е имал безкрайно доверие в капитан Горбатенко, под чието командване загива "Струма".
В българските и в чуждите архиви е запазена снимката на кораба "Рудничар", но никъде няма фотография на кораба "Агиос Николаос". Такава вероятно и няма да бъде открита. Просто изследователите досега не са се сетили, че предишното име на "Рудничар" е "Свети Никола" - на гръцки "Агиос Николаос."
Антон Прудкин е една от най-колоритните фигури в историята на българското морячество. Той е роден през 1880 г. в Русе. Майка му е българка, а бащата - украинец. Завършва средното си образование в Свищов, а Морско училище - в Николаев, Русия. През 62-годишния си живот той е капитан на всички големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но за същия период получава и четири смъртни присъди за революционна дейност и атентаторство. Четвъртата му смъртна присъда е ефективно изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г. Обесен е като атентатор и агент на съветското разузнаване.
Твърденията на проф. Ровер за три еврейски рейса на капитан Прудкин с кораба "Агиос Николаос" са неточни. Биографите на капитан Прудкин, сред които е и жена му Мария, са категорични, че той е направил само два "еврейски" рейса с "Рудничар". Във Военноморския музей - Варна, се съхранява препис от договор, който доказва съучастието на Прудкин в ново съдружие за пренасяне на евреи до Палестина през май 1941 г., но няма данни за реализацията на тези намерения. Така или иначе, именно Прудкин е първият български морски капитан, участвал в спасяването на евреи-бежанци. Друг е въпросът защо той се отказва от тази доходна дейност - дали защото изцяло се поставя в услуга на съветското разузнаване (според съпругата му Мария), дали защото Конфино не го одобрява (според сина му Ицхак), това в случая е без значение.
Въпреки трудностите, бежанците са готови да понесат всички страдания, за да избягат от враждебна Европа и да достигнат до обетованата земя. А дали екипажите на корабите са знаели за всички рискове, които ги очакват? Изключителният професионализъм на капитан Горбатенко е отбелязан и в изследванията на проф. Ровер. Той описва случай на 7 ноември 1939 г., когато "Рудничар" и влаченият от него "Кооператор" попадат в тежък щорм и само благодарение на моряшките умения на Горбатенко успяват да върнат успешно двата кораба в пристанището на остров Родос, където извършват необходимите аварийни ремонти. Проф. Ровер отделя голямо внимание на рейсовете на "Рудничар":
"След 1964 г., разбира се, продължих да се интересувам от тази материя. Както казах, през 1984 г. в Израел взех интервюта от много хора, които през това военно време са дошли в Палестина с кораби. От някогашния капитан на пристанище Варна, г-н фон Обух, научих много неща за България, много подробности за преустройването на бежанските кораби във Варна, например за "Струма" и за парахода "Рудничар", който всъщност е бил рудовоз и също е превърнат в бежански кораб."
Изследователите са единодушни, че с "Рудничар" капитан Горбатенко извършва четири успешни рейса. По този начин капитан Горбатенко подпомага спасяването на живота на 1630 евреи. Тези рейсове са достойни да останат в историята на българското мореплаване:
1 - 10 август 1939 г. Варна - Палестина - 305 души.
30 август - 19 септември 1939 г. - Варна - Констанца - Бургас - Палестина (брегът край Херцлия) - 368 души
29 септември - 14 ноември 1939 г. Варна - Браила - Родос - Палестина (край Хайфа) - 457 души
1 декември 1939 - 7 януари 1940 г. Варна - Сулина - Варна - Палестина - около 500 души
Успехът на д-р Конфино, постигнат чрез капитан Горбатенко и "Рудничар", не може да остане в тайна. Според сина му Ицхак българската полиция забранява на "Рудничар" да извършва такива рейсове, като подозира, че между моряците от екипажа му има руски шпиони. Затова България мобилизира "Рудничар" и Конфино е принуден да ангажира стария "Шипка" ("Либертад"). Архивите сочат малко по-различна ситуация, която ще представлява интерес за следващите изследователи: Официалният собственик на "Рудничар" Дора Конфино (съпруга на Барух) сключва договор с Германския морски щаб за свръзка в София за отдаването на кораба под наем. На свое заседание от 17 септември 1941 г. Министерският съвет на България приема постановление, с което освобождава договора от гербов налог. По-късно това постановление е одобрено и от Народното събрание.
Проф. Ровер също е категоричен, че две седмици след последния си еврейски рейс, "Рудничар" е нает от германска фирма за превоз на руда. Остава без отговор въпроса защо д-р Конфино не назначава Горбатенко за капитан на "Салвадор". Опитният моряк не би допуснал да се разиграе трагедията на 14 декември 1940 г., при която загиват 204 пътници, сред които и 66 деца. Ицхак Конфино твърди, че баща му на практика не е организирал плаването на "Салвадор", което обяснява и отсъствието на Горбатенко от борда на този кораб. В мемоарната си книга "По избор" оцелелият след катастрофата български евреин Цви Сузин публикува снимка на "Салвадор", зад който се вижда и силуетът на "Струма". В разговора си с нашия екип той потвърди, че пътниците са работели и по преустройството на двата кораба. ( вж. Морски вестник, бр. 8/2000 г., стр. 10).
Историята на кораба "Струма" е твърде интересна. За съжаление, до сега не е открита нито една снимка, на която да се вижда ясно неговото изображение. В Интернет има само една снимка, от която не си личи добре силуетът на кораба, като неизвестният фотограф може би е запечатал заедно със "Струма" и преминаващ зад него друг плавателен съд. Подводната експедиция на Грег Бъкстън - потомък на загинали евреи на "Струма", откри останки от корабен корпус на дъното на Черно море, където плавателният съд е бил торпедиран. Но все още няма никакви гаранции, че именно това са останките от "Струма".
При посещението си в музея "Хагана" в Тел Авив нашият екип бе приятно изненадан от директора на Държавния архив на Израел д-р Моше Мосек, който бе поставил задача на един от своите сътрудници да издири изображение на "Струма". Това, което видяхме, е построената през 1880 г. (а според други данни - през 1867 г.) в корабостроителницата "Палмърс Ес Би Корпорейшън" в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта с името "Корнелия". В продължение на пет години е притежание на маркиза на Лондондери и е регистрирана в Съндърланд. Според проф. Ровер моторната яхта с железен корпус преминава последователно през няколко корабособственика и от Гърция идва през 1934 г. в България под името "Есперос".
Ето какво сочи за "Струма" справочникът "Българските кораби" от Илия Тодоров: "През 1932 г. Димитър Кенков от Варна закупува от гърка Георги Евангелов Милопас кораба "Есперос", построен от фирмата "Палмер Брос и сие" през 1867 г. в Нюкасъл, Англия. До закупуването му от Д. Кенков корабът сменил десетина собственици, които го кръщавали с най-различни имена. Българският му собственик го нарекъл "Македония"Е През 1940 г. дружество "Струма" закупува, ремонтира и снабдява "Македония" с нов двигател, давайки му своето име. През 1941 г. то го препродава на семейство Конфино за превозване на евреи - преселници. Плавайки под панамски флаг, но с български екипаж под командата на българина от руски произход капитан Горбатенко, "Македония" бива потопена на 24 февруари 1942 г. от торпедо на подводник близо до Босфора".
През 1940 г. корабът е в толкова лошо състояние, че става само за несамоходен шлеп. Проверката в Централния държавен архив в София показа, че "Струма" никога не е бил собственост на д-р Барух Конфино, а само на акционерното дружество "Струма" с основни акционери Бенямин Декало (български евреин) и Стефан Хрусанов. (факсимиле от Протокол на общото събрание на "Струма" АД). Проф. Ровер смята обаче, че именно доктор Конфино стои зад акционерното дружество "Струма". А руските изследователи Богатирьов, Ларинцев и Овчаренко твърдят, че корабът "Струма" е взет под аренда от "панамските граждани" Дора и Барух Конфино. Д-р Конфино е бил наясно с лошото състояние на "Струма" и затова първоначалната му идея е шлепът да бъде влачен от кораба "Дариян ІІ". Поради това ремонтните работи са ограничени само дотолкова, доколкото да е възможно настаняването на поне 370 бежанци. На 1 март 1941 г. обаче пристанище Варна преминава изцяло под контрола на немските войски. "Дариян ІІ" потегля без "Струма". Вероятно липсата на всякаква друга алтернатива принуждава д-р Конфино да поръча доставянето на двигател на "Струма", с помощта на който да бъде осъществено самостоятелно плаване до бреговете на Палестина. А потокът от евреи-бежанци нараства постоянно. Това кара ционистките организации да удвоят усилията си.
Според проф. Ровер: "Това е едната страна, т.е. ционистката страна. Те са се опитвали да заведат там по възможност млади хора, които са били работоспособни и силни. Бягствата и организирането на бежанци са започнали през войната, след като е станало ясно, че немците и с тяхна помощ румънците преследват евреите и отчасти зверски ги избиват. Това е накарало много бежанци по някакъв начин да успеят да дойдат до Румъния и от там да се опитат да се качат на борда на такива кораби."
Все по-трудно става и с набирането на екипажите: по пътя си от Констанца за Босфора корабите с бежанци през районите за бойно патрулиране на съветските подводници. След преминаването на Дарданелите пък те са принудени да плават извън териториалните води на неутрална Турция - през напълно овладените от немско-италианските въоръжени сили води на Егейско море, които са оперативните райони за действие на британските подводници. В плаването на "Струма" към Палестина не е предвидено атакуване от военен кораб. Звучи невероятно, но германците не успяват да се противопоставят на еврейската емиграция по море от румънските и от българските пристанища.
Проф. Ровер: "Немското политическо ръководство естествено се е опитвало да възпрепятства изселването на евреите по море и постоянно е умолявало румънските власти да направят нещо срещу това. Отначало румънското правителство се съгласявало, но в края на 1943-та и в началото на 1944-та година, с оглед на несигурния край на войната всички са станали по-предпазливи и от румънска страна са се опитвали да допуснат определени неща. Немската страна не е можела да се противопостави особено много на това. Постъпило запитване от страна на немския командващ флота в София, какво да се прави с тези кораби, дали да не бъдат просто потопени. В отговор на това от главнокомандващия немския флот адмирал Дьониц последвала заповед, че тези кораби трябва да се третират по същия начин, както всички останали, които пътуват по този маршрут, да бъдат съпровождани от немски или румънски части и извеждани от минните заграждения и да бъдат пропускани за отпътуване в дълбоки води към Босфора и така тази идея или това предложение на адмирал Фрике от София не се осъществява." Междувременно, корабът "Струма" става причина за обтягането на отношенията между България и Румъния. За да изясним същността на конфликта, е необходимо с няколко думи да разкажем и предисторията. Собствениците на "Струма" от едноименното акционерно дружество са получили разрешение от Министерския съвет на 31 юни 1940 г. да продадат кораба и той да смени българското знаме с чуждо. През лятото на следващата година обаче почти целият корабен парк на България е поставен в услуга на хитлеристка Германия и българското морско стопанство изпитва остър недостиг от плавателни съдове. Тогава в Дирекцията на водните съобщения се сещат за намиращия се в румънското пристанище Констанца български кораб "Струма". Започва оживена преписка между Министерството на външните работи в София и Царската легация в Букурещ.
Логиката на българската администрация е следната: "Като се има предвид, че ние имаме извънредно голяма нужда от кораби за задоволяване стопанските нужди на страната, за което бяхме принудени граждански да мобилизираме кораби и до 10 бруто-регистър тона, тогаз когато корабът "Струма" от 144 бруто-регистър тона стои в румънски териториални води и не може да бъде използван в тия от голямо значение времена?"
Министерството дори командирова своя морски специалист о.з. капитан ІІ ранг Борис Станев да доведе кораба от Констанца до Варна. Румънската страна отговаря, че спорът ще се реши в съда. Румънското дружество, наело кораба и заплатило за неговия ремонт, предлага и текст за споразумение. То внася в Царската легация в Букурещ 5 милиона леи за сметка на корабособственика - дружество "Струма". В съда, както може да се предполага, се приема предложението на румънското дружество "Компания Медитеранея де вапорей, лимитада", регистрирано в Панама. След делото се подписва и съответния договор.
Съгласно този документ, дружество "Струма" получава още 5 милиона леи, с което се задължава корабът му да извърши четири пътувания с еврейски емигранти в срок от осем месеца. След четвъртото плаване, той отново ще бъде върнат на корабособственика. Освен това, при второто, третото и четвъртото плаване, акционерното дружество "Струма" ще получи по 25 % от реализираната печалба. Тези суми, забележете, ще бъдат получавани не след успешното пристигане на еврейските бежанци в Палестина, а само 24 часа след отплаването на кораба от Констанца.
С други думи: и вълкът сит, и агнето цяло. Архивните документи обаче са запазили и репликата на единия от румънските адвокати в съда, която разкрива много точно истинската същност на нещата: "Почитаемият съд знае добре, че ако заминат 700-те евреи със "Струма", ще се деблокират 300 000 долара от румънските авоари в Америка в полза на румънската държава. Със своята интервенция България иска да създава мъчнотии на Румъния по един толкова жизнен за нея въпрос." Адвокатът изтъква също, че Румъния е заинтересована от заминаването на "Струма" още и поради обстоятелството, че се очиства по тоя начин от 700 евреи и че самият маршал Антонеску е дал съгласието си за това".
Всичко е просто и ясно. Никъде не става дума за хуманизъм, за спасяване на евреите-бежанци. Интересът е чисто прагматичен, със съответния финансов и политически акцент. 300 000 долара срещу "очистването" от 700 евреи - това прави по 420 долара на човек. Цинизмът на войната превръща безценния човешки живот в най-обикновена разменна монета. Българската страна няма основание да бъде недоволна от изхода на съдебния процес в Констанца. Легационният секретар Христо Бояджиев пише в своята докладна бележка: "Смятам за неизлишно да добавя, че посетих и разгледах самия кораб "Струма", който представлява един стар бракуван съд, строен преди 70 години, боядисан и ремонтиран, с пристроен нов етаж за поместването на 700 евреи (Това обяснява странния вид на кораба на единствената оцеляла снимка - А.П.). Корабът е почти негоден за каботажна служба, както в тоя смисъл се е изказала и една специална германска комисия, която го е посетила това лято". Показателно е и заключението, направено от Христо Бояджиев: "Епостигнатото споразумение е добре дошло за нас и ни даде възможност да излезем с чест от цялата тая работа".
Проф. Ровер е изследвал подробно цялото плаване на "Струма" към смъртта. Хрониката на тази трагедия ни сблъсква още веднъж с цинизма на войната, с който са заразени и такива невоюващи страни като Турция. Под панамски флаг и под командването на капитан Горбатенко "Струма" отплава на 12 декември 1941 г. от Констанца със 769 еврейски бежанци от Буковина, Бесарабия, Румъния и България. Организаторите разчитат пътуването до Истанбул да продължи не повече от 14 часа. Затова на борда няма големи запаси от храна и вода. Няма и необходимите за всички пътници спасителни средства. Монтираният двигател втора употреба след множество аварии спира окончателно и корабът стига до Истанбул едва след 4 дни, влачен от буксир. Повече от една седмица екипажът полага всички усилия, за да поправи двигателя, но това се оказва невъзможно. Затова на 24 декември капитан Горбатенко уведомява пристанищните власти, че "Струма" не може да продължи пътуването си самостоятелно по море. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат и на брега.
Когато преговорите между "Джуиш Ейджънси" в Ерусалим и британските власти в Палестина по повод бежанците от "Струма" се затягат, на 10 януари 1942 г. отново уведомява пристанищния капитан в Истанбул за ужасяващото състояние на пътниците на борда и за случаите на заболяване от дизентерия. Едновременно с това той посочва, че "Струма" не може повече да плава под панамски флаг в контролираното от немци и италианци Егейско море, тъй като Панама е вече във война с тези държави. И тогава се случва необяснимото. Преговорите, водени от евреина Моше Шерок, тъкмо потръгнали и е имало реален шанс поне децата до 11 години да получат входни разрешения за Палестина. Тогава турското правителство решава да върне "Струма" в пристанището, откъдето е тръгнал. Решението е взето, въпреки информацията, че корабът е с повреден двигател и няма собствен ход, поради което трябва да бъде влачен на буксир. Влекач наистина е изпратен, но той издърпва "Струма" на 14 морски мили североизточно от Босфора и оставя кораба с повече от 760 пътници на произвола на съдбата - без двигател, без отопление - а денят е 23 февруари 1942 г., без вода и храна. От тук нататък за "Струма" обратен курс няма. Всъщност, турските власти много добре са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора е един от районите за бойно патрулиране на съветските подводници в Черно море. Няколко дни преди "Струма" да бъде издърпан и изоставен, в същия район съветска подводница потопява турския кораб "Чанкая", а оцелели членове от екипажа разказват кой е истинският извършител на престъплението. Безследно изчезва и турският кораб "Тепе". Още на другия ден, 24 февруари, с едно торпедо съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко праща "Струма" на дъното.
Проф. Ровер: "Чрез кореспонденция, в началото на 60-те години, по времето на Хрушчов, беше възможно да се прави известен обмен със съветските историци. Аз водех кореспонденция с шефа на историческия отдел на съветския флот капитан І ранг Ачкасов. В едно от многото си писма, в които се опитвахме да изясним успехите и загубите на съветските подводници, той ми писа, че подводницата Щ-213 във въпросния ден - 24 февруари, е потопила един кораб пред Босфора. Това недвусмислено беше "Струма". В тази област са потопени и редица немски, румънски и италиански кораби от съветски подводници, също и малки кораби, подобни на "Струма" и "Мефкуре", малки турски ветроходи. Това днес е напълно сигурно."
Днес никой не може да каже със сигурност защо капитан-лейтенант Денежко е атакувал една грохнала 70-годишна гемия, а е докладвал за потопен 7000-тонен вражески транспорт. Щ-213 е пратена завинаги на дъното от германския преследвач "Ксантен" недалече от Констанца на 14 октомври 1942 г. Цинизмът на войната понякога става ирония на съдбата: подводницата - убиец на 760 евреи, е унищожена от кораб на държавата, измислила и осъществила Холокоста. Проф. Ровер е склонен да твърди, че съветските командири на подводници са били убедени, че в района пред Босфора плават само немски транспортни кораби:
"Но както казах, много често се е стигало до преплитане на тези преследвания от страна на немците с военни операции. Съветските командири на подводници не са знаели нищо за пътуванията на бежанците и са мислели, че става дума за немски транспортни кораби. Така трябва да се разбират тези потопявания. Разбира се, съществува проблемът, че засегнатите, например близките на жертви от "Струма", не искат да приемат това напълно. Те са така повлияни от представянето на ужасните немски престъпления в рамките на Холокоста, че единствено могат да си представят, че това трябва да е във връзка именно с Холокоста и че немски кораб трябва да го е потопил."
Днес вече историците спират да спорят по въпроса кой е потопил "Струма" и "Мефкуре". Никой не оборва това, което проф. Ровер доказва още през 1964 г. В България обаче - нито през 1964-та, нито две десетилетия по-рано, нито по-късно, се говори за трагедията, разиграла се на борда на "Струма". Само във варненския "Черно море" от 27 февруари 1942 г., на четвърта страница е публикувано едно единствено изречение: "Известно е, че един параход, носящ евреи от Румъния, бе потопен и само един човек бе спасен". Не се споменава нито името на "Струма", нито фактът, че принадлежи на български корабособственик, нито че е с български екипаж. Странно, след като се е водил дори съдебен спор с Румъния за същия този кораб. Вероятно стремежът да не се дразнят съюзниците и най-вече Германия, обяснява тази щраусова позиция. В замяна на това, българските вестници са пълни с информации за атентатът срещу германския посланик в Турция фон Папен.
Световният печат обаче не мълчи. В архивите на мемориалния комплекс "Яд Вашем" в Ерусалим се съхраняват копия и преписи от много публикации във френския и в немския печат. В музея на "Хаганата" в Тел Авив пазят позивите и афишите, отразяващи бурята от негодувание, заляла тогавашна Палестина. Проф. Ровер твърди, че по отношение на "Струма" сега всъщност няма какво толкова много да се изследва наново. При цялото ни уважение към него обаче, тази теза не можем да приемем безкритично. По случая "Струма" има още много въпросителни. Ето една от тях. В документите по ликвидацията на акционерното дружество "Струма" черно на бяло е записано, че корабът - тяхна собственост е потънал в румънски или в турски води, за което Министерството на външните работи е издало удостоверение на 9 януари 1942 година! Това вече е пълна мистификация! Удостоверението е издадено цели 45 дни преди потъването на "Струма"! В друг документ на Министерството на външните работи се твърди, че на загиналите българи на "Струма" са издадени смъртни актове и изпратени на техните близки, а семейството на капитан Горбатенко не е получило смъртен акт и десетилетия след това е продължило да го очаква...
С помощта на нашата сънародничка д-р Соня Леви, изследовател в мемориалния комплекс "Яд Вашем" - Ерусалим открихме и имената на българите, загинали като членове на екипажа. Те са:
Григор Тимофеев Горбатенко - капитан
Лазар Иванов Диков - помощник-капитан
Дамян Стоянов - механик
Осеп Гарабедов - моряк
Не можахме да установим обаче колко от загиналите пътници са български евреи. А такива със сигурност има.
Наистина е странно нашето отношение към гибелта на "Струма". Странно е и нашето отношение изобщо към участието на българските моряци в осъществяването на емигрантските еврейски рейсове от черноморските пристанище към бреговете на Палестина. Според проф. Ровер само през периода 1934 - 1939 г. 20 % от общо 21700 евреи-бежанци са тръгнали от български пристанища. Днес професорът - представител на държавата, организирала някога Холокоста, не без основание се гордее със своите исторически трудове.
"За мен като историк, разбира се е много важно, че през това време - 1960 г. - в апогея на студената война, съм стигнал до резултат, който тогава се изясняваше от едната страна със съмнения, а от другата съвсем не се изясняваше, и че днес трябва да се каже, всички, които са взели участие в това, Изток или Запад, или независимо кой, трябва да признаят, че съм бил прав. Това е едно хубаво признание за историка, когато си започнал работата си преди много години, изминали са повече от 40 години от тогава, че това, което тогава открих, е вярно."
Ние - българите, като представители на държавата, която не позволи на Холокоста да прекрачи нейните граници, все още не знаем нищо за другия свой принос в спасяването на други хиляди евреи. Защото българските моряци участват в еврейските рейсове и след гибелта на "Струма".
Атанас Панайотов,
доктор по история
Щутгарт - Тел Авив - Ашдод - Ерусалим - Варна


МВ

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
barrel-rider


Регистриран на: 02 Юни 2006
Мнения: 7253
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 28 Фев 2011, 13:23    Заглавие:  

http://www.wlb-stuttgart.de/seekrieg/ksp/schwarzmeer/juden_flucht_schiffe.htm
_________________
The Road goes on and on
Down from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
And I must follow, if I can ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 29 Фев 2012, 07:46    Заглавие:  

70 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА КОРАБА „СТРУМА” – БЪЛГАРСКИЯТ „ТИТАНИК”
В памет на 767-те евреи бежанци и български моряци, загинали на 24 февруари 1942 г.
През 1991 г. в израелското пристанище Ашдот е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи бежанци на корабите „Струма” и „Мефкуре”, потопени в Черно море. Десет години по-късно, когато снимачен екип на БНТ пристигна тук, никой в 180-хилядния град не знаеше, че „Струма” е български кораб. В България пък не бе известно, че в чужбина е издигнат паметник на наш кораб (Много по-късно българският екип узнава, че има и още един паметник на „Струма” в Израел – в град Холон ...). На „Струма” загиват 767 души, сред които около 120 деца. В историята на корабоплаването ни няма друг подобен случай с толкова жертви. Защо в България не се знае за гибелта на този нашенски „Титаник” и защо по света, където са чували за „Струма”, почти никой не посочва, че корабът е български? Тези два въпроса бяха достатъчни , за да тръгнем по дирите на една жестока трагедия, която не бива да бъде забравена.
До 1990 г. малцина у нас знаеха, че в Черно море по време на войната е загинал кораб с това име. А тези, които бяха срещали този факт, не си задаваха въпроса каква е националността му. В проучванията безкритично се приемаше твърдението на съветските историци, че „Струма” е вражески (значи - германски) кораб с водоизместване от 7000 тона, потопен с едно торпедо от съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко. През 1942 г. в малкия ни флот няма кораб “Струма” с такова водоизместване. Вероятно затова никой не се интересуваше от неговата гибел. Никой не е отгърнал “Хроника на морската война 1939 – 1945 г.” от Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен, издадена във ФРГ през 1968 г. Там, на стр. 223 е записано, че “Струма” е български кораб под панамски флаг. Този факт неизменно фигурира и в следващите

ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРОФЕСОР ЮРГЕН РОВЕР
На „Струма” (потопен на 24 февруари 1942 г.) загиват 767 души, а на турската гемия „Мефкуре” (потопена на 5 август 1944 г.) – още 305. Кой би могъл да бъде убиецът на повече от 1000 евреи? Известна е теорията на Хитлер и практиката в концентрационните лагери. Затова е логично като виновник да бъде посочена Германия. Задачата на Юрген Ровер – тогава млад германски изследовател - бъдещ професор по история, не е била лесна – да докаже обратното, че Германия, поне в тези два случая, няма нищо общо с гибелта на евреите. Изследването му започва през 1960 г. след искане от еврейска реституционна организация. Намира доказателства в защита на своята теза в публикациите на ... съветски изследователи. Аргументацията му не е възприета веднага както от близките на загиналите, така и от редица евреи - автори на книги по тези въпроси. Обаче фактите, колкото и да са неприятни, са признати от руската страна.
Звучи невероятно, но съветските подводничари, отнели живота на над 1000 евреи бежанци, на български и на турски цивилни моряци, намират своя „адвокат” в лицето на... германския проф. Ровер. Той е склонен да твърди, че командирите на подводниците са били убедени, че пред Босфора плават само немски кораби. Никой не може да каже защо Денежко е атакувал 70-годишна гемия, а е докладвал за 7000-тонен транспорт. Щ-213 е пратена завинаги на дъното от германския преследвач „Ксантен” пред Констанца на 14 октомври 1942 г. Цинизмът на войната става ирония на съдбата: подводницата-убиец на 760 евреи, е унищожена от кораб на държавата, осъществила Холокоста.

„СТРУМА” – ОТ ЯХТА НА АНГЛИЙСКИ МАРКИЗ ДО ЕВРЕЙСКИ ЕМИГРАНТСКИ КОРАБ
Темата за мястото на България в преселването на евреите от Стария континент към Обетованата земя е все още слабо изследвана. Благодарение на проф. Ровер обаче се знае, че от предприетите за периода 1934 – 1939 г. общо 49 начинания с бежански кораби за превозване на 21 700 души, 20% са тръгнали от български пристанища. „Струма” е извън тази статистика. Построената през 1867 г. в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта „Корнелия” отначало е притежание на маркиза на Лондондери. След това сменя няколко корабособственика и от Гърция идва в България през 1934 г. под името “Македония”. Тук през 1940 г. става собственост на “Струма” АД, пременуван е за последно, сменен му е флагът с панамски и е преоборудвана за превозване на евреи бежанци. Ремонтът започва под ръководството на Антон Прудкин. През 62-годишния си живот той е капитан на повечето големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но получава и четири смъртни присъди за противодържавна дейност. Три пъти отървава въжето, но четвъртата му смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г. Обесен е като атентатор и агент на съветското разузнаване.
Под панамски флаг и под командването на Горбатенко „Струма” отплава на 12 декември 1941 г. от Констанца. Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от 14 часа. Затова нямат големи запаси от храна и вода. Нямат и спасителни средства. Монтираният двигател втора употреба (изваден от потънал кораб) след авария замлъква и корабът стига до Истанбул едва след 4 дни, влачен от буксир. Повече от седмица екипажът полага безуспешни усилия да поправи двигателя. На 24 декември Горбатенко уведомява пристанищните власти, че „Струма” не може да продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат и на брега.
Когато преговорите между „Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и британската администрация в Палестина по повод бежанците от „Струма” се затягат, на 10 януари 1942 г. Горбатенко отново уведомява пристанищния капитан за ужасяващото състояние на пътниците и за случаи на заболяване от дизентерия. И тогава се случва необяснимото. Преговорите тъкмо потръгват и дават шанс поне децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското правителство решава да върне „Струма” там, откъдето е тръгнал, въпреки че трябва да бъде влачен на буксир. Влекач наистина е изпратен, но той издърпва “Струма” само на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставя с повече от 760 пътници на произвола на съдбата – без двигател, без отопление (а денят е 23 февруари 1942 г.), без вода и храна. Турските власти са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора има район за бойно патрулиране на съветски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския танкер „Чанкая”. Още на другия ден същата подводница - Щ-213, праща „Струма” на дъното. По чудо оцелява само един от пътниците – Давид Столяр. В спомените си той пише за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които до последната си минута не са преставали да се грижат за пътниците. Има данни, че още един пътник е оцелял – Медея Саламович. За него (нея) не се знае нищо, освен името.

РОЛЯТА НА ПОЛИТИЦИТЕ И ДИПЛОМАТИТЕ
Вече стана дума за английската администрация в Палестина. Ясен е и „приносът” на турските власти. Малко известен е фактът, че „Струма” обтяга отношенията между България и Румъния. Собствениците му са получили разрешение от Министерския съвет на 31 юли 1940 г. корабът да смени българското знаме с чуждо. Година по-късно обаче почти целият корабен парк на България е поставен в услуга на Германия и морското ни стопанство изпитва остър недостиг от плавателни съдове. Тогава се сещат за „Струма”: след като се мобилизират кораби и до 10 бруто-регистър тона (БРТ), не бива „Струма” (144 БРТ) да стои неизползван в румънски води. Румънската страна пренася спора в съда. Наемателите на кораба предлагат текст за споразумение. Те внасят в българската легация в Букурещ 5 милиона леи за сметка на корабособственика. В съда се приема предложението на румънското дружество, регистрирано в Панама. След делото се подписва договор.
Така „Струма” АД получава още 5 милиона леи, с което се задължава корабът му да извърши четири пътувания с евреи емигранти в срок от осем месеца. След четвъртото плаване той отново ще бъде върнат на корабособственика. Освен това, при второто, третото и четвъртото плаване, „Струма” АД ще получи по 25 % от реализираната печалба. Тези суми ще бъдат получавани не след успешното пристигане на еврейските бежанци в Палестина, а само 24 часа след отплаването от Констанца!
Ясно е, че не става дума за хуманизъм. Интересът е прагматичен, с финансов и политически акцент. 300 000 долара срещу „очистването” от 700 евреи - това прави „дивидент” по 420 долара от всеки бежанец. Цинизмът на войната превръща човешкия живот в разменна монета. Българската страна също е доволна. Легационният секретар Христо Бояджиев пише: „Струма”, който представлява един стар бракуван съд, строен преди 70 години ... почти е негоден за каботажна служба, се е изказала и една специална германска комисия. ... постигнатото споразумение е добре дошло за нас”.
След продължителни издирвания открихме имената на българските поданици, загинали като членове на екипажа. Те са: капитан Григор Тимофеев Горбатенко; помощник-капитанът Лазар Иванов Диков; механикът Дамян Стратенов Безнасюк и моряците Йосиф Гарабедов Йосифов и Благой Атанасов Батеев (Македонеца). Не сме уточнили обаче колко от загиналите пътници са български евреи. Все още знаем твърде малко не само за „Струма”: наши моряци участват в еврейските рейсове и преди, и след гибелта на българския „Титаник”. В изясняването на тези въпроси пишещите тези редове виждат и своята изследователска мисия, но не заради възкресяването на въздействащите трагедии от войните на миналото, а заради напомнянето чрез тях за стойността на човешкия живот и за това, че хуманността и безчовечността нямат свое историческо време, нито имат давност.
д-р Мариана КРЪСТЕВА
д-р Атанас ПАНАЙОТОВ

morskivestnik.com

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Dimitar Stavrev
[Admin]

Регистриран на: 08 Ное 2007
Мнения: 12545
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто 24 Фев 2015, 11:25    Заглавие:  

Годишнина от потъването на кораб "Струма" край Босфора

На 24 февруари 1942 г. българският кораб "Струма" потъва като заедно с него загиват 768 беженци-евреи, които е приютил на борда си, от тях около 120 са деца и 10 души екипаж. Корабът мистериозно изчезва от радарите и до ден днешен съществуват няколко версии за историята му, но самите останки от морския съд , както и мястото на трагедията не са открити. Най-популярна е версията със съветска подводница Щука 213, която е торпилира българския кораб.
Историята на този кораб е изключително тъжна и неясна, обвита в мистерия до ден днешен. Някои от го наричат българския "Титаник" от 1942 г., други припомниха тъжната история след трагическия инцидент на същото място с кораба "Хера". По време на Втората световна война хиляди евреи търсят спасение - бягство по море е било един от най-предпочитаните маршрути.
"Струма" е едномачтов платноход, който е пуснат на вода през 1867 г. като речен параход, но по-късно е модернизиран, през 1937 в морски съд с дължина 46 м. През 1941 г. корабът е бил взет под аренда от еврейско семейство, с панамско поданство. На 12 декември 1941 г. българският кораб тръгва от Констанца (Румъния) с курс към Палестина, на борда му има бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния.
На 24 декември 1941 г. капитанът на кораба уведомява турските власти, че корабът не може да продължи на собствен ход и ги моли да позволят на пътниците да слязат на брега. Оттук на сетне информацията за съдбата на кораба е крайно противоречива.
Една от версиите е, че турските власти отказват да пропуснат "Струма" през Босфора и нареждат на капитана да се върне в Констанца. Тази версия развива тезата, че поради повреда корабът е бил изтеглен на няколко мили североизточно от пролива и е изоставен на произвола на съдбата. После корабът изчезва от радарите и се предполага, че е поел към морското дъно.
Другата версия за съдбата на "Струма" е, че е потопен от морско торпедо, изстреляно от съветска подводница Щука 213. Според руските архиви, в 10.45 на 24.02.1942 от "Щ-213" (командир старши лейтенант Д.М. Денежко) изстрелва едно торпедо към морския съд плаващ по панамски флаг. В резултат, "Струма" е ударен в долния ляв борд и малко след торпилирането потъва.
Загиват всички пътници на борда - 767 бежанци и 10 членове на екипажа, като се спасява само един деветнадесетгодишен младеж - името му e Давид Столяр, който живее в САЩ.
Някои руските историци също обаче допускат, че целта не е била поразена защото някои факти не съвпадат. Същата версия подкрепя и германскияj вонен историк Юрген Ровер - според него корабът "Струма" не се движел, но съпоставени данните от скорост от 3 възела на торпедото и турските координати за местонахождението на "Струма" - няма попадение.
През август 2000 г. е организирана подводна експедиция, парите дава потърпевш, чийто родители са били на кораба, като по зададените координати "Струма" е трябвало да бъде на около 90 метра под повърхността, но водолазите не могат да намерят никакви останки.
Руските военни историци допускат "Струма" да е потопен от плаваща мина (самата подводница "Щ-213" попада на подобни на 6.3.1942 и 8.3.1942). При това, тогава съдът ще изчезне не в точката на съприкосновение, а поне с отклонение от 5-10 морски мили.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [4 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Морски и речен бизнес, морски флот и фирми в България
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.0821s ][ Queries: 13 (0.0057s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker