Private Colleger of transportation
image
Начало Форум-основен Форум-Модел Криле Океан Океан Dreams Оръжие Криле Ретросалон Нато и България Галерия Новини Поръчай онлайн

Select Forum Language:

 
Hot topics:
В момента е: Вто 27 Окт 2020, 19:22
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
На този ден... (част 7)
Модератори: Sea Dog
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 19 от 26 [381 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 17, 18, 19, 20, 21, ..., 24, 25, 26 Следваща
Автор Съобщение
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 22 Сеп 2013, 06:34    Заглавие:  

22 септември 1796 г. Рано сутринта, в момент на ремонт в Плимут, избухва пожар на борда на 32-оръдейната английска фрегата Amphion. Огънят обхваща крюйткамерата, вследствие на което избухва взрив. Експлозията отнася цялата носова част на кораба и „Амфион” потъва. От 312-членния екипаж загиват 300 човека. Сред спасилите се е командирът на фрегатата – Израйъл Пелю (Israel Pellew).
Впоследствие сър Пелю командва линейния кораб „Conqueror” в битката при Трафалгар. В нея той пленява флагманския кораб на адмирал Вилньов „Bucentaure”, а на борда на „Конкерър” френският адмирал предава своята сабя. През 1816 г., като командир на Средиземноморския флот, бомбардира базата на берберските пирати – Алжир.

Click to see if image is larger

22 септември 1860 г. Капитанът на английската китоловна шхуна Hope забелязва през далекогледа си в района на пролива Дрейк притиснат от ледовете ветроход. След няколко часа английските моряци отиват до борда на тайнствения кораб. Рангоутът му е изпочупен, платната му – раздрани на парцали. Когато моряците се спускат в каютата на капитана, виждат, че до масата пред отворения корабен дневник седи мъртвец. Последното вписване в дневника гласи: „4 май 1823 година. Вече 71 дни на кораба няма храна. Аз съм единственият жив на борда...”
На различни места из кораба са намерени няколко трупа на членове на екипажа.
След няколко месеца по корабните документи на намерения кораб английското Адмиралтейство установява, че този ветроход е шхуната „Джени”. В своя фатален рейс платноходът се отправил от перуанското пристанище Лима, а на 17 февруари 1823 година попаднал в леден капан в района на пролива Дрейк. Цели 37 години корабът бил в плен на ледовете.

22 септември 1884 г. Край остров Тори, северозападния бряг на Ирландия, се удря в скала и потъва британската канонерка Wasp. Загиват 52-ма члена от екипажа й.
„Уосп” е композитен кораб, конструиран от Натаниъл Барнаби. Построен е в корабостроителницата „Barrow Iron Shipbuilding” през 1880 г. Притежава двуцилиндрова хоризонтална компауд-машина, задвижваща един винт. Освен това е снабден с три мачти, а ветрилното стъкмяване е на баркентина. „Уосп” влиза в състава на Кралския флот на 1 октомври 1881 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 септември 1907 г. В корабостроителницата „Societa Esercizio Bacini” в Рива Тригосо, Италия, предстои спускането на вода на най-новия лайнер за компанията „Lloyd Italiano” – Principessa Jolanda. Когато часовниците удрят 12,00 часа се пристъпва към церемонията по спускане. По стара традиция о форщевена е разбита бутилка шампанско. Из под корпуса са избити последните подпори. Под звуците на оркестъра, аплодисментите и приветствените възгласи на публиката, лайнерът поема по пусковата пътека към водата. Но едва неговата кърма изплава, когато е забелязан крен към левия борд. На брега всички хора замират. Водата, постъпваща през отворените илюминатори и прозорци, залива корпуса. След 20 минути лайнерът ляга на левия си борд на дъното. Това е петата по ред, от 1898 г., катастрофа в корабостроителницата в Рива Тригосо. Преобръщането на „Принчепеса Йоланда” е трагично последствие от пропуски, допуснати от проектантите при оценката на устойчивостта на лайнера. Корабът така и не е вдигнат. Част от механизмите и оборудването са демонтирани на място, а корпусът – нарязан и продаден за старо желязо.
Корабостроителницата е затворена временно, а работниците – уволнени. Трагична е и съдбата на главния строител на лайнера – след катастрофата той се самоубива.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



22 септември 1908 г. Край градчето Йер, Лазурния бряг, при провеждане на учебни стрелби избухва взрив на борда на френския броненосен крайцер Latouche Treville.
При отваряне на затвора на вече заредено 194-мм оръдие се възпламенява зарядът. Снарядът полита от цевта без последствия, но затворът е изтръгнат от оръдието и излита през отворената врата на кулата. Бронираният калпак също е изтръгнат, и двата падат в морето, убивайки намиращите се на пътя им матроси. Огънят се разпространява надолу по подаващата тръба, но един от моряците успява своевременно да затвори люка. Загиват 14 човека, а петима получават тежки наранявания. Ремонтът на повредената кула продължава до края на 1908 г.

Click to see if image is larger

22 септември 1914 г. Германската подводница U-9 (U 9) с командир Ото Ведиген (Otto Eduard Weddigen) потапя само за 75 минути при блокадната линия Шетланд – Берген британските бронирани крайцери Aboukir, Hogue и Cressy. Този успех затвърждава у германското военно командване убеждението, че именно с помощта на подводниците е възможно да се постигне изравняване на морските му сили с Великобритания.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 септември 1914 г. След като надвечер екипажа му поставя фалшива четвърта тръба германският крайцер Emden обстрелва към 21,30 часа от разстояние от 3 км нефтохранилищата на „Бирманската нефтена компания” в пристанище Мадрас. След като резервоарите са подпалени крайцерът прехвърля огъня си срещу града. 26 човека от екипажа на търговския кораб „Чупра”, намиращи се на пирса на пристанището, са ранени. Към 22,00 часа отговарят бреговите батареи, а германците, изключвайки бойния прожектор, напускат без повреди пристанището.
Макар набега срещу Мадрас да не предизвиква големи материални разрушения, то той предизвиква огромен и сериозен морален ефект.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 септември 1934 г. Ледоразбивачът Фёдор Литке с научен ръководител на експедицията Владимир Юлиевич Визе (Владимир Юльевич Визе) пристига в пристанище Мурманск. Това е първото преминаване на параход по Североизточния морски път от изток на запад за една навигация.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 септември 1943 г. Британските свръхмалки подводници X5, X6 и X7, докарани от подводницата „Stubborn” (P238), незабелязано се приближават до силно защитеното пристанище Кафиорд в северна Норвегия, където се намира германският линеен кораб Tirpitz (операция „Source”).
Преодолявайки външните противолодъчни заграждения, екипажите на подводниците намират открит проход във вътрешната противоподводникова мрежа (както по-късно става ясно, проходът бил отворен, за да се пропусне малък кораб, който се очаквало да пристигне до половин час). След като определят местоположението на „Тирпиц” екипажите се подготвят за нападение, но в този момент Х7 се натъква на пясъчна банка, която не била отбелязана на картите. Това я принуждава да изплава на повърхността. Наблюдателите на „Тирпиц” веднага я откриват.
На линкора е вдигната тревога и на англичаните се налага да атакуват „Тирпиц” в надводно положение. Подводницата се приближава към линкора и хвърля на дъното мините, които били настроени да се взривят след един час. През това време Х6 успява да премине незабелязано под корпуса на „Тирпиц” и след като хвърля два бойни заряда също изплава на повърхността. Намирайки се под огъня на противника, екипажите успяват да потопят своите подводници и да се предадат в плен. По време на техния разпит се разнася взрив, който причинява значителни повреди на германския линкор. „Тирпиц” излиза извън строя за половин година.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

22 септември 1984 г. Американската подводница Jacksonville (SSN-699) се сблъсква със самоходна баржа на ВМС на САЩ в Чесапийкския залив, близо до Форт Сторн. Баржата се пречупва на две и потъва.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 23 Сеп 2013, 06:14    Заглавие:  

23 септември 1859 г. На път от Тулон за Брест френската фрегата Sané попада на риф в Ламанша край остров Ил дьо Сейн. Причина за срещата със скалите е загуба на управлението на кораба вследствие на откъсване на перото на руля. За щастие целият екипаж е спасен.
„Сане” е построена през 1847 г. в Шербур. Наречена е в памет на видния френски корабостроител от „златната ера на ветрилата” Жак-Ноел Сане. Участва в Кримската война, където е използвана в бомбардировките на руските укрепления, а впоследствие и като войскови транспорт.

Click to see if image is larger

23 септември 1856 г. Параходът Pacific, собственост на американската компания „Collins Line”, отплава от Ливърпул за Ню Йорк. По пътя изчезва безследно с 288 пътници и екипаж, с което предизвиква фалита на компанията, тъй като като пътниците загубват доверие в нея, а Американският Конгрес й спира субсидиите.
Почти 130 години нищо не се знае за съдбата на „Пасифик”. През 1991 г. мястото на корабокрушението е локализирано в Ирландско море край бреговете на Уелс.

Click to see if image is larger

23 септември 1912 г. Руският параход Обновка потъва в река Северна Двина. Загиват 115 човека.

23 септември 1913 г. На британския товарен параход Templemore избухва пожар. В трюма на кораба се самозапалва товарът от памук. Скоро огънят се прехвърля в съседния товарен трюм, където има дървен материал и масло. Радистът на „Темпълмор” успява да предаде само „SOS” и координатите на кораба.
Скоро кормилното устройство на обхванатия в пламъци кораб излиза от строя, машината спира, а с това притокът на електроенергия се прекратява.
През нощта екипажът е принуден да напусне кораба. Сред открития океан, на 800 мили от брега, в малките спасителни лодки се намират петдесет и четирима моряци. Те били смаяни, когато призори пристига помощ. Оказва се, че техният „SOS” е бил приет от радиостанцията на британския параход Arcadian, който се намирал на 50 мили от горящия „Темпълмор”.
Спасените са отведени в Балтимор.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

23 септември 1941 г. Силите на „Luftwaffe” извършват най-големия налет срещу съветските военни кораби, струпани в Кронщат. В резултат на масираната бомбардировка са потопени линейния кораб Марат и лидерът Минск.
Независимо от действителната гибел на 23 септември 1941 г. и последвалата дълго „реанимация”, „Марат”, на който на 31 май 1943 г. е върнато старото име „Петропавловск”, през цялото време остава официално линеен кораб. Това, между другото, обяснява факта, че според официалната статистика, по време на Великата отечествена война, Съветският съюз не губи нито един кораб от този клас. Едва на 28 ноември 1950 г. „Петропавловск” е прекласифициран в несамоходна учебна артилерийска платформа, получила името „Волхов”. На 22 септември следващата година е прехвърлен в класа на несамоходните учебни кораби, а през 1953 г. е разглобен за старо желязо.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

23 септември 1941 г. В корабостроителницата „Bethlehem Steel” в Куинси, Масачусетс, е спуснат на вода линейният кораб Massachusetts (BB-59).
По време на Втората световна война участва в операция „Torch” като обстрелва и поврежда френския линеен кораб „Jean Bart” в пристанището на Казабланка. След това е прехвърлен на Тихоокеанския военен театър, където е използван в операциите при Соломоновите, Джилбъртовите острови, Тарава, залива Лейте и др. След войната е изведен в резерв, като през 1965 г. е взето решение да бъде превърнат в мемориален парк във Фал Ривър, Масачусетс.

Click to see if image is larger

23 септември 1952 г. На около 40 мили източно от базата си в Тулон потъва френската подводница Sybille (S-614). Всичките 47 човека, намиращи се на борда й, загиват заедно с нея.
„Сибил” принадлежи към английските подводници клас „S”, и в състава на Кралския флот се нарича „Sportsman”. Построена е в Чатъм и е спусната на вода през 1942 г. По време на Втората световна война „Sportsman” потапя 11 вражески кораба, като между тях е и френския танкер „Marguerite Finaly” (12 309 т). Под командването на лейтенант Гетхаус на 8 февруари 1944 г. край залива Суда, Крит, потапя германския транспорт „Petrella”, който превозва 3173-ма италиански военнопленници. Загиват 2670 от тях, като са спасени едва 503-ма човека.
През 1951 г е предадена на френския военноморски флот

Click to see if image is larger

23 септември 1968 г. Екипаж от Параходство „Български морски флот” приема новопостроения в корабостроителницата „Uljanik Shipyard” в Пула , Югославия, 13 270-тонен моторен кораб „Петко Р. Славейков” (IMO: 6813459). Командването му е поверено на капитан Тончо Василковски и главния механик Бончо Бончев.
Корабът е еднотипен с получения три месеца по-рано кораб „Иван Вазов” и е поръчан от ДТП „Тексим” под името „Atria”.
На 1 ноември 1968 г. „Петко Р. Славейков” пристига във Варна. След приемането на товари от Варна и от румънското пристанище Констанца, корабът се отправя към остров Куба.
Моторен кораб „Петко Р. Славейков” е изведен от състава на БМФ на 28 септември 2000 г.

Click to see if image is larger

23 – 29 септември 2000 г. След осемгодишно прекъсване български военни кораби отново плават по Дунава. Рейдови миночистачи № 55 и № 56 от ВМБ – Варна, участват в българо-румънското командно-щабно учение „Съвместни усилия – Синият Дунав 2000”. Ръководител на похода е командирът на дивизион миночистачи капитан ІІ ранг Тодор Йотов. Седем румънски и два български военни кораба осъществяват контрол върху търговското корабоплаване на реката и ескортират конвой с хуманитарна помощ и пострадало цивилно население пострадало при бедствие. За първи път български военни кораби преминават през канала Черно море – Дунав, който е изцяло на румънска територия и носи името „Аджиджа – Черна вода”.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 24 Сеп 2013, 07:35    Заглавие:  

24 септември 1860 г. Американският речен параход A. B. Chambers потъва край град Сейнт Луис на река Мисисипи. За едва 5-годишният кораб това е второто потъване. През март 1856 г. по време на първото му плаване потъва край Ейчисън, Арканзас. Впоследствие е изваден, поправен и е продаден на нов корабособственик. Интересен факт от биографията на кораба е, че през сезона 1858 – 59 г. на него като лоцман работи Самюел Лангхорн Клемънс (Марк Твен).

Click to see if image is larger

24 септември 1940 г. Френската подводница Ajax (Q-148) е открита край Дакар и потопена с артилерийски огън от британския разрушител Fortune (H-70).

Click to see if image is larger

24 септември 1941 г. Италианският товарен кораб Sidamo е торпилиран от британската подводница Triumph (N-18).
Построеният през 1895 г. в корабостроителницата „Blohm & Voss” в Хамбург кораб скоро е изтеглен и поправен. На 27 март 1943 г. той отново е торпилиран и този път потопен от британската подводница „Sahib” (P-212).

Click to see if image is larger

24 септември 1952 г. По време на изследване на действащ вулкан край остров Бонин (между Марианските острови и Япония) японският научноизследователски кораб Kaiyo Maru No.5 е засипан с вулканична пепел, вследствие на което потъва. Никой от екипажа не успява да се спаси.

Click to see if image is larger

24 септември 1960 г. В корабостроителницата „Newport News Shipbuilding” е спуснат на вода първият в американския флот самолетоносач с ядрено задвижване – Enterprise (CVN-65). Кръстница на кораба е съпругата на държавния секретар на флота Уилям Франки.
„Ентърпрайс” е зачислен в списъците на действащия флот през ноември 1961 г., като за пръв командир е назначен кептън Винсент Де По.

Click to see if image is larger

24 септември 1965 г. Екипаж от БМФ приема в порт Барри, Великобритания, закупения от ДТП „Балкантранс” моторен кораб „Сапфир” (IMO: 5201075). Първи капитан на кораба е Петър Гинев, а първи главен механик – Желез Железов.
Корабът е заложен на 10 ноември 1955 г. в корабостроителницата „Chantiers de Penhoët” в Сен Назер под №368. Поръчката е от страна на лондонската фирма „Buries Markes Ltd”. Спуснат е на вода на 9 юли 1956 г. и получава името „La Pradera”. Предаден е на корабособственика през месец октомври с.г.
Размерите на кораба са следните: дължина – 138.30 метра, ширина – 18,60 метра. Задвижва се от 6-цилиндров двутактов дизелов двигател 6-62VTBF-140 на фирмата „Burmeister&Wain” с мощност 4600 к.с. Максималната скорост на кораба е 13 възла.
През 1968 г. преминава под юрисдикцията на Параходство БМФ, а от 22 януари 1970 г. плава под името „Панайот Хитов”. През 1979 г. е продаден на панамската фирма „Licavitos Sg Co”, която го кръщава „Glory”. През 1981 г. е продаден на друга панамска фирма – „Buana Sg Co”, която от своя страна го преименува на „Pan Buana”. „Пан Буана” плава до 1983 г., след което е продаден са скрап. В Гадани, Пакистан, корабът пристига на 11 април 1983 г.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

24 септември 1975 г. На 16 мили източно от нос Лизарт се сблъскват българският траулер „Капрела” и британският товарен кораб „Somersetbrook”. Българският кораб получава силни деформации по десния борд и две пробойни, едната от които е подводна. „Англичанинът” получава повреди по вълнореза и бака.
Вината за сблъсъка е основно на екипажа на „Съмърсетбрук”, който е управляван на автопилот, без постоянен дежурен на мостика. Вина има и българският капитан Веселин Върбанов, който не преценява правилно възникналата ситуация и не прави всичко възможно, за да избегне сблъсъка.
Екипажът на „Капрела”, със съдействието на британски специалисти, поставя пластир върху пробойните и на собствен ход откарва кораба до Фалмът, където е изваден на сух док. Ремонтът продължава два месеца.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

24 септември 1976 г. По време на бойно дежурство избухва пожар в VIII-ми отсек на съветската атомна подводница К-47 (пр. 675 „Echo II”). Причината е късо съединение в сноп кабели. Пожарът е потушен, но загиват трима човека.

Click to see if image is larger

24 септември 1998 г. Край нос Хатерас в северната част на Атлантическия океан приключва биографията на американския ракетен крайцер Belknap (CG-26), потопен в качеството си на кораб-мишена.
„Белкнап” е кръстен на двама американски адмирали – Джордж Белкнап ((1832 – 1903) и Реджиналд Белкнап (1871 – 1959). Килът му е заложен в корабостроителницата „Bath Iron Works” в Бат, щата Мейн, на 5 февруари 1962 г. Спуснат е на вода на 20 юли 1963 г. и влиза в строя на 7 ноември 1964 г.
По време на учения в Средиземно море на 22 ноември 1975 г. по време на тежка буря край остров Сицилия „Белкнап” е ударен от самолетоносача „John F. Kennedy” (CV-67). В следствие на удара възниква пожар, който унищожава напълно алуминиевата му надстройка. В катастрофата загиват седем човека от екипажа на „Белкнап” и един от екипажа на „Джон Кенеди”.
На 2 и 3 декември 1989 г. корабът е в Малта за срещата на лидерите на САЩ и СССР в качеството си на кораб-квартира на американския президент Джордж Буш и екипа му.
„Белкнап” е първият американски военен кораб, който посещава страната ни след края на „студената война”. Крайцерът, под командването на капитан І ранг Уолтър Доран, пристига на рейда пред Варна на 16 август 1991 г. Визитата трае до 20 август.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 25 Сеп 2013, 06:34    Заглавие:  

25 септември 1493 г. От испанското пристанище Кадис отплава втората експедиция на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) за Новия свят. Флагманският му кораб „Marie-Galante” предвожда флотилия от 17 плавателни съда, натоварени с коне, едър рогат добитък, свине, кози, кокошки, кучета и други домашни животни и семена от различни растения. С корабите плават и 700 колонисти, които трябвало да заселят новооткритите от Колумб земи и да ги подчинят на испанската корона. Преди отплаването кралица Изабела назначава Колумб за губернатор на Индиите. Самото плаване е финансирано от продажбата на еврейско имущество.

Click to see if image is larger

25 септември 1502 г. Четвъртата експедиция на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) достига брега на днешна Коста Рика. Срещу мъниста и други дреболии испанците получават от местното население златни предмети и други украшения, което дава основание на Колумб да нарече този бряг „златен”.

Click to see if image is larger

25 септември 1538 г. Османският флот, предвождан от Хайредин Барбароса (Barbaros Hayreddin), нанася съкрушителен удар при Превента (Превезе), Западна Гърция, на съюзния флот на „Свещената лига”, командван от генуезеца Андреа Дориа (Andrea Doria). Турците потапят 10, подпалват 3 и пленяват 36 кораба с 3000 човека. Единствено падналата нощ спасява християнския флот от пълен разгром. Сред причините за загубата на европейците се изреждат неудачната посока на вятъра и несъгласуваността в командването свързано с неприязненото отношение между генуезеца Дориа към венецианците.
В резултат на поражението Венеция е принудена да сключи сепаративен мир с турския султан. Множество острови и владения в Егейско и Адриатическо море преминават в ръцете на турците, а също така е изплатена контрибуция от 300 000 дуката.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1648 г. Холандските кораби Utrecht и Huys van Nassau вземат на абордаж в залива Салвадор, Бразилия, португалския галеон Nossa Senhora do Rosario. Капитанът на португалския кораб, виждайки безизходността на положението си, решава да взриви кораба си. От „Утрехт” оцеляват 26 човека, а от португалците не остава никаква следа.

Click to see if image is larger

25 септември 1911 г. Във военноморската база в Тулон се взривява френският броненосец Liberte. Загиват 204 човека, а ранените са 184. Причина за взрива е пожар в погребите на 194-мм оръдия на десния борд на кораба.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември – 5 октомври 1912 г. Под командването на лейтенант Симеон Винаров между Евксиноград и нос Галата във Варненския залив са поставени 214 мини „Sautter Harle” от типовете „блокаден” (със сферична форма) и „смесен” (с цилиндрична фирма). Тъй като приспособената за минен заградител яхта „Камчия” не е в състояние да изпълни самостоятелно задачата, личният състав на Минната част проявява находчивост и построява два минни плота с релсов път за мините. С устройване на минното заграждение се осъществява и изграждането във флота на първата минно-артилерийска позиция. Тя включва и три плаващи торпедни батареи, които имат за задача да противодействат на евентуален пробив от противникови кораби.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1917 г. Излизайки от финските шхери, поради навигационна грешка руската подводница Единорог (тип „Барс”) налита със скорост от 13 възела на подводен каменен праг край остров Ере и се приплъзва по него с цялата дължина на корпуса си. От силния удар дизеловият двигател се откъсва от фундамента си. През образуваните пробойни започва да нахлува вода. Дошлият на помощ влекач успява да снеме подводницата от камъните, но това само влошава положението й. Водоотливните средства не успяват да се справят с постъпващата вода и подводницата потъва на дълбочина 13,5 м. Едва на 7 октомври с.г. „Единорог” е извадена от спасителния кораб „Волхов”.

Click to see if image is larger

25 септември 1925 г. Плаващата през нощта край Блок Айланд в надводно положение американска подводница S-51 (SS-162) е таранена от италианския лайнер Citta di Roma. Загиват 33-ма моряци. Само трима матроси успяват да се измъкнат от потъващата подводница и да се спасят. След час ги прибира лодка от „Чита ди Рома”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1928 г. При скелята в село Гьозекен (днес град Обзор), докато го товарят безразборно с дървен материал потъва кораб „Кооператор”, собственост на „Българско корабоплавателно кооперативно дружество „България” от Варна. Корабът потъва при абсолютно тихо море и само на 100 метра от брега. След произшествието става ясно, че капитанът му Георги Стоев не следи натоварването, а предпочита да си доспи в каютата. Хамалите нахвърлят дърветата, както им падне и още преди тръгването си корабът поема с левия си борд вода и точно след 10 минути вече е на дъното на 3½ метра дълбочина. Когато капитанът се събужда вместо да организира екипажа, пръв се спасява. Стоящите наблизо рибарски лодки и гемии не предприемат нищо. На другия ден идват на помощ военните моряци от миноносеца „Строги”, както и влекачите „Осъм” и „Левски”, но надигналото се вълнение завинаги оставя „Кооператор” на дъното на морето...
Направени са опити за изваждането му, но по финансови причини дружество „България” се отказва от начинанието и го изоставя.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1943 г. Американският параход Boston (бившият пътнически параход „Great Lakes”) е потопен на около 700 мили югозападно от Исландия от германската подводница U-216 (VII D), която е командвана от капитенлойтнант Карл-Ото Шулц (Karl-Otto Schultz). Построен през 1924 г. за компанията „Eastern Steamship Co.” в Портсмут, Ню Хемпшир, през 1942 г. е предаден на британското правителство. По време на последното си плаване параходът е включен в състава на конвой RB-1, ескортиран от разрушителя Veteran (D-72), който спасява 65 члена от екипажа му.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1946 г. България получава първия си търговски кораб след края на Втората световна война. В Копенхаген е вдигнат българският флаг над парахода „Родина”. Първи капитан на плавателния съд е Димитър Фурнаджиев, а главен механик – Иван Златарев.
Корабът е построен в корабостроителницата „Bumeister & Wain’s Skibsvaerft” в Копенхаген под корабостроителен №679 по германска поръчка. Предназначението му е превоз на генерални товари. Размерите му са следните: дължина – 109,53 метра, ширина – 15,55 метра, газене – 6,31 метра. Дедуейтът му възлиза на 5280 тона. Задвижва се от четирицилиндрова компаудна парна машина плюс спомагателна парна турбина с обща индикаторна мощност 1800 к.с. Максималната му скорост е 10,5 възла.
Спуснат е на вода на 14 септември 1944 г. След края на войната остава в ръцете на датското правителство, което му дава името „Fornaes”. През 1946 г. е преименуван на „Danbelt”.
При плаването си към България обаче „Родина” е под полски флаг и с комендант – полски капитан. Това е превантивна мярка, предизвикана от обстоятелството, че България все още няма подписан мирен договор. Това би могло да доведе до евентуални претенции за конфискация на неин кораб.
„Родина” е вторият наш кораб с това име. За разлика от първия, който плава под роден флаг едва шест години, вторият оставя ярка диря в историята на търговското ни корабоплаване. На следващата година пръв от българските кораби пресича Екватора. Носител е на различни държавни награди.
След излизането му от експлоатация през 1975 г. името му е възстановено от новопостроения в Николаев 53 000-тонен бълкер.
Самият ветеран е отбуксиран до Сплит за нарязване за скрап, където пристига на 4 януари 1976 г.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

25 септември 1998 г. 31-годишният французин Беноа Льокомт (Benoît Lecomte) става първият човек, преплувал Атлантическия океан. На този ден той достига брега на полуостров Бретан при град Киберон, Франция. За 72 дни преодолява 3400 морски мили, като стартира на 15 юли от крайбрежието на град Хианис, Масачусетс. Придружава го помощен екип с 12-метрова яхта, на която французинът периодично си отпочива.

Click to see if image is larger

25 септември 2003 г. В корабостроителницата „Chanters de L'Atlantique” в Сен Назер е спуснат на вода лайнерът Queen Mary 2.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 26 Сеп 2013, 06:24    Заглавие:  

26 септември 1580 г. Франсис Дрейк (Francis Drake) се завръща в родината си, след като е обиколил Земята по пътя на Магелан. От това плаване той донася множество заграбени богатства, пленници, екзотични животни и едно неизвестно дотогава в Европа растение – картофите. В родината си Дрейк е посрещнат с почести. Кралица Елизабет го въздига в рицар и благородник, а корабът му „Golden Hind” е запазен като паметник на неговата слава. Столетие по-късно от останките на плавателния съд е направено кресло, което крал Чарлз ІІ подарява на Оксфордския университет.

Click to see if image is larger

26 септември 1849 г. В Иркутск е роден Александър Михайлович Сибиряков (Александр Михайлович Сибиряков) – притежател на най-големите мини за добив на злато в Сибир. Финансира експедициите на Нилс Норденшелд (1878 г.) и на А.В. Григориев (1879 – 1880 г.), както и издаването на трудове по история на Сибир. През 1884 г. с кораба „Оскар Диксон” достига до устието на река Печора, навлиза в нея, след това с шейни преминава Урал и по река Тобол стига в град Тоболск. Този маршрут получава името „Сибиряковски път на север”.

Click to see if image is larger

26 септември 1881 г. В Карнобат е роден Васил Стефанов Каракостов. Завършва Морското училище в Генуа през 1909 г. Плава на италиански кораби: на „Суматра” – като трети помощник-капитан, и на „Маргарита” – като втори помощник-капитан. В БТПД „Постоянство” постъпва на 7 февруари 1914 г. като трети помощник-капитан на парахода „Борис”. По време на Първата световна война е мобилизиран и е командир на Минната рота в Дунавската флотилия – Русе. От 1 ноември 1918 г. отново е в БТПД като І-и помощник-капитан на парахода „Кирил”, а от 27 април 1919 г. – комендант на парахода „Варна”. Като комендант плава на параходите „Княгиня Евдокия”, „Цар Фердинанд”, „България”, „Бургас”, „Княгиня Мария-Луиза”, „Балкан” и на втория „Варна”. През 1926 г. е избран за председател на Съюза на българските моряци. Загива при торпилирането на парахода „Варна” от съветска подводница край Севастопол на 20 август 1943 г.

26 септември 1916 г. В Батовския залив от взрив на руска заградна мина загиват командирът на миночистачния дивизион във Варна капитан-лейтенант Кирил Минков и още 9 български военни моряци.
Кирил Минков е един от най-способните български морски офицери от началото на миналия век. По време на Балканската война е мичман І ранг, помощник-командир на миноносеца „Дръзки”. Той е човекът, който изстрелва торпедото, улучило турския кръстосвач „Хамидие” в нощта на 8/21 ноември 1912 г.
Останалите загинали заедно с героя от Балканската война са подофицерите Михаил Сапунджиев и Асен Попов, кандидат-подофицерите Георги Панов и Иван Габровски, ефрейторите Кою Коев, Павел Каракацелов, Васил Дончев, Тодор Максимов и Александър Ничев.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 септември 1934 г. В корабостроителницата „John Brown and Co” в Шотландия е спуснат на вода най-големият и най-луксозен лайнер на компанията „Cunard” – Queen Mary. Негова кръстница е кралица Мария фон Тек, съпруга на крал Джордж V, а пръв капитан – сър Едгар Брайтън.
Днес „Куин Мери” е сред малцината оцелели гиганти за времето си: от 1968 г. корабът е плаващ музей и хотел в Лонг Бийч, Калифорния

Click to see if image is larger

26 септември 1926 г. Във Варна е основано акционерното дружество „КОРАЛОВАГ” (КОРАби, ЛОкомотиви и ВАГони). Негови акционери-основатели са вагоностроителната фабрика „Ringhoffer-Werke” в Смихов – Прага, корабостроителницата „Nobiskrug” в Рендсбург – Германия, машиностроителното акционерно дружество „Hanomag” в Хановер – Германия, БТПД „Постоянство” – Варна, софийският търговец Лоренц Мьорк, германският генерален консул в София Алберт Горгас, директорът на „Нобискруг” Ото Щорк, д-р инж. Ерих Мецелтин. От българска страна участват още членът на УК на БТПД Васил Игнатов и тогавашният директор на дружеството инж. Тодор Каракашев. За председател на Управителния съвет е избран Петко Кирчев, а за изпълнителен директор - д-р Паул Книпинг.
След десетгодишно участие, донесло само загуби на БТПД, участието в „КОРАЛОВАГ” е преустановено. През 30-те години основните акционери са чехи и германци. През Втората световна война преобладаващ капитал е германския, а предприятието изпълнява предимно германски поръчки. „Кораловаг” съществува до 1950 г., когато се влива в новосъздаденото българо-съветско предприятие „КОРБСО”.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 септември 1936 г. По време на маневри на шведския военен флот претърпява авария подводницата Bävern. Тя провежда „учебна” атака срещу броненосци за брегова охрана и на перископна дълбочина се промъква зад охраняваната от тях линия. В 13,59 часа командирът на „Бьоверн” открива в перископа два кораба в непосредствена близост. Тъй като се страхувал от сблъскване, той отново вдига перископа в 14,06 часа и съсредоточва цялото си внимание към корабите.
След няколко секунди командирът взема решение да се потопи, за да избегне сблъскването, и дава съответната заповед. Времето за изпълнението й обаче не достига.
На крайцера Fylgia забелязват перископа. Вълничката му показвала, че курсовете на крайцера и на подводницата ще се пресекат. Вахтеният офицер веднага заповядва заден ход и дясно на борд, но не успява да предотврати сблъскването.
От удара в подводницата нахлува вода и започва пропадане на дълбочина. Грамотните разпореждания на командира и точните действия на екипажа (отдаване на баластните килове, продухване на баластните цистерни, преместване на кормилата за изплаване едновременно с увеличаване на скоростта) им позволяват да се задържат на дълбочина 16 м, а след това и да излязат на повърхността. След изплаването установяват, че на „Бьоверн” са повредени ограждението на рубката и подемните устройства. Интересно е да се отбележи, че 37 години по-късно (през 1973 г.) при учения на шведския флот отново станало сблъскване на подводница „Бьоверн” (вече друга, построена през 1960 г.), но този път с танкер на име „Скантанк”. И тук повредите на подводницата били сравнително леки, а за да се избегне наводняването на танкера, се наложило да го извлекат да заседне на плитчина.

Click to see if image is larger

26 септември 1942 г. В корабостроителницата „Bethlehem Steel” в Куинси, Масачусетс, е спуснат на вода самолетоносачът Lexington (CV-16). Кръстница на кораба е Теодора Робинсън – съпруга на бившия помощник-държавен секретар на флота Джон Робинсън. Първоначално самолетоносачът е заложен с името „Cabot”, но след гибелта на „Lexington” (CV-2) е взето решение да бъде преименуван в негова памет.
Новият кораб влиза в действие през октомври 1943 г., когато е използван в операцията при островите Джилберт, а на следващата година участва в боевете при Сайпан, при Филипините и Минданао. В края на войната негови самолети бомбардират обекти на територията на Япония.
След края на Втората световна война е изваден в резерв, но през 1955 г. е активиран отново. Участва в множество операции в близкия и далечния изток. През 1962 г. участва в блокадата на Куба.
От 1969 г. корабът е превърнат в учебен самолетоносач, разположен в Корпъс Кристи, като на него се обучават летци за флота и Морския корпус.
След 22-годишна служба като учебна база е взето решение старият самолетоносач да бъде превърнат в музей. От 15 юли 1992 г. корабът е закотвен за постоянно в Корпъс Кристи, Тексас.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 септември 1954 г. По време на тайфуна „Marie” в Япония потъват пет пътнически ферибота на компанията „Seikan N.R.”. Това са корабите „Hidaka Maru”, „Kitami Maru”, „№11 Seikan Maru”, „Tokachi Maru” и „Toya Maru”. Загиват общо 1600 човека, като само на Toya Maru, който потъва в пролива Цугару, се удавят 1159-а души.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

26 септември 1957 г. В 4-ти отсек (дизеловият) на съветската подводница М-256 (пр. А-615 „Quebec”), намираща се в подводно положение в района на Талин, избухва пожар, който не е потушен, тъй като личния състав от 4 и 5-ти отсеци бързо загива в резултат на отравяне с дим. Подводницата изплава и застава на котва. Поради силното задимяване останалите хора от екипажа напускат здравия корпус на подводницата, изкачвайки се на мостика и рубочното ограждение..
Обаче малко повече от три часа след изплаването подводницата внезапно потъва буквално в течение на няколко секунди пред очите на многобройните „спасители”. Причина за катастрофата послужват разхерметизацията на здравия корпус, отварянето на междинните врати между отсеците и оставените в отворено положение кингстони на главните баластни цистерни – всичко това е направено за да се предотврати взривяването на кислородната цистерна (подводниците от пр. А-615 са конструирани с дизелови мотори, работещи чрез използването на бордови запас от течен кислород). Всичко това „помага” цистерната да не се взриви, но подводницата потъва.
В резултат на катастрофата загиват 35 подводничари – те не притежават никакви надеждни индивидуални и колективни средства за спасяване. Успяват да се спасят едва 7 човека, макар редом с М-256 да се намират три надводни кораба и подводницата С-364, която също била дошла на помощ.
След този инцидент подводниците от проект А-615 постепенно излизат от бойния състав на съветския военноморски флот.

Click to see if image is larger

26 септември 1976 г. На съветската атомна подводница К-47 (пр.675 „Echo II”) отново възниква пожар в 8-ми отсек. Причина за пожара е запалване на вехтории в трюма. Загиват 8 човека.

Click to see if image is larger

26 септември 2002 г. Сенегалският ферибот Le Joola се преобръща и потъва край бреговете на Гамбия по време на рейс между Дакар и Казаманс. Бедствието довежда до смъртта на най-малко 1863-ма човека.
Потъването на ферибота се смята за втората по размер на загиналите в невоенната история на корабоплаването катастрофа след трагедията на филипинския ферибот „Doña Paz” с около 4000 жертви.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 27 Сеп 2013, 07:42    Заглавие:  

27 септември 480 г. пр. Хр. В протока край остров Саламин се състои една от най-прочутите морски битки на древността – Саламинската. Сблъскват се двата най-мощни флота на тази епоха – персийския и на обединените гръцки полиси. Според Херодот персийският флот наброява над 1200 кораба, но по-късни изследователи смятат твърдението му за твърде преувеличено и определят съотношението на силите на 600 персийски гребни кораба срещу 200 гръцки триери, водени от Темистокъл. Гърците съумяват да заемат благоприятна позиция в южната част на залива. В тесния проход персите не успяват да се разгърнат в пълен боен строй. Много от корабите им засядат на плиткото, други взаимно си пречат. Стига се до бой на кораб срещу кораб, в който оръжейно-техническото превъзходство на триерите се оказва решаващо. Персите загубват около 200 кораба, а гърците само 40 и това решава изхода на битката. Лишен от превъзходството по море, персийския цар Ксеркс дава заповед за отстъпление. Гръцкият поет Есхил – участник в битката, коментира това така: „Флотът повлече войската към гибел”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 септември 1783 г. В Херсон е спуснат на вода първият линеен кораб за руския Черноморски флот. Корабът получава името Слава Екатерины.
Корабите от този тип са притежават същите размери като строените в Архангелск: дължина – 48,80 метра, ширина – 13,50 метра и газене – 5,80 метра. Въоръжението им се състои от 66 30-, 12-, 8- или 6-фунтови оръдия и 4 „единороги” (вид гаубици). В мирно време екипажът се състои от 476 души, но при война достига до 688 човека.
След окончателното му дострояване през юни – юли 1784 г. „Слава Екатерины” е прехвърлен чрез „камили” от Херсон до Кинбурн, а на 14 септември пристига в Севастопол. В началото на следващата година влиза в състава на флота.
„Слава Екатерины” участва в Руско-турската война (1787 – 1792 г.). В първите години корабът плава с това име, но на 3 март 1788 г. със заповед на княз Потьомкин е преименуван на „Преображение Господне”, тъй като името му не съответства на ранга му. По време на службата си корабът плава в ескадрите на контраадмирал граф Войнович и адмирал Ушаков. Участва в сраженията при Фидониси, Керч, Тендра и Калиакра.
През 1972 г. на крайбрежния проспект „Ушаков” в Херсон е поставен паметник на първия руски черноморски линеен кораб. На висок постамент е поставен 40-тонен макет на ветроход от кована мед. Отстрани на постамента се намират барелефи, изобразяващи началото на корабостроенето в Херсон и развитието му до наши дни. На лицевата страна е изсечен надпис: „Здесь в 1783 году построен первый 66-пушечный линейный корабль Черноморского флота „Слава Екатерины””.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 септември 1854 г. В условия на гъста мъгла се сблъскват американският колесен параход Arctic (2850 peг.т), собственост на компанията „Collins Line”, и френският парен бриг Vesta. Това се случва на 65 мили югозападно от нос Рас, Нюфаундленд, като скоростта на първия е 12 възла, а на втория – 8. „Арктик” получава една пробойна от форщевена и две пробойни от лапите на котвата на брига на 20 метра от носа по десния борд. Капитанът на „Арктик” Джеймс Люс предприема опит да изхвърли потъващия кораб на плитчините край нос Рас, докъдето имало пет часа ход, но от това не се получава нищо, тъй като след половин час водата залива пещите на котлите. На „Веста”, която някак си се добира до Сейнт Джоунс, един човек загива в момента на удара, а 12 са прегазени от тълпата при спускане на една от лодките. От потъващия „Арктик” се спасяват само 59 човека, загиват 322-ма, в това число съпругата и децата на притежателя на кораба Едуард Колинз.

Click to see if image is larger

27 септември 1888 г. В гренландското поселище Готхоб (Добра надежда) приключва първата експедиция на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен (Fridtjof Nansen). Тя пресича целия континентален ледник на Гренландия, като за 40 дни изминава 560 км по ледения щит. Това постижение прави Нансен любимец на цяла Норвегия и слага началото на изключителната му популярност като изследовател на Арктика.

Click to see if image is larger

27 септември 1897 г. 35 години след като Владивосток е обявен за пристанище (1862 г.) започва изграждането на неговите кейове. В района на така нареченото Комерческо пристанище са положени първите 30-тонни каменни блокове, върху които в следващите години израства търговският порт. Едновременно се строят два кея и на противоположната страна – при нос Егершелд. Следват години на бурен растеж и Владивосток се превръща в най-голямото руско пристанище на Тихия океан.

Click to see if image is larger

27 септември 1915 г. В италианското пристанище Бриндизи се взривява вследствие на пожар линейният кораб Benedetto Brin. Загиват 385 души (по други данни - 421). Сред загиналите са командващият 3-а дивизия на 2-а ескадра на италианския линеен флот контраадмирал Ернесто Рубин де Цервин, и командирът на кораба капитан І ранг Джино Фара Форни ди Петенаско.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 септември 1938 г. В корабостроителницата „John Brown and Co” в Клайдбанк, Шотландия, е спуснат на вода най-новият лайнер на компанията „Cunard” – Queen Elizabeth. Събитието е уважено от кралицата на Великобритания Елизабет (съпруга на крал Джордж VI).
Първият рейс на новия лайнер се състои през март 1940 г. до пристанище Ню Йорк. По време на войната е използван главно за транспорт на войски в Тихия и Атлантическия океан. След нейния край „Куин Елизабет” отново се връща на трансатлантическата линия, но той никога не печели престижната награда за най-бързо пресичане на океана. В края на 50-те години на ХХ век с появата на реактивната авиация корабът става нерентабилен и е изпратен да плава на круизната линия между Ню Йорк и Насау (Бахамските острови). На това поприще „Куин Елизабет” плава до 1968 г., след което е изведен от състава на флота. През същата година е продаден на група бизнесмени от Филаделфия, които имат идеята да го превърнат в плаващ хотел, но предвид финансовата криза в началото на 70-години начинанието пропада. През 1970 г. е продаден на магната от Хонконг Чао Юнг Тунг, който решава да превърне бившия лайнер в плаващ университет. На борда се появява името „Seawise University”. На 6 януари 1972 г. на борда избухва огромен пожар, вследствие на който корабът се преобръща и потъва в залива Виктория в Хонконг. През периода 1974 – 1975 г. по-голямата част от лайнера е нарязана на място и продадена за скрап, но и до днес на мястото на гибелта му лежат килът и парните турбини.
Интересен факт е, че между останките му е снимана част от 9-тия филм за Джеймс Бонд – „Мъжът със златния пистолет”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



27 септември 1941 г. В корабостроителницата „Bethlehem-Fairfield Shipyard” в Балтимор е спуснат на вода първият кораб от серията „Liberty” – Patrick Henry.
Пряк предшественик на „Либърти” са типовите транспортни кораби, строени по поточния метод в края на Първата световна война в корабостроителницата „Hog Island” във Филаделфия. Построената през 1918 г. корабостроителница, разполагаща с 50 стапела и 7 сухи дока, е първата, разчетена за строеж на граждански транспортни кораби. Първият „Хог Айландър” е спуснат на вода на 5 август 1918 г., а последният – на 29 януари 1921 г. Общата бройка достига 122 кораба – 110 сухотоварни и 12 войскови транспорта.
През 1940 г. правителството на Великобритания поръчва на САЩ по „ленд-лиза” 60 транспорта за попълване на загубите. За основа е взет проект на кораби, строени през 1879 г. и впоследствие развит от британската компания „Silver Line” през 30-те години на ХХ век. Въглищните котли, управлението и каютите за екипажа са съсредоточени в средната част на корпуса. Първият кораб от поръчката – „Ocean Vanguard” – е спуснат на вода на 16 август 1941 г. Малко по-рано, през март 1941 г. „британската” поръчка е увеличена до 200, а през април до 306 кораба, обаче 117 от тях е предвидено да бъдат строени по нов проект – бъдещите „Либърти”.
В хода на подготовката за производство на „Оушъните” комисията по военно-транспортните кораби на САЩ променя проекта и технологичната схема на производство. Трудоемкото нитоване е заменено със сглобка на заварени секции, котлите са преоборудвани за горене на мазут. Поръчките за сглобяване на корабите са дадени на шест корабостроителници, контролирани от Хенри Кайзер. Новият проект, първоначално известен като „EC2” (Emergency Cargo, type 2), е наречен „Либърти” след като президентът Рузвелт обявява 27 септември – денят на спускането на първия кораб от серията – за „ден на флота на свободата” (Liberty Fleet Day). „Патрик Хенри” е наречен в памет на американския революционер Патрик Хенри, влязъл в историята с думите „Дайте ми свобода или ми дайте смърт” (Give me Liberty, or Give me Death!).
Впоследствие корабите от серията са именувани на хора с различни професии, а всеки, дарил два милиона долара за отбраната на страната, можел да нарече кораба на себе си.
Постройката на първите 14 кораба заема 230 дни. В течение на 1941 – 1942 г. чрез различни усъвършенствания срокът на строеж (от залагането на кила до спускането на вода) спада до 42 денонощия. През ноември на 1942 г. е поставен рекорд – заложеният на 8 ноември „Robert Peary” е спуснат на 12-ти (4 дена, 15 часа и 29 минути след залагането) и отплава на 22-ри същия месец. Обаче това е по-скоро пропаганден трик, който не би могъл да бъде възпроизведен серийно. В строежа на „Либърти” общо са заети 18 корабостроителници (без да са включени многобройните под изпълнители), и през 1943 г. производството достига до 3 кораба дневно. Общо между 1941 и 1945 г. са построени 2751 кораба.
При спускането на вода „Патрик Хенри” е кръстен от Ило Браун Уолъс, съпруга на вицепрезидента Хенри Уолъс. Корабът влиза в строя на 30 декември 1941 г.
Първият му рейс е до Близкия Изток. По време на войната извършва общо 12 плавания до различни пристанища, в т.ч. и до Мурманск (като част от конвоя PQ 18), Тринидад, Кейптаун, Неапол, Дакар и др. След края на войната сериозно е повреден след като попада на подводна скала през юли 1946 г. край бреговете на Флорида. „Патрик Хенри” остава известно време в Мобайл, а през 1958 г. е бракуван в Балтимор.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 септември 1994 г. Подписан е договор между Управление „Военна промишленост” – София, и „Россвооружение” – Москва, с който е възобновен ремонтът на руски военни кораби в КРЗ „Флотски арсенал” за следващите 5 години.

27 септември 2000 г. В крайбрежните води на гръцкия остров Парос (Цикладите) в Егейско море потъва фериботът Εξπρές Σάμινα. Неговият капитан Василис Янакис и четирима моряци са обвинени за гибелта на 79 човека. Следствието установява, че по време на корабокрушението – удар в опасна, но видима и добре известна в този район скала, петимата, вместо да дежурят на командния мостик, гледали по телевизията мач на гръцкия футболен отбор „Панатинайкос”, а кораба са оставили на автопилот. Трагедията предизвиква предприемането на сурови мерки от страна на гръцкото правителство. По нареждане на министъра на корабоплаването Христос Папутис са спрени от експлоатация 58 ферибота и 9 пътнически кораба. Всички те, както и „Експрес Самина”, не отговарят на изискванията на ЕС за безопасност на корабоплаването – били надхвърлили пределната за експлоатация 27-годишна възраст.
Впоследствие капитан Василис Янакис е осъден на 16 години затвор, неговия помощник получава 19-годишна присъда, а трима други членове на екипажа получават различни срокове между 15 месеца и 8 години и 9 месеца за серията простъпки, в т.ч. и напускане на кораба без разрешение.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

27 септември 2001 г. Във Военноморска база Гьолджук, за първи път се активира корабното оперативно съединение „BLACKSEAFOR”, създадено от всички черноморски държава. България е представена от фрегата „Смели”. На 29 и 30 септември корабите, участващи в „BLACKSEAFOR”, са на посещение във Варна. На борда на „Смели” началникът на Генералния щаб на БА ген. Михо Михов, заместникът му генерал-лейтенант Никола Колев и началникът на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Петър Петров приветстват военните моряци от черноморските държави и им пожелават успех в мисията.

Click to see if image is larger

27 септември 2005 г. Съветът на директорите на Параходство БМФ взема решение да се изведе от експлоатация моторен кораб „Веслец” преди изтичане срока на класификационните и конвенционалните документи и да бъде продаден като „кораб втора ръка” или като скрап. Продажбата на кораба се осъществява едва през октомври следващата година.
Корабите „Мусала”, „Руен”, „Черни връх” и „Каварна” да бъдат ремонтирани и експлоатирани.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 28 Сеп 2013, 08:53    Заглавие:  

28 септември 1066 г. Нормандският херцог Вилхелм Завоевателя, познат също и като Копелето (William I the Conqueror, William the Bastard ) дебаркира на английския бряг при Хейстингс. На 14 октомври там неговите войски влизат в решителна битка с английския крал Харалд ІІ. Английската армия, съставена предимно от селяни, е разбита, а самият Харалд загива. Навръх Коледа с.г. Вилхелм е коронясан като крал на Англия. По този начин е поставено началото на Норманската династия и на нова страница в историята на Англия.
Този прочут боен поход на Вилхелм Завоевателя е изобразен на световноизвестния гоблен на кралица Матилда от Байо, широк между 48 и 53 сантиметра и дълъг 68,38 метра.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

28 септември 1542 г. Испанската експедиция на португалеца Хуан Кабрильо (João Rodrigues Cabrilho) открива на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка залив, на който дава името Сан Диего. 230 години по-късно там възниква едноименният град.

Click to see if image is larger

28 септември 1732 г. След като достига до американския бряг на Беринговия проток, експедицията на Михаил Гвоздев се завръща на полуостров Камчатка. Рапортът на Гвоздев за това събитие е първият официален документ за достигането на руснаците до бреговете на Северна Америка.

Click to see if image is larger

28 септември 1878 г. Белгийският пътнически кораб Hermann Ludwig, притежание на компанията „White Cross Line”, отплава от Антверпен за Ню Йорк с 50 души на борда. Повече никой не вижда кораба.

28 септември 1912 г. Японският параход Kiche Maru потъва по време на тайфун край бреговете на Япония. Загиват 1000 човека.

28 септември 1954 г. В Генуа, Италия, отново вдига българското знаме потопеният през Втората световна война параход „Шипка”. Първи на командния мостик застават капитан Георги Кулински и главният механик Тодор Кавалов.
Изваден от морските дълбини и възстановен от италианската корабостроителница, той плава в състава на Параходство БМФ като негов ветеран до 15 декември 1978 г., а името „Шипка” е дадено на следващата година на новопостроения от варненските корабостроители нов 24 000-тонен кораб за насипни товари.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

28 септември1982 г. По време на ремонт на съветската подводница К-131 (пр. 675 „Echo II”) в изравнителната цистерна № 2 се взривяват пари от боя. В резултат на взрива двама човека загиват, а четирима получават силни изгаряния.

Click to see if image is larger

28 септември 1994 г. Естонският ферибот Estonia, извършващ рейс от Талин за Стокхолм, потъва по време на щорм в Балтийско море, недалеч от остров Утре. Спасяват се едва 137 човека от намиращите се на борда 1051.

Click to see if image is larger


_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 29 Сеп 2013, 04:57    Заглавие:  

29 септември 1513 г. За първи път европейци виждат Тихия океан. След 25-дневен тежък преход през Панамския провлак отрядът на испанския конкистадор Васко Нунес де Балбоа (Vasco Núñez de Balboa) достига до брега на Тихия океан – голямото южно море, което испанците безуспешно търсят още от откриването на Америка. Балбоа го нарича Южно море, защото за първи път го вижда южно от планините на Панама, а също така и за да го отличи от Атлантическия океан, наричан в онези времена повечето Северно море.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1758 г. В Бърнам Торп, графство Норфолк, е роден Хорейшо Нелсън (Horatio Nelson) – английски вицеадмирал (1801 г.), барон Нилски (1801 г.).
Нелсън постъпва във флота едва 12-годишен. През 1777 г. достига чин лейтенант. Командва последователно бриг, фрегата, от 1793 г. линеен кораб от ескадрата на адмирал Худ, действаща в Средиземно море срещу Франция. През февруари 1797 г. под командването на адмирал Джарвис участва в сражението при нос Сент Винсент, превзема два испански кораба на абордаж, за което е произведен в чин контраадмирал. От 1798 г. командва ескадрата, изпратена в Средиземно море за противодействие на Египетската експедиция на Наполеон Бонапарт (1798 – 1801 г.). На 1 – 2 август 1798 г. разгромява френския флот при Абукир, отрязвайки френската армия в Египет. През периода 1798 – 1800 г. се намира в Неапол, откъдето през 1799 г. прогонва французите и възстановява на трона на Кралството на двете Сицилии крал Фердинанд IV, от когото получава титлата херцог Бронте. През 1801 г. е втори флагман в ескадрата на адмирал Паркър при действията в Балтийско море и бомбардировката на Копенхаген. След това командва ескадрата на Ла Манш. През 1803 – 1805 г. е командващ Средиземноморската ескадра. През септември 1805 г. блокира френско-испанския флот в Кадис, а на 21 октомври го разгромява в сражението при Трафалгар. В хода на сражението е смъртно ранен и малко по-късно умира от раните си. Погребан е в Лондон на 9 януари 1806 г.

Click to see if image is larger

29 септември 1798 г. Френската крепост на остров Цериго (Китера – един от групата на Йонийските острови) се предава на руския адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков (Фёдор Фёдорович Ушаков).
В края на август 1798 г. Турция, Русия и Великобритания постигат споразумение, според което обединена руско-турска ескадра трябвало да освободи от френско господство Йонийските острови. Тази съюзническа флотилия е поверена на един от най-опитните руски флотоводци, който няколко години по-рано (1791 г.) при нос Калиакра нанася съкрушително поражение на турския флот. В състав от 10 линейни кораба, 12 фрегати и значителен брой по-малки бойни и спомагателни съдове в средата на септември ескадрата преминава Дарданелите и взема курс към Йонийските острови. На 29 септември предният отряд на ескадрата подлага на унищожителен огън френската крепост на остров Цериго и принуждава гарнизона й да се предаде. Тази победа всъщност поставя началото на изключително успешния средиземноморски поход на Ушаков.

Click to see if image is larger

29 септември 1828 г. Руският Черноморски флот, под командването на адмирал Алексей Самойлович Грейг (в негова чест една от улиците в квартал Галата носи името му), предприема заключително настъпление срещу Варна – най-силната турска крепост на Черно море. След успешна атака на І-ви и ІІ-ри бастион руските части, предвождани от 100 матроси от линейния кораб „Париж”, проникват в крепостта. В тази атака те за първи път използват бойни ракети. Заключителното сражение е наблюдавано от руския император Николай І, който установява щаба си на Турна тепе (в днешни дни там се намира Парк-паметникът на българо-съветската дружба или по-известен сред варненци като „Гащите на баба Цола”) над Варна. На 29 септември той лично получава знамето и ключовете на крепостта, които турският командващ капудан Мехмед Изет паша предава при пленяването му от руските войски.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1829 г. По време на буря край Темпико, Мексико, потъва американският военен бриг Hornet. Загиват всичките намиращи се на борда му 145 човека.

Click to see if image is larger

29 септември 1853 г. Английският бриг Annie Jane се разбива на скали по крайбрежието на Хебридските острови. Загиват 348 човека.

Click to see if image is larger

29 септември 1918 г. България подписва т. нар. Солунско примирие, по силата на което прекратява участието си в Първата световна война. Тайни клаузи на примирието предвиждат изключително тежки санкции за страната ни, включително окупация от войски на Съглашението и правото да ползват българските пристанища и плавателни съдове за свои военни нужди.

Click to see if image is larger

29 септември 1919 г. Американският броненосец Minnesota (BB-22) попада на мина, поставена от германския подводен минен заградител U-117 (UE II), но скоро корабът е ремонтиран и отново въведен в строя.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1942 г. В корабостроителницата „California Shipbuilding Corp.” е спуснат на вода корабът от типа „Либърти” Booker T. Washington. По време на войната той изпълнява 22 рейса между Европа и Америка, като завършва дните си като кораб от Резервния флот и е бракуван в Портланд през 1948 г. Това е първият кораб в САЩ наречен на чернокож, кръстен от чернокожа (Marian Anderson) и поверен на чернокож капитан (Hugh Mulzac). Командният състав също е съставен само от чернокожи.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1944 г. В пристанище Вати на остров Самос британски тежки изтребители „Bristol Beaufighter” подпалват германския минен заградител Drache. Два часа по-късно колосален взрив разтърсва корпуса, вследствие на който корабът потъва. Загиват 11 члена от екипажа му, в т.ч. и командирът му корветенкапитен Йоахим Вюнинг.
Хидроавиотранспортът „Zmaj” е построен през 1929 г. в корабостроителницата „Deutsche Werft” в Хамбург по поръчка на Югославския Кралски флот. „Змай” изпълнява функциите на плаваща база и ремонтна работилница на авиогрупа в състав от 10 хидроплана „Dornier Wal”. На борда му обаче постоянно се намира само един самолет – в трюма, в полуразглобено състояние. Останалите се базират на вода и са вдигани на палубата само за техническо обслужване и ремонт.
През 1937 г. „Змай” е преоборудван като минен заградител способен да носи до 100 котвени мини.
На 17 април 1941 г. германците пленяват кораба в пристанище Сплит и го преоборудват като авиотендер и спасителен кораб. От 7 август с.г. носи името „Драхе” (Дракон).
През април – август 1942 г. отново е преоборудван като минен заградител. Наред с минните постановки изпълнява функциите на войскови транспорт, ескортен и противоподводников кораб. Получава въоръжение от 2 105-мм и 5 37-мм оръдия, а също така и 6 20-мм зенитни автомата. Може да носи между 120 и 240 мини в зависимост от типа им.
От ноември 1942 г. до февруари 1943 г. на борда му е базиран експерименталният хеликоптер Flettner Fl 282 Kolibri. Изпитвани са възможностите му за морско базиране, а също така извършва разузнавателни полети над Егейско море. По такъв начин „Драхе” се превръща в първия в историята вертолетоносач.
На 8 октомври 1943 г. успява да избегне съдбата на българския транспорт „България”, торпилиран от британската подводница „Unruly” (P49).
След края на войната останките от кораба са вдигнати и нарязани на място.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1940 г. След възвръщането на изконните български земи от Южна Добруджа в пределите на Царство България в следствие на Крайовската спогодба параходът „Шипка” потегля от Бургас за Балчик с товар от 100 трактора и други селскостопански машини, необходими за есенната оран. Подобна задача изпълнява и параходът „Варна”.

Click to see if image is larger

29 септември 1956 г. В корабостроителницата „Newport News Shipbuilding” е спуснат на вода поредният самолетоносач от серията „Форестал” – Ranger (CV-61). „Рейнджър” е първият самолетоносач, построен с ъглова полетна палуба, за разлика от предшестващите го „Forrestal” и „Saratoga”, първоначално строени с права палуба.
Новият кораб е кръстен от Мериам Спенсър – съпруга на адмирал Артър Редфорд, председател на Обединените началник-щабове.
След влизането му в строя самолетоносачът участва в учения на СЕАТО, във войната във Виетнам, в Ирано-иракската война, „Пустинна буря”, а за последно е активиран в гражданската война в Сомалия (1992 г.).
На 10 юли 1993 г. „Рейнджър” е изваден от състава на действащия флот. Днес корабът е в резерв в Бремертън. Съществуват планове той да бъде превърнат към 2015 г. в плаващ музей и да бъде разположен в устието на река Колумбия.

Click to see if image is larger

29 септември 1964 г. В Шимизу, Япония, е вдигнато държавното знаме на първия от серията въглевози с името „Средна гора” (IMO: 6423682), построени за нуждите на Параходство БМФ. Корабът притежава главен дизелов двигател с мощност 3850 к.с., с чиято помощ развива скорост до 13,5 възла. Корпусът му е с дължина 126 метра, широчина 17,65 метра и газене – 5,12 метра. Командването на 9609-тонен моторен кораб е поверено на капитан Васил Атанасов и на главния механик Георги Апостолов.
Следващите кораби от серията са „Странджа”, „Люлин”, „Пирин”, „Хемус”, „Осогово”, „Огражден”, „Плана” и „Беласица”. С включването на серията рудовози всички видове въглища, внос от СССР, се извършва само от български кораби.
Решението за извеждане от експлоатация на ветерана е взето на 15 февруари 2002 г. „Средна гора” плава в състава на Параходство БМФ до 16 януари 2003 г. След тази дата корабът е провлачен до Аланг, Индия, където е нарязан.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

29 септември 1985 г. В пункта на базиране в Аден, Южен Йемен, на съветската ядрена подводница К-175 (пр. 675 „Echo II”) поради неправилни действия на екипажа се разхерметизира активната зона на реактора, което довежда до рязко покачване на радиационната обстановка в реакторния отсек.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пон 30 Сеп 2013, 07:29    Заглавие:  

30 септември 1813 г. В селището Стромнес (Оркнейски острови) е роден Джон Рей (John Rae) – известен канадски изследовател на Арктика.
Завършва медицина в Единбургския университет, след което постъпва на работа в канадската компания „Хъдсънов залив” като лекар. Като медицинско лице Рей лекува не само европейци, но и местното население. Общува с множество ескимоси и научава от тях знания за местната природа и начините на оцеляване в суровия север, в резултат на което получава множество преимущества пред редица други европейски изследователи по това време. Усвоява от ескимосите използването на снегоходки, които много облекчават преходите му между отделните селища.
През 1846 г. по искане на компанията „Хъдсънов залив”, и за да завърши започнато от Джон Франклин изследване на канадския север се отправя с отряд от 12 човека да изследва северното крайбрежие на Северна Америка в района на полуостров Мелвил. Освен картирането на бреговата линия, компанията го задължава да проведе геоложки изследвания, да извърши геофизични, метеорологични и хидрографски наблюдения, да събере материали за природата и населението на района. Предвиждало се е работата на експедицията да продължи година-две, а продукти са и отпуснати само за четири месеца, като останалите храни ще си ги набавят чрез лов и риболов.
През месец юли на 1846 г. с няколко лодки изследва западния бряг на Хъдсъновия залив от устието на река Чърчил на север до залива Репалс. От залива пеша, с няколко спътника, пресича от юг на север провлака Рей (свързващ полуостров Мелвил с континента) и в началото на август открива залива Комити, разположен между полуостров Мелвил на изток и полуостров Симпсън на запад. Зимува в залива Репалс. През месец април на 1847 г. отново пресича провлака с кучешки впрягове и открива и картира западния бряг на залива Комити. Заобиколя от север открития от него полуостров Симпсън и достига до залива Лорд Мер (на югоизточното крайбрежие на полуостров Бутия). В началото на лятото изследва източния бряг на залива Комити, като по този начин завършва откриването на бреговете на полуостров Мелвил (63 000 км²), започнато от Уилям Едуард Пари. В средата на месец август 1847 г. експедицията се завръща в устието на река Чърчил.
През 1850 г. Джон Рей, както и много други изследователи се включва в търсенето на изчезналата експедиция на Джон Франклин.
През пролетта на 1851 г. с четирима спътника изследва южното крайбрежие на остров Виктория, от залива Коронейшън до залива Уелингтън на изток. От там отново се връща на запад и изследва южното крайбрежие на острова до нос Баринг. През лятото изследва отново целия южен и югоизточен бряг на остров Виктория. За направените открития е приет за член на Кралското географско дружество.
През 1853 – 1854 г., отново по разпореждане на компанията „Хъдсънов залив” изследва п полуостров Бутия, картира западното му крайбрежие и среща ескимоси, които го осведомяват за трагедията сполетяла експедицията на Джон Франклин. За сведенията получени от Рей за експедицията на Франклин е награден от Кралското географско дружество с 10 000 £.
През 1860 г. Рей участва в прокарването на телеграфен кабел от Европа до Гренландия и Исландия, а през 1864 г. – до Канада. През 1884 г., вече на 71 години, Рей отново работи за компанията „Хъдсънов залив” и участва в изследването на река Копър Ривър в Аляска във връзка с прокарването на телеграфен кабел между САЩ и Русия.
Джон Рей умира вследствие на аневризма на 22 юли 1893 г. в Лондон. Седмица по-късно тялото му е пренесено в Керкуол (Оркнейски острови) и погребано в гробището на катедралата „Сейнт Магнус”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 септември 1863 г. В град Обернкирхен, Долна Саксония, е роден Рaйнхард Шеер (Reinhard Scheer).
Постъпва във флота през 1879 г. на 15-годишна възраст. Първият кораб, на който служи е учебния ветроход „Niobe”. По-късно служи на бронираната фрегата „Friedrich Karl” и на бронираната корвета „Hertha”, с която прави околосветско пътешествие и посещава пристанища в Австралия, Китай и Япония. Двамата с лейтенант Хенинг фон Холцендорф служат в Източноафриканската крайцерска ескадра. По-късно Шеер служи на командвания от Холцендорф крайцер „Prinzess Wilhelm”. След завръщането си в Германия Шеер специализира минно дело и служи на крайцера „Sophie”. По-късно става инструктор по изучаването на торпедата в Кил. Младият офицер е забелязан от Алфред фон Тирпиц, който го кани да оглави миноносна ескадра. През 1905 г. получава звание капитан 1-и ранг (Kapitän zur See), а през 1907 г. получава командването на новия броненосец „Elsass”. От 1 декември 1909 г. е началник-щаб на адмирал Холцендорф, командващ Флота на Открито море. През 1910 г. достига званието контраадмирал (Konteradmiral). През 1911 г. е назначен за командващ 2-ра ескадра линейни кораби, включваща в състава си 6 пре-дреднаута, а от декември 1914 г. е назначен за командващ 3-та дивизия линейни кораби, включваща в състава си модерните дреднаути от класа „König” и „Kaiser”. Привърженик на строгата дисциплина, Шеер получава във флота прозвището „Човекът с желязна маска”.
През януари 1916 г., след оставката на адмирал Уго фон Пол, Шеер е назначен за командващ Флота на Открито море. Командва германския флот в Ютландското морско сражение. Въпреки, че не успява да нанесе поражение на британския Гранд флиит, той избягва унищожението на поверения му флот от числено превъзхождащите го сили на противника, нанасяйки при това значителни щети на англичаните. За участието му в Ютландското сражение кайзер Вилхелм II го награждава с рицарски сан, обаче Шеер се отказва от него (неговият подчинен в Ютландското сражение, вицеадмирал Хипер, командващ авангарда, приема титула и получава дворянската приставка „фон” към фамилията си). След Ютландското сражение Шеер губи вяра във възможностите за победа на германския над британския флот и става убеден привърженик на неограничената подводна война.
Шеер си подава оставката през 1918 г., след провокирания от него Килски бунт и последвалата Ноемврийска революция. През 1928 г. адмирал Джелико, командващ Гранд флиит в Ютландското сражение, кани Шеер да посети Великобритания. Шеер приема поканата, но малко преди заминаването умира в град Марктредвиц на 26 ноември 1928 г. Погребан е в град Ваймар.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 септември 1891 г. В град Могильов, Русия, е роден известният руски (съветски) математик, астроном, геофизик и изследовател на Арктика Ото Юлиевич Шмит (Отто Юльевич Шмидт). Той е един от най-талантливите организатори на полярните арктически експедиции. В експедицията с ледоразбивача „Александр Сибиряков” доказва, че е възможно Североизточният морски път да се премине за една навигация. Името му е свързано и с известната драматична експедиция с кораба „Челюскин”, който попада в плен на ледовете в Чукотско море. Умира в Москва на 7 септември 1956 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

30 септември 1970 г. Във Военноморска база Варна е сформиран Трети дивизион базови тралчици. В състава му влизат два новодоставени кораба от проект 257ДМЭ. За първи командир е назначен капитан І ранг Йото Йотов. През 1971 г. са доставени още два кораба от същия проект, а през 1985 г. бройката на миночистачите достига шест броя, като им се присвояват и следните имена: „Искър” №31, „Цибър” №32, „Добротич” №33, „Капитан-лейтенант Евстати Винаров” №34, „Капитан-лейтенант Кирил Минков” №35, „Капитан I ранг Димитър Паскалев” №36. На 1 септември 1992 г. в състава му влизат рейдовите миночистачи проект 1259.2 и проект 501 от състава на Пети дивизион миночистачни кораби Балчик, и дивизионът е преименуван на Трети дивизион миночистачни кораби. Последното попълнение на дивизиона е на 8 февруари 2009 г., когато тържествено е вдигнат флагът на ВМС на Република България на бившия белгийски минен ловец „Цибър”, явяващ се достоен наследник на базовия миночистач „Цибър“, изведени от бойния състав през 2005 г. Общо в дивизиона са служили 17 кораба от 4 проекта.
През годините на своето съществуване, дивизионът активно участва в националните и международни учения: „Кооператив партнър“, „Бриз“, „Андромеда“ в Черно море, „Синият Дунав 2000” по река Дунав.
Трети дивизион миночистачни кораби прекратява своето съществуване на 9 ноември 2012 г., когато формированието е преобразувано в отряд противоминни кораби от състава на Шести дивизион противоминни кораби с командване в Пункт за базиране Бургас в структурата на Военноморска база ВМС.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Вто 01 Окт 2013, 08:37    Заглавие:  

1 октомври 1773 г. Втората експедиция на английския мореплавател Джеймс Кук (James Cook) достига в Тихия океан на изток от Австралия острови, наречени от него Дружествени. Те са открити 130 години по-рано от холандския мореплавател Абел Тасман, а Кук е вторият европейски мореплавател, който ги посещава.
Жителите на тези острови посрещат англичаните много гостоприемно, поради което Кук нарича целия архипелаг Дружествени острови. Най-големият от тях е Таити.

Click to see if image is larger

1 октомври 1884 г. Във Вашингтон, окръг Колумбия, е открита Международната меридианна конференция (International Meridian Conference). В работата й участват 41 делегати от 25 страни (Австро-Унгария, Бразилия, Великобритания, Венесуела, Гватемала, Германия, Дания, Испания, Италия, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нидерландия, Парагвай, Русия, Сан Доминго, Салвадор, САЩ, Франция, Хаваи, Турция, Чили, Швеция, Швейцария, Япония,). Целите на конференцията са определени с постановление, прието от Конгреса на САЩ, а именно: „...за обсъждане и ако се окаже възможно, да се фиксира меридиан, който да се използва в качеството на нулева дължина за цялата земя”. Конференцията продължава цял месец – до 1 ноември 1884 г. Най-важното нейно решение е да се приеме единен нулев меридиан за целия свят и това да бъде меридианът, преминаващ през пасажния инструмент на обсерваторията в Гринуич. От този меридиан географската дължина се отчита в две направления до 180 градуса – на изток със знак плюс и на запад със знак минус. Гринуичкото време се приема в качеството му на световно време.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

1 октомври 1911 г. Южно от остров Суматра потъва вследствие на пожар във въглищните бункери холандският параход Ixion. 24-ма члена от екипажа загиват в борбата с огъня и при потъването. Останалите 23-ма са спасени от британския товарен кораб „Good Hope”.

Click to see if image is larger

1 октомври 1917 г. Германската подводница U-96 (Mittel U), командвана от капитенлойтнант Хайнрих Йес (Heinrich Jeß), потапя южно от Даунтс Рок, Ирландия, натоварения с железопътни траверси британски барк Carrabin. За щастие целият екипаж успява да се спаси.
Баркът е построен през 1892 г. в корабостроителницата „Grangemouth Dockyard Co.” в Гренджмът, Шотландия, за лондонската компания „A. Bilbrough & Co.”. Първоначално плава под името „North Star”. През 1898 г. е продаден на хамбургската компания „A. G. Alstrer” и плава под името „Alsterufer” до 1912 г., когато е продаден на компанията на Адолф Винен „F. A. Vinnen & Co.”. Винен кръщава барка „Suzanne Vinnen”. През 1915 г. баркът попада в британско владение и е преименуван на „Carrabin”.

Click to see if image is larger

1 октомври 1932 г. Ледоразбивачът Александр Сибиряков с капитан Владимир Иванович Воронин излиза в чисти води в Беринговия пролив. В последните мили се налага да се ползват ветрила, тъй като гребните винтове на кораба се счупват премазани от ледовете. За първи път в историята на корабоплаването кораб преминава по Северния морски път за една навигация.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

1 октомври 1932 г. В пролива Скагерак баркът Lawhill тарани и потапя полския товарен параход Niemen (3107 грт). Вината за катастрофата е на полския капитан, който не отстъпва път на ветрохода. За щастие жертви сред двата екипажа няма.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

1 октомври 1942 г. Съветската подводница М-118 (XII серия), командвана от капитан-лейтенант Сергей Степанович Савин, торпилира край нос Будаки (Одеска област) германския транспортен кораб Salzburg (бивш холандски „Jonge Anthony”), плаващ от Очаков за Констанца в състав на конвой. На борда на кораба се намира голямо число съветски военнопленници. В резултат на атаката „Залцбург” потъва, като броят на загиналите е около 2100 човека. Подводницата е открита по-късно от въздуха от хидроплани и по техни указания е потопена с целия й 21-членен екипаж от румънските канонерки „Sublocotenent Ghigulescu Konstantin” и „Locotenent Commandor Stihi Eugen” с дълбочинни бомби.
Със спасяването на оцелелите от „Залцбург” се заемат военните кораби. Впоследствие те догонват българския параход „Царь Фердинандь”, който също е част от конвоя, и му предават спасените от тях хора. Вечерта на същия ден „Царь Фердинандь” благополучно пристига в пристанище Сулина. На борда му се намират 13 члена от екипажа, 5-ма артилеристи от разчетите на зенитните оръдия на потъналия параход, 16 охранители и 133-ма военнопленници.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



1 октомври 1967 г. С постановление на Министерския съвет на НРБ е създадено самостоятелно параходство „Български танкерен флот” със седалище град Бургас. Към новото предприятие са предадени 11 петролоносача на Параходство БМФ и „Балкантранс”. Общата товароподемност на танкерите възлиза на 148 388 тона. От 1 април 1968 г. към БТФ – Бургас преминават моторните танкери „Тюленово” (298 т) и „Белатрикс” (1660 т).

Click to see if image is larger

1 октомври 1976 г. Танкерите отново преминават към Параходство БМФ – Варна, и е създаден отдел „Танкерно плаване”.

Click to see if image is larger

1 октомври 2001 г. Във Варна се провежда 22-рата международна конференция „Морско инженерство – приложение в хидро- и аеродинамиката”. Проявата е в рамките на честването на 30-годишнината от създаването на Института по хидро- и аеродинамика във Варна. Участват 80 учени от 20 страни от Европа и Азия, представители на корабостроителни и корабоплавателни компании и Международната морска организация (IMO), с чиято финансова подкрепа е създаден и се развива през годините варненският институт.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Сря 02 Окт 2013, 08:04    Заглавие:  

2 октомври 1535 г. Френският мореплавател Жак Картие (Jacques Cartier), като плавал срещу течението на река Сейнт Лорънс достига до селището Ошлага, там, където се сливат реките Отауа и Сейнт Лорънс. Вижда причудлива планина, която нарича Мон Роаял (Кралска планина). До нея по-късно е основан град Монреал.

Click to see if image is larger

2 октомври 1941 г. Японската подводница I-61 (клас „Kaidai IV”) потъва след сблъсък с японска канонерка край остров Ики. От 70-членният й екипаж са спасени едва девет човека. Впоследствие подводницата е извадена, и след като е сметнато, че възстановяването й е нецелесъобразно, е нарязана.

Click to see if image is larger

2 октомври 1942 г. Британският лек крайцер Curacoa (D41) е разрязан наполовина от лайнера Queen Mary по време на тяхно съвместно плаване. Произшествието се случва на около 60 мили северно от бреговете на Ирландия. „Куин Мери” превозва 16 082 войници от 29-та американска пехотна дивизия и плава в противоподводников зиг-заг. В резултат на аварията крайцерът потъва в течение на няколко минути. Загиват 239 човека от 338-членния екипаж. Спасени са 99 човека, в т.ч. и неговият командир Джон Боутууд..

Click to see if image is larger



2 октомври 1944 г. След торпедна атака от страна на френската подводница „Curie” (P67) в Егейско море северозападно от остров Скиатос е потопен параходът „Царь Фердинандь” с германски екипаж на борда. Корабът потъва в точка с координати 39°20' с.ш. и 23°20' и.д.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

2 октомври 1972 г. Във Варна е открита плаващата учебна база „Родопи” с морска учебна школа за подготовка на изпълнителски кадри за търговския флот. През 1980 г. предвид недоброто състояние на „Родопи” той е подменен от основно преустроения кораб на Параходство БМФ „Петър Берон”, който изпълнява тази функция и до днес.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Чет 03 Окт 2013, 08:13    Заглавие:  

3 октомври 1606 г. Испанските мореплаватели Луис Торес (Luis Váez de Torres) и Диего Прадо (Diego de Prado y Tovar) преминават с корабите си през протока между остров Нова Гвинея и Австралия. По-късно той е наречен на името на Торес. Откриването на Торесовия проток е едно от важните географски открития в Океания в началото на XVII век.

Click to see if image is larger

3 октомври 1737 г. След тригодишни усилия отрядът на руския лейтенант Степан Малигин (Степан Гаврилович Малыгин) от Втората камчатска експедиция завършва заобикалянето на полуостров Ямал и достига до устието на река Об. По този начин Малигин става първият, който обикаля полуостров Ямал и нанася на карта морското крайбрежие от река Северна Двина до река Об.

Click to see if image is larger

3 октомври 1866 г. По време на рейс от Ню Йорк за Ню Орлиънс в Атлантическия океан потъва американският параход Evening Star. Загиват 250 души.

3 октомври 1890 г. Комисията, утвърдена от двете общи събрания на варненските търговци и общественици, решава да се обърне за съдействие към княз Фердинанд І. Князът приема в двореца „Сандрово” членовете на тази комисия, които му връчват адрес и изложение за хода на делото за учредяване на Българско търговско параходно дружество във Варна. Държавният глава обещава своята подкрепа за начинанието. Не след дълго започва постоянна кореспонденция между Министерството на финансите и комисията за извършване на необходимите уточнения. На 15 октомври с.г. в брой 27 на варненския „Общински вестник” са публикувани „Адрес” и „Изложение за хода на делото по утвърждавание Българско Търговско Параходно Дружество във Варна”, връчени от инициаторите на княз Фердинанд І.

3 октомври 1933 г. В двореца „Евксиноград” край Варна се срещат българският цар Борис ІІІ и югославският крал Александър І. Това е първата среща на владетелите на двете съседни балкански държави след края на Първата световната война. Александър І пристига във Варна на борда на контраминоносеца „Dubrovnik”.


Click to see if image is larger

3 октомври 1936 г. В корабостроителницата „Kriegsmarinewerft” във Вилхелмсхафен е спуснат е на вода германският линеен кораб Scharnhorst. Кръстница на новия кораб е вдовицата на капитен цур зее Феликс Шулц, командир на броненосния крайцер „Scharnhorst”, загинал в битката при Фолклендските острови на 8 декември 1914 г.
Участник в няколко операции срещу британското търговско корабоплаване „Шарнхорст” до самата си гибел на 26 декември 1943 г. тероризира съюзническите конвои.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 октомври 1941 г. По време на маневри на флота на Аржентина се сблъскват крайцерът Almirante Brown и разрушителят Corrientes. В резултат на получените повреди „Кориентес” потъва. Малко след това пък в кърмата на крайцера се врязва линейният кораб Rivadavia. Линкорът получава незначителни повреди, но на крайцера се налага да премине продължителен заводски ремонт.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 октомври 1959 г. Варненските корабостроители предават на Параходство БМФ втория от серията 100-местни пътнически кораби – „Васил Коларов” (IMO: 5377056). Той е поверен на екипаж начело с капитан Васил Атанасов и главен механик Иван Андреев.
През 1978 г. на борда му избухва пожар. През 1980 г. предвид невъзможността да бъде експлоатиран като пасажер корабът е предоставен на тогавашното Управление „Поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата” (УПМКАП).
Според руски източници през 1983 г. „Васил Коларов” е закупен от московския Клуб на младите моряци, речници и полярници (КЮМРП) и е плавал под съветски и руски флаг с името „Василь Коларов” до 11 септември 1995 г.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 октомври 1980 г. Вдига българското знаме новопостроеният във Варна 24 150-тонен кораб за насипни товари „Каменица” (IMO: 8006256). Негов пръв капитан е Иван Иванов.
В състава на флота на Параходство БМФ „Каменица” плава до лятото на 2012 г. На 22 юли пристига в Аланг, Индия, където е нарязан за скрап.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

3 октомври 2002 г. През нощта край бреговете на Южна Корея американската подводница Helena (SSN-725) се сблъсква с корейски риболовен траулер. „Хелена” участва в съвместни американско-корейски учения в неутрални води. В момента на аварията подводницата, движеща се на малка дълбочина, удря по корпуса единия от двата намиращи се близо до нея малки рибарски кораба. В хода на радиопреговорите след сблъсъка корейските рибари съобщават, че повредите са незначителни и не им е необходима помощ. На самата подводница се оказват повредени една от антените и единият перископ.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Пет 04 Окт 2013, 07:15    Заглавие:  

4 октомври 1710 г. В пристанището на Копенхаген вследствие на пожар в барутните погреби се взривява и потъва линейният кораб Dannebroge. Загиналите са между 591 и 597 човека, като сред тях е и командващият флота адмирал Ивар Хуитфелт (Ivar Huitfeldt).
„Данеброге” е най-големият линеен кораб на датско-норвежкия флот. Корабът е построен през 1692 г. Въоръжен е с 84 оръдия, разположени на две палуби.
През 1714 г. част от оръдията на потъналия кораб са извадени и въведени в употреба. Друга част е извадена едва през 1875 г., като някои от тях са употребени от датския архитект Йенс Далеруп за изграждането на монумент на загиналите в парка „Langelinie” в Копенхаген.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 октомври 1853 г. Избухва Кримската война. След като през лятото на 1853 г. руска 80-хилядна армия нахлува в Молдова и Влахия, отношенията между Турция и Русия се изострят до крайност. Искането на Турция руската армия да се изтегли остава без отговор и на 4 октомври 1853 г. султан Махмуд ІІ обявява война на Русия. На 26 октомври руският император Николай І също подписва военен манифест. Междувременно англо-френска ескадра навлиза в Проливите. В първия етап на войната бойните действия се водят по суша и море главно в кавказкия район, след което се прехвърлят в района на Кримския полуостров, а Варна става главна база на съюзническия англо-френско-турски експедиционен корпус.

Click to see if image is larger

4 октомври 1872 г. Във Форт Тъндиани, Индия, е роден британският морски офицер Роджър Джон Браунлоу Кийс (Roger John Brownlow Keyes). Постъпва във Флота през 1885 г. Заради участието си в потушаването на Боксерското въстание в Китай (1900 г.) е произведен в звание командър. В периода 1910 – 1914 г. е командващ подводните сили на Кралския флот. През 1915 г. е началник-щаб на неудачната за Великобритания Дарданелска експедиция. Директор е на отдела по планирането на Адмиралтейството (1917 г.). Оглавява операциите по блокирането на пристанищата Остенде и Зеебрюге. След сключването на примирието с Германия получава титлата баронет и държавна премия. От 1930 г. е адмирал. Член е на парламента от 1934 г., пер на Англия (1943 г). Автор е на множество мемоари.
Умира в Бъкингам на 26 декември 1945 г. Погребан е в Уестминстърското абатство.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 октомври 1906 г. На намиращата се в Либава край борда на плаващата база „Хабаровск” руска подводница Стерлядь се взривяват хлорни газове. Пострадват петима матроси – двама загиват, двама са с тежки наранявания, а един е със сериозни обгаряния. „Стерлядь” запазва плавучест, като течове в здравия корпус не са открити. Унищожена е обаче акумулаторната батерия.

Click to see if image is larger

4 октомври 1912 г. В ранните часове на 4 октомври край Дувър плаващият от Хамбург за Ню Йорк германски лайнер Amerika удря в тъмното британската подводница B-2. От удара подводницата се пречупва на две и бързо се скрива в морските дълбини. Успява да се спаси само един човек от нейния екипаж.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 октомври 1916 г. Германската подводница UB-47 (UB II), командвана от капитенлойтнант Волфганг Щайнбауер (Wolfgang Steinbauer), торпилира и потапя на 195 мили югоизточно от остров Малта в Средиземно море плаващия от Александрия за Марсилия британски войскови транспорт Franconia. От намиращите се на борда на пасажера 314 човека, 12 загиват. Останалите 302-ма са спасени от британския болничен кораб „Dover Castle”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 октомври 1918 г. Германската подводница UB-68 (UB III), командвана от оберлойтнант цур зее Карл Дьониц (Karl Dönitz), атакува източно от остров Малта охраняван конвой, постига едно попадение, но е атакувана от охраната на конвоя с дълбочинни бомби. UB-68 получава силни повреди и е принудена да изплава, след което е доразстреляна с корабна артилерия. Екипажът напуска потъващата подводница и се предава в плен. За Дьониц Първата световна война завършва в британски плен.

Click to see if image is larger

4 октомври 1943 г. Германската подводница U-596 (VII C), командвана от оберлойтнант Виктор-Вилхелм Нон (Victor-Wilhelm Nonn), изстрелва четири торпеда по корабите от състава на конвой ХТ-4 на около 60 мили западно от Дерна, Либия. Едно от торпедата попада в норвежкия танкер Marit (5542 т). От експлозията са разрушени част от танковете, а също така и една от лодките на кораба, убивайки един член от екипажа. Останалите (7 норвежки офицери, 5 британски артилеристи и 41 индийски моряци) успяват да се качат на лодките и по-късно са прибрани от охраняващите конвоя кораби и откарани в Бенгази. 30 минути след експлозията танкерът потъва.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

4 октомври 1993 г. По време на силна буря в акваторията пред буна 101 във Варна потъва УМК „Патриот”.
Строителството на кораба започва през 1943 г. в корабостроителницата на Странджанския кооперативен съюз в гр. Царево и е завършен през 1947 г. Построен е по проект и под ръководството на инженер Карл-Петър Трънка като товарен моторен ветроход със стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна. Първоначално носи името „Горянин”.
Корабът е едновинтов, с дървен корпус. През 1951 г. му е монтиран дизелов двигател „Burmeister & Wain” с мощност 240 к.с., с който развива скорост 7,5 възла. През 1958 г. е поставен дизелов двигател „Škoda” с мощност 240 к.с., заменен впоследствие с „Buckau-Wolf”. Корабът има екипаж от 15 души и може да приема до 45 души-практиканти.
През 1949 и 1950 г. е в състава на Параходство БМФ. През 1951 г. е предаден на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” за учебен кораб и приема името на патрона на училището. През 1958 – 59 г. е направено основно преустройство. Корабът става моторен, надстройките и вътрешните помещения са променени. От 1982 г. е предаден на Организацията за съдействие на отбраната под ново име – „Патриот”. Последната му функция е кораб-ресторант, нает от частна фирма.
След 12-годишен престой под водата през 2005 г. останките от „Патриот” са извадени и част от тях са предадени за създаването на постоянна експозиция в град Царево. Други части от кораба се съхраняват във Военноморския музей във Варна.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Съб 05 Окт 2013, 06:48    Заглавие:  

5 октомври 1550 г. Завоевателят на територията на днешно Чили – Педро де Валдивия (Pedro de Valdivia) – полага основите на град Консепсион при устието на река Био Био. Той основава и град Валдивия на брега на Тихия океан, южно от Консепсион. Валдивия дава първото описание на западното крайбрежие на Патагония. Скоро след това – през декември 1553 г. в битката при селището Тукалеле – Валдивия е пленен от арауканския вожд Лаутаро и е убит.

Click to see if image is larger

5 октомври 1854 г. Съюзническият англо-френски флот подлага на мощна артилерийска бомбардировка руската морска крепост Севастопол. Обстрелът продължава 6 часа. Участват 29 линейни кораба и 21 парахода с общо 1340 оръдия. Срещу Севастопол са изстреляни около 50 000 снаряда, но отбраната на крепостта не е пробита. Руснаците дават множество жертви, като на Малахов курган смъртно е ранен началник-щаба на отбраната вицеадмирал Владимир Алексеевич Корнилов.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 октомври 1863 г. По време на мощен ураган в района на Калкута потъват около 300 кораба. Загиват 80 000 човека.

5 октомври 1881 г. Холандският пътнически параход Koning der Nederlanden плава в Индийския океан на път от Батавия за Амстердам. На борда му се намират 216 човека пътници и екипаж. В един момент винтът на кораба се отчупва, а машинното отделение се изпълва с вода. Корабът става неуправляем и капитан Бруинс заповядва на хората да се прехвърлят в спасителните лодки (на следващия ден корабът потъва).
Тъй като мястото на корабокрушението е доста далеч от най-близката суша (най-близо, на 400 мили, е архипелагът Чагос) не всички лодки успяват да я достигнат. Три от тях с общо 90 човека завинаги изчезват в морските простори.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 октомври 1912 г. Началото на първата Балканска война заварва парахода „София” с капитан Антон Прудкин в Пристанище Бургас. Корабът остава в разпореждане на командването на Бургаския укрепен пункт. Първата задача, която изпълнява, е да плени турски ветроход, който поради липса на вятър не е могъл да отплава от Бургаския залив. Плененият кораб с 15-членен екипаж е отведен в пристанището и предаден на военните власти. До 3 декември 1912 г. (първото примирие с Османската империя) „София” под командването на капитан Прудкин извършва няколко рейса между Бургас, Созопол и Месемврия (Несебър) за превоз на опълченци и муниции.

Click to see if image is larger

5 октомври 1912 г. Норвежкият барк Daghild (2210 грт) потъва след като изкача на плитчина край нос Орлов, полуостров Кола. Корабът плава от Архангелск за Аделаида натоварен с чугун и дървен материал. Загиват 16 члена от екипажа.

Click to see if image is larger

5 октомври 1914 г. Френският товаропътнически параход Medoc (2194 т) е унищожен от силен пожар в Роял Алберт док в Лондон. Опериралият по линията Бордо – Ривър Плейт кораб е построен през 1884 г. Участва като войскови транспорт в потушаването на въстанието на боксерите в Китай. Впоследствие възстановяването на „Medoc” е признато за нецелесъобразно и е бракуван и нарязан в Лондон.

Click to see if image is larger

5 октомври 1939 г. Германският джобен линкор Deutschland взема своята първа жертва след началото на Втората световна война. На около 400 мили югоизточно от Бермудските острови на пътя му се оказва британският параход Stonegate (5044 брт), плаващ от пристанище Антофагаста, Чили, за Александрия с товар от селитра. Екипажът е свален в лодките, а параходът е потопен с артилерия. Скоро след потапянето на „Стоунгейт” хората са прехвърлени на борда на американския параход City of Flint, който пренасящ контрабандни стоки за Великобритания, е завладян от германците.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 октомври 1947 г. Над новопостроения в Държавната корабостроителница във Варна 250-местен пътнически кораб „Калиакра” се издига родният трицвет.
За първи път в историята на родното корабоплаване кръстник на кораба става жена. Надя Белопитова дава на кораба името „Калиакра”. Кръщението се състои на церемонията по спускане на кораба на вода, състояла се на 29 март 1947 г.
На тържеството за вдигане на знамето присъстват инж. Димитър Славов - директор на ДВС, капитан Найден Найденов, инж. Николай Попов, инж. Любомир Веселинов - началник на Държавната корабостроителница - Варна, и други специалисти от корабостроителницата. В началото на тържеството инж. Д. Славов произнася слово, след което предава знамето на коменданта на кораба Ангел Прокопиев.
Новият кораб е еднотипен с построения предишната година „Емона”. „Калиакра” има максимална дължина от 38,84 метра, широчина – 6,80 метра, газене (при пълно натоварване) – 2,65 метра (бруто вместимост 224 тона). Има дизелов двигател „MWM”, произведен в Германия през 1943 г. с мощност 221 киловата (300 к.с.) при 310 оборота в минута.
Дълги години „Калиакра” обслужва крайбрежното плаване. От 1979 г. е учебен кораб в състава на Организацията за съдействие на отбраната, а след 1989 г. е продаден на частен корабособственик. Днес ветеранът може да бъде видян на кея на СК „Лазур”.


Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

5 октомври 1959 г. Американската атомна подводница Seadragon (SSN-584) се сблъсква с кит. При сблъсъка е изкривен гребният вал на подводницата и повреден винтът. Какви „повреди” е получил китът, не е установено, но по всяка вероятност неговата съдба била много по-тежка.

Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
popay_the_sailor
[Admin]


Регистриран на: 06 Яну 2004
Мнения: 10243
Местожителство: Варна

МнениеПуснато на: Нед 06 Окт 2013, 06:49    Заглавие:  

6 октомври 1405 г. Флотилията на френския рицар Жан дьо Бетанкур (Jean de Béthencourt) отплава от остров Лансароте от групата на Канарските острови и взема курс към Гран Канария. Буря обаче отнася корабите далеч на юг и те се озовават при африканския бряг близо до нос Божадор. Така случайността помага на французите да видят този нос 30 години преди португалците да го колонизират.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 октомври 1914 г. В Ларвик, Норвегия, е роден норвежкият учен, етнограф, археолог и пътешественик Тур Хайердал (Thor Heyerdahl). Завършва университета в Осло през 1938 г., участва активно в норвежката Съпротива срещу германската окупация през Втората световна война. През 1947 г. със сала „Kon-Tiki” и петчленен екипаж пресича Тихия океан по пътя на предполагаемата миграция на древните жители на Южна Америка: от Перу до архипелага Туамоту. По този начин доказва, че заселването на Полинезия е станало именно така. През 1969 и 1970 г. организира експедиции с тръстиковите лодки „Ra” и „Ra – 2” от брега на Мароко до островите на Централна Америка. През 1977 – 1978 г. с тръстиковата лодка „Tigris” предприема плаване от Ел Курна, Ирак – устието на река Инд до Джибути, Североизточна Африка. Изследва още Галапагоските острови, Великденския остров, Маркизките острови и др. Пътешествията си и хипотезите за презокеанските миграции на древните хора описва в редица книги, като „Пътешествие с „Кон Тики”, „На сал от Перу до Полинезия”, „Аку-Аку”, „Ра”, „Древният човек и океанът” и др.
Тур Хайердал умира в съня си на 18 април 2002 г.

Click to see if image is larger

6 октомври 1918 г. Британският лайнер Otranto (12 124 peг.т), преправен във спомагателен военен кораб, извършвайки рейс от Америка до Европа се сблъсква с лайнера на компанията „P&O” Kashmir (8841 peг. т) и потъва край бреговете на Исландия. От 431 загинали при тази катастрофа 351 са британски военнослужещи.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 октомври 1926 г. Варненският окръжен съд утвърждава устава на основаното на 25 септември с.г. „Българско акционерно дружество за строене на кораби, локомотиви и вагони в гр. Варна”. Негови акционери-основатели са вагоностроителната фабрика „Ringhoffer-Werke” в Смихов – Прага, корабостроителницата „Nobiskrug” в Рендсбург – Германия, машиностроителното акционерно дружество „Hanomag” в Хановер – Германия, БТПД „Постоянство” – Варна, софийският търговец Лоренц Мьорк, германският генерален консул в София Алберт Горгас, директорът на „Нобискруг” Ото Щорк, д-р инж. Ерих Мецелтин. От българска страна участват още членът на УК на БТПД Васил Игнатов и тогавашният директор на дружеството инж. Тодор Каракашев.

Click to see if image is larger

6 октомври 1934 г. След тримесечно тежко боледуване във Варна умира Иван Родев – първият български корабостроителен инженер.
Роден е на 19 декември 1873 г. в Габрово и израства като най-голям син в семейството на габровския търговец Цончо Родев, който е от рода на Продан Тишков, станал известен като Чардафон Велики при Съединението. Завършва с отличие Априловската гимназия и през 1893 г. постъпва във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София. След завършването на първи курс Родев получава стипендия да продължи образованието си в Триест, Австро-Унгария, където постъпва в Кралската академия за мореплаване и търговия, специалност „Корабостроене”. Завършва, след което прекарва три години (1895-1897 г.) в корабостроителницата „Richardson and Cie” в Нюкасъл – две от тях в проектантско бюро, а третата – в производството. По същото време (1896 г.) по поръчка на нашето Министерство на войната изработва чертежи за построяването на на катер с парна машина. Строежът на кораба започва през 1896 г. и се ръководи пряко от инж. Константин Божков. Скелетът на катера е изработен от ясенови дървета от Лонгоза, а обшивката е от борови дъски и медни листове. Единствено гребният вал е закупен от заводите „Krupp”, а всички останали детайли са изработени в Русе. През 1898 г. корабът е завършен и на 2 септември отплава от Русе с курс към Черно море. На 28 октомври катерът е осветен във Варна и получава името „Калиакрия”.
Веднага след пускането на вода на „Калиакрия”, Родев заминава за Бордо, където е командирован за 8 месеца да наблюдава строителството на поръчания от България учебен крайцер „Надежда”. Предполага се, че той е разработил чертежи както за „Надежда”, така и за други кораби, строящи се в корабостроителницата в Бордо. Паралелно с това получава специално разрешение от директора на Политехническия институт към Министерството на военния флот на Франция и постъпва във Военноморското училище. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като първия български дипломиран инженер-корабостроител. Специално за Родев във Военното министерство е въведена длъжност „Инженер-корабостроител” във Флотски арсенал – Варна, която той заема от януари 1903 до 1906 г. и отново от 1910 г. до 1912 г., когато във Варна е назначен за пръв ръководител на Пристанищната работилница, Варна. Той заема тази длъжност до 1922 г. След злополука при изпълнение на служебните си задължения Иван Родев се оттегля от държавна служба през 1925 г. Междувременно разработва проекта за „Галата” – първия железен самоходен кораб в България.
От 1903 до 1907 г. инж. Иван Родев преподава в Морското училище, където чете лекции по „Чертане”, „Трюмна механизация” и дори „Френски език”. Превежда и няколко учебника. През 1934 г. е избран за председател на новоучредената корабостроителна кооперация „Нептун”. Първият кораб, построен от нея, е делфиноловен кораб по негов проект. Преди реализирането на този проект Иван Родев умира на 6 октомври същата година. Когато корабът слиза от степела, получава името на създателя си.


Click to see if image is larger

6 октомври 1943 г. По време на операция с цел обстрел на пристанищата Феодосия и Ялта, а също и унищожаване на германски плаващи средства, лидерът Харьков е ударен от три 250-кг бомби, хвърлени от щурмовици Ju-87. Лидерът е тежко повреден и е взет на буксир от есминеца Беспощадный. Скоро атаката се повтаря и германските самолети успяват да потопят двата кораба. Командирът на „Харков” П. И. Шевченко е спасен от есминеца Способный. Но в 18,10 часа последва пореден налет на германската авиация, и след 20 минути есминецът загива от взривовете на собствените си дълбочинни бомби. По този начин Черноморския флот губи три кораба при една от най-безсмислените операции по време на Втората световна война.
След този провал Сталин категорично забранява използването на артилерийските кораби в подобни операции. До края на войната те остават в базите си, обезпечавайки противовъздушната им отбрана.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 октомври 1944 г. Гемията „Беласица”, която извършва транспортна услуга в интерес на съветското командване, се натъква на мина в съветски води в района между Констанца и Одеса и потъва. Загиват: Михаил Попов – механик, Стоян Кръчмаров – моряк, Христо Топалов – моряк, а Цанко Попстефанов – моряк, умира по-късно в болница в Одеса.
„Беласица” е заседнала край българския бряг турска гемия, закупена от кооперация „Нептун”. Впоследствие е преустроена и снабдена с двигател.


Click to see if image is larger

6 октомври 1973 г. По време на войната „Йом Кипур” сирийският миночистач Yarmouk загива пред Латакия в резултат на попадения на 2 противокорабни ракети „Gabriel” изстреляни от израелски ракетни катери. Освен това сирийците губят един торпеден и три ракетни катера. Израелските катери са командвани от Михаел „Йоми” Баркай, който след битката е награден с медал „За отлична служба”.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger

6 октомври 1986 г. На 480 мили североизточно от Бермудските острови потъва съветският ядрен ракетоносец К-219 (пр. 667А Навага „Yankee I”). Загиват четирима моряци. Причина за гибелта на подводницата е взрив в една от ракетните шахти поради навлизане на извънбордна вода.
През 1997 г. компанията „Warner Brothers” заснема по този случай художествения филм „Враждебни води” (Hostile Waters). Игор Британов – командир на К-219, подава съдебен иск и заявява, че не е давал съгласието си да бъдат използвани факти от неговата биография във филма. През август 2004 г. кинокомпанията изплаща на командира, който печели делото, неразкрита публично неустойка.

Click to see if image is larger

Click to see if image is larger



6 октомври 2003 г. На режището в турското пристанище Алиага завършва биографията на учебно-производствения кораб „Никола Вапцаров”. От 29 юли 1976 г., когато е приет кораба, до 2000 г. през неговите мостици, палуби и машинни отделения преминават близо 5000 курсанти от ВВМУ, студенти от ТУ – Варна, Техникума по корабостроене и корабоплаване – Варна, Средното старшинско училище по морски и океански риболов – Бургас, както и практиканти от Морската учебна школа и техните преподаватели.
До 1992 г. корабът носи товари по Континенталната линия до различни пристанища на Западна Европа, а след това – в региона на Средиземно и Черно море. През периода 1999 – 2000 г. достига до бреговете на Джибути.
На борда на „Никола Вапцаров” са заснети няколко документални и игрални филма. През лятото на 1989 г. екип на режисьора Мая Вапцарова (кръстницата) тук снима документалния си филм „Вяра” за Никола Вапцаров. Десет години по-късно, френската продукция „Изток - Запад”, снимана също тук, получава номинация за „Оскар”...
На капитанския мостик на УПК „Никола Вапцаров” са били: Иван Захариев, Любомир Горунски, Стефан Гъдев, Здравко Търев, Румен Търев, Руслан Урумов, Никола Младенов, Божидар Вълканов, Богданов, Тодор Тодоров. Последен капитан на кораба е Йордан Големанов.
Шеф-механици са били: Димитър Димитров, Панчев, Иван Гинев, Пламен Дойчев, Георгиев. Последен главен механик на УПК „Никола Вапцаров” е отново Димитър Димитров, същият който приема кораба в Шчечин.


Click to see if image is larger

_________________
Rolling, turning, diving
Rolling, turning, diving, going in again
Run, live to fly, fly to live, do or die
Run, live to fly, fly to live, Aces high.
--------------------------------------------
Есть ложь, наглая ложь и советская историография
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 19 от 26 [381 Мнения]   Иди на страница: Предишна 1, 2, 3, ..., 17, 18, 19, 20, 21, ..., 24, 25, 26 Следваща
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ОКЕАН - МОРСКИ ФОРУМ » Форум на списание "Клуб ОКЕАН"
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

[ Time: 0.2214s ][ Queries: 13 (0.0150s) ][ Debug on ]

 
Copyright ©2006-2012 Air Group 2000 Ltd. All rights reserved. support@airgroup2000.com

eXTReMe Tracker